Заведение ли е лимонададжийницата

В последните години Бургас се слави като Най-добрият град за живеене в България. То какво ли друго остана на изтерзаната бургаска общност, освен да повдига духа си, слушайки класациите на едно радио, придвайки и особена важност. Главната, както наричаме улицата, минаваща от гарата до Новия Свободен, някога беше осеяна с магазинчета за книги и дрехи, няколко интересни места като детски фризорски салон, и множество, вече забравени неформални заведения – сладкарнички, баничарници, шкембеджийници и ресторанти.

Няколко да споменем само
сладкарница Пчела – нагоре от Тройката вдясно, почти срещу билетния център,
ресторант Варшава, който така и не помня да сме ходили, защото нашите го считаха за отдалечен
кебапчийницата на Тройката – една заведение, което сигурно е било за бързо хранене, обаче там помним странджанките и кепабчетата – близо до „кенефите“
– вегератиански ресторант – до къщата на Мария Хаджипетрова, в който така и не влязох, докато го имаше – днес там е дупка – защото мислех, че не мога да изживея да ям нещо без месо
– естествено ресторант Черно море – днес ПИБ, обаче култово място, в което празнувахме годишнини от сватбата, годишнини от завършването, и го мислехме за една много изискана и скъпа кръчма, в която не можеш да влезеш ей така. Сега, отдалечено във времето се чудя – що ни е трябвало вместо да влезем с дънки, като нормални млади хора, сме се обличали с костюми и официално дрехи като комсомолски секретари. Може би, защото тогава по костюма посрещаха, по бакшиша изпращаха.
Шкембеджийница срещу ресторант Черно море, от която ходихме с канчета да купуваме страхотно шкембе, защото ни беше срам да ни видят вътре да се храним, а пък днес се счита за изискано да се набухаш в 3 заранта, ако е останало място, в някоя шкембеджийница. Е, там помня, да има 3 вида шкембе – телешко, агнешко, свинско – и все ми беше чудно по какво ги различават и дори не помня ние точно какво купувахме, сигурно е било телешко, защото се считаше, че телешкото е полезно за децата.
Ресторант Победа да не забравяме – на тройката – нещо като обединено помещение на Аптеката до Общината и Силвъра – там помня само няколко сватби на братовчеди – май бях на 3-4 и после на 13-14 години, ама … акъл човешки – не помня дори кое копче на дистанционното за какво служи.
– А като тръгнем в обратна посока – към ЖП Гара … ей това направление – днес нямам идея какво точно има там, защото е нещо като просяшко сборище, но Морски вълни – алтернативата на Рибарска среща – какви калмари, какво чудо, какви риби и други гивезелъци. Май, за да седнеш там беше нужно да имаш едва ли не предварителна резервация, или евентуално, ако минаваш по улицата на пореден тегел – да те викне някой познат-приятел-братовчед, за да седнеш. Що ми се чине, че там точно имаше едни чироз, който много ми харесваше.
– Имаше и едно загадъчн заведение, което май беше коптор, ама се считаше много тежкарско – Интера, защото там отиваха тези, които пътуваха, а пък тези, които пътуваха едно време (моряци ги наричахме) се считаха за хората с най-висок статут в Бургас и с най-висок стандарт на живот. Повечето се изпожениха за селянки, които припаткаха между 6-тата и 20-тата година от женитбата, че им писнало било все да са сами, обаче ако мъжете им оставана на брега и им писваше, щото паричките винаги са били хубаво нещо – и при социализма, и при капитализма, и при неустановеното настояще, в което живеем.
– Ех! Не е заведение, но точно там, където днес е някакъв магазин за телефони , или поне беше – почти на ъгъла, до книжарницата срещу скъпия магазин за плодове и зеленчуци, имаше нещо, което не е заведение, но беше Лимонададжийница. Една редовна спирка в горещите летни дни – все ми се струва, че и тогава беше много горещо.
– Ама как щях да забравя Березка, как! Толкова скрита, че можехме да пушим като ученици и да не ни види никой, дори да минава по Главната на самтиметри от масата ни. Даже понякога се засичахме там с по-авангардните даскали от гимназията, обаче взаимно се Непознавахме.

Толкова засега.

ETHNO

Някога книжарница, в която харчехме събраните от закусни стотинки, за да се сдобием с поредната книга от Световна класика или библиотека Галактика. На стълбите, които бяха на самата Александровска се струпваше опашка, а на врата висеше списък с новополучени книги и бройките на всяка от тях

Сега си мисля, че реденето на опашка за книги не означава, че публиката е четяла повече – книгите просто бяха един от малкото елементи на украса, които не се считаха за еснафска отживелица, и нямаха буржозен отенък, какъвто всъщност имаха. Невежеството достигаше дотам, че нищо не подозиращите родители забраняваха да се чете “Декамерон”, а в Английската изучавахме Чосър.

