Category: смехурково

“Голям човек е Дакелът” и ченето на Константин Коцев са 18-тото нещо, което ми идва на ум, докато се чудя какво да спретна като текст за Великден.

Тръгвам с бутон “Back” и трейсвам кокошките на Бай Пенчо, после яйцата, после цените и полските яйца, които ще внасят, и след това пак Великден, и какво ще правим на Великден, децата ще са тук,  ще боядисваме яйца, обаче яйцата са скъпи, и ще видим Бай Пенчо дали има, можехме да спретнем една екскурзийка до Турция  от Оферти с Голямо намаление, обаче там официалната религия е друга, и … така.

Великденски яйца

Бай Пенчо е наш приятел. Приветлив, с излъчване на нещо средно между Клинт Истууд и професор по физика. Запознахме се с него преди 2 години на Казана. Тогава той обслужваше пещта за огнена вода и създаваше наоколо едно много готино усещане за човек, който е на село, защото му харесва.

Бай Пенчо е имал три деца, две момичета и едно момче, и една жена, която явно много е обичал, което личи от приказките му. Един след друг са си отишли синът му, жена му и едната му дъщеря. От Голямото семейство, което сядаше на масата, сега сме само двамата …

Като се замисля, много е тъжно, но всъщност той не изглежда мрачен. Видът, походката, начинът на общуване са на човек, приел, че всички злини, които са го застигнали са били неизбежни, което в никакъв случай не го класира в групата на примирените. Просто не се е срутил. Радва се на другата дъщеря, на внучето, на зет си … и така.

Малко идиотско ми се струва сега това, което изначално ми идваше да напиша от пусто мераци от определени фрази, но във всеки случай Големи хора са кокошките на бай Пенчо. А яйцата за Великден вече сме ги осигурили. Обаче пак се чудя дали да не дам на някоя друга приятелка да прегледа всички евтини оферти за Великден. Кретения!

В Смехурково, което по грешка много народ нарича Тръстиково, се сменя електората.
Дядо Йордан продаде магарицата, която косеше тревата пред двора ни.
Човекът вече няма сили да я впряга и да носи с нея дърва от гората. Тук искам да отбележа, че дядо Йордан има климатици и в старата, и в новата част на къщата, както между впрочем и другите стари жители на Смехурково. Обаче друго си е да си вземеш дръвца и сам да си ги занесеш в къщи – усещането е за укрепване и стабилизиране на бюджета и икономиката.
Безименната магарица на дядо Йордан сега е в обятията на друг лидер на биологични единици.

Малко се раздразнихме, защото бяхме свикнали с добичето и можехме да изкараме още един мандат с него, но … това е положението.
Марагичката изчезна обаче и в двора ни се появи един таралеж. По това разбрахме, че дупките в земята не са от мутирали попови прасета, а от змии (може би смоци), но така и не видяхме глистовидните им тела.
После и той зачезна, но една вечер се промъкна котенце. Едно квичащо и нахално, което хем искашпда ритнеш, хем те е жал, хем си мислиш, че нахалството на животинката е нещо като предпазна реакция.
Оказа се, че котето не е сиротинка, а сираче и е де факто домашната котка на Васила, а майката на домашната котка се беше оставила да я сгази една кола, кротко седейки под нея на сухо с мишка в устата
Тази сутрин – О! Радост
Пред оградата ни се появи Коза!
Тя започна да пасе през телената мрежа крехките листа на лавровото дрънце, от другата страна на пътеката.