луковици се вадят заедно с чесъна

Луковици на лалета и зюмбюли, нарциси и други красоти, се вадят заедно с чесъна. Това ще се опитам да го запомня за поколенията, обаче не е ясно дали ще се сетя да го направя.

Тази година чесън не сме садили. Като резултат от последното майсторско вадене в Смехурково, което остана в миналото, преди около 3 години, оттам все още се бере чесън. 🙂

Сега се сещам, че всъщност с луковиците на цветята се случва същото като с чесъна. Ако не се извадят проникват отстрани много чесънчета, все по-тънички и мижавки, и накрая луковицата толкова се е разслоила, че е изчезнала като наследство, споделено от 3 поколения.

И като говоря за Смехурково, да не забравя и оттам да си прибера луковиците.

Преди да се приберат обаче луковиците, се правят няколко манипулации. Непосредствено след увяхване се маха цветът заедно със 7-8 сантиметра от стъблото, за да слезе силата в търсената луковица. После се налага да изчакаме да пожълтеят и увяхнат листата на растенията, след което вече се изрязват. Ако не се изчака повяхването – може да не цъфнат следващата година.

Няколко дни след изрязването се снабдявате с един мъж, който да ви уйдиса на акъла с една вила, а не с мотика. Идва той без да подозира, и вие му показвате къде да рови, като от време на време нервничите, че е скапал някоя друга луковица, или че рови много бързо, или много бавно.

Луковиците сортирате, а мисля, че после се садят заедно с цесъна пак, ама не съм много сигурна.

Трябва да е нейде на ноември-декември.

Хайде :)) нужна е философия на този свят.