Вляво от книжарницата, на мястото на заведение в Бургас Бакарди (ако са минали много години след написването на този текст, не е ясно какво има там) бее скъпият магазин с банани и портокали, и някакви зелени плодове. Разглеждахме витрините така, както внуците ни разглеждат обора на съседите на село – с усещане, че са в зоологическа градина.

Ресторант РETHNO поне на снимките изглежда Средиземноморски.

Шкембеджийницата на “Оборище”

Шкембеджийницата на “Оборище” комай остана единствената истинска. Обаче работи само до 20-21 часа (нейните клиенти са тези, които в 11 часа сутринта са вече наквасени и едва ли имат нужда от последна фаза. Те употребяват шкембето по неправилен начин – те се Хранят с него!
Шкембеджийницата е на улица “Оборище” в пресечката между “Гурко” и “Иван Богоров”.
За Нормалните бургазлии – близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците – срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии – зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.

Пицария “Ла Донна”

Нова и много прилична пицария (с подходящо, но незапомнящо се име) зе появи на мястото на ресторант “Крим” – на ул.Л.Каравелов. Цените на пиците са 2.50 – 4.00, а спагетите 2.00 – 3.50. Кухнята е много ОК, но списъка с питиета е ограничен. Онези, които предпочитат българското (всъшност всички рецепти са побългарени 🙂 могат да се отдадат на приятната компания на ракията и салатата ( без изненади). Местенцето в подходящо за другарски сбирки и семейни вечери, но се забелязват и самотни дами и господа ( по всяка ввероятност в командировка). Забелязват се и индивиди (служители на Палатата). Момите, които сервират не са хубавици, но са любезни и дори задават въпроси.

Прави впечатление, че сервитьорките са грамотни (могат да пишат и смятат правилно), но рекламната агенция, която е правила менютата се е оляла с правописните грешки). Бъдете внимателни с бакшишите – момичетата се нацупвят, ако оставите под 10% бакшиш, както е прието в студените страни. Заразлика от тези страни в коридора пред пицарията мирише на загоряло олио от кухнята, а тоалетната не е атрактивнотот място. Оп! И още един момент – стълбата към пицарията е много стръмна – особено на излизане.

Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,80
Бургаско наливно голямо: 1,10
Кока Кола: 0,60
Пица Капричоза – голяма: 3,50
Пица Капричоза – малка: 2,50
Спагети Карбонара: 2,50
Спагети Болонезе: 2,50
За 11-12 лв са достатъчни

КИНОТО

за тези, които отдавна за си тръгнали оттук – фоайето на Кино “Септември” вече не е фойае на кино, а фамозна бирария.
За киното се влиза през детската уличка откъм “Малибу”.
Попадаме в “Киното” след небрежен купон, на който сме употребили (в точната последователност): бяло вино, джин с фанта “Лимон”, уиски, червено вино и разни дреболии, които иначе се наричат мезе. Тръгнахме си от купона около 22:30, когато на дансинга се вихреха буйни танци, а на мокрия бар беше останала само ракия (неразпечатани бутилки).
Носим няколко балона с подходящи надписи (например “ЛУКОйл”), които бяха нещо като донори за ожъднялата душа. По улиците ни гледат съ страхопочитание и не смеят да ни закачат.

Момчето, кото ни обслужва има загадъчното име: Димитър Дон (много чаровно джобно гадже, което получи одобренията на дамското присъствие на масата).
Бирата: студена достатъчно, но и разредена също така. Естествено не можем да сме 100% сигурни в това точно твърдение, защото въведението показва, че на този етап на развитието на маневрата всичко е надскочило дребните житейски истини и ние сме между ужаса от употреба на вода (то беше на другия ден) и мъдроста в изказаните приказки. Слух донесе, че може би тази бирария е на Ваклин, обаче не го открихме за коментар. Ако е негова – да вземе отношение по проблемите с водата. Отчитаме, че скоро беше седмицата на водата … но!

Лека подсказка за качеството:
Картофите с хрупкава кожичка са много ОК, особено съчетани с Оня чеснов сос! Закътани долу в менюто, те са трудно видими с просто око и е необходимо специално проучване на ламинираните пожълтели листи.

Картофи “Бейби” – нещо като панирано картофено пюре на топчета – не лошо, но доста тънко за нашия тестващ екип, който да споменем е от трима мъже и три жени – всички ценители освен на хубавото и на мезето.

Ужас изпитахме само в момента, в който установихме, че пейките трудно се местят напред-назад, което за хора, свикнали с удобството е просто кошмарно. Съвет – изберете маса, която е вляво от входа на първо ниво – иначе получавате главозамайване.

След като поискахме от момчето, което сервира автограф, с обещание да го публикуваме в Интернет :)) всяка поръчка хвърчеше на момента. Той като че ли предусещаше всяко наше желание.

Кофти, кофти: от климатика става течение, инак не е задимено. предполагаме, че през лятото ще върви много, но предричаме на Киното съдбата на Океан. (и там Шавата ни е боен другар от детските дни :)).

Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,59
Бургаско наливно голямо: 0,89
Пилешки кожички: 1,99
Безалкохолно: 0,79
каменица наливна голяма: 1,09
Картофи с хрупкава кожичка: 2,59
Картофи “Бейби”: 1,99
Чеснов сос (50 гр): 0,49
Бира Българска (500 мл): 1,29

Обща сума: 20,05 лв (за 6 души, от които един реши да се трови с Кока Кола
Достойно съотношение:
Алкохол 11,11
Други (? – може би салфетки!) – 7,96
Ястия – 0,98 лв

Бистро “ТРОПИКАНА” – април 2001

27.април.2001
Това “бистро” много не се връзва с кръчмата, но ще простим на руските емигранти, които отсядайки в Париж се чудели как да нарекат dupkite, в които за кратко време можеш да удариш едно прозрачно питие….
След като разкараха Димо от Големия капан (там ченгета се стреляха, ако си спомняте), “Тропикана” остана най-сериозното място по плажната ивица. Особено след като започнаха да палят кюмбе (стъклена камина) през студените зимни месеци. Кучкарите (тогава имаше истински кучета без намордници) се пренесоха от “Тя се казваше Мария …” (песента, с която Димо ни посрещаше сутрин) в “Тропикана”…. В интерес на истината – те знаеха имената на кучетата, но не знаеха своите имена …. Джако, Грета, Лъки, Джони, Цезар и т.н.

Какво се вижда от “Тропикана”, ако си седнал с гръб към простотията, разбирай “сушата” ….

Вдясно се е ширнала плажната ивица – чак до моста (в близък план Бункера) и бягащите по асфалтова алея джогинг-мераклии … (обикновено лелки, служителки на разни общински служби, които пищат и ругаят вски път, щом куче докосне белите им анцузи …. Тя си знае …, но не е от любимките на кучкарите и се прави на мома … :).

Вляво – отново “ивицата” … чак до Големия Капан, но гледката се засуква край “Самба Бар” … Малко след Самба Бар Румян Лозев с неговата чета обикновено опъват мрежите за плажен волейбол, и ако сте любители на дълги женски крака и мускулести момчешки гърбове – гледката е дори много добра :))

Напред – целият залив до Поморие и до десния си край, който уви на един истински Бургазлия никога не е известен. Обикновено някой плавателен съд, чакащ за-към/от-към Нефтобазата разваля хоризонта, но в слънчевия старт на деня/завършек на вечерта това не е от значение.

Лека забележка: избягвайте кръчмата през лятото между 9:30 сутринта и 21:30 ч. вечерта. Тогава е гнусно с всички онези меса, изтегнали се по приличащия на пепелник плаж.

Цените (към 27.Април):
Картофи със сирене (хитова цена) 1,05 – почти невероятно.
Цаца: 1,00
Малка наливна бира: 0,60
Натурален сок: 0,90 (Мноого прилично)
Кафе (еспресо): 0,35
Шопска: 1,25
Тракийска: 1,30 (никой не ви насилва да я ядете)
Млако с нес кафе: 0,65
Капучино: 0,80
Сладолед: 0.85
Чай: 0,20
Фанта: 0,60

“Интер” ООД, БУЛСТАТ: 102132354; Данъчен номер: 1021251026

При ДИМО в навечерието на първи април

Петък – 30.Март.2001 година, навечерието на първи април
Точно едно денонощие остава до светлата дата и точно толкова за релаксиране …
Море, прибой, студ! Капаните са естествен декор с аромата на рибарска столова …
Спираш на паркинга с още двама другари от бойното поле (Геша и Стефан)- точен екип от 42, 41 и 37 годишен авангардист. Единият пости (сега сме велики пости, а зрящите веднага ще разберат кой от тримата е … :), което на нашенски означава: не употребява алкохол.
Студеният вятър е прибрал всички вятърничеви бираджии, които са се кютнали пред телевизорите и капаните са почти празни … Кюмбе бумти в студената нощ, три малки компании са заседнали на маси, достатъчно отдалечени, за да не посягат на най-свидното на останалите.

Оттам нататък десантът тръгва …

приблизително съотношение (усреднено) пари/консумация на човек:
За 9,80 лв:
две ракии
червено вино
салата миди
салата перла
две пилешки шиша (“теля”)
хайвер
препечена питка

Страшен кеф е в студената мартенска вечер до ламаринената печка да си мълчиш ей така, защото ти е писнало да говориш

ОКЕАН

Развитието на ОКЕАН, наречен днес Бирария е интересно и следва хода на историята от началото на епохата на Интернет-а, та до днес (март.2001).
Преди “Океан” беше комплекс – с магазините му за риба и с кафенетата и ресторантите – така както се наричаха тогава сносните за употреба кръчми.
След това ни се изгуби за известно време от погледа (разбирай трасето на маневрата) и се почви онова бляскамо, тихо, немиришещо, климатизирано и изискано място, в което се влизаше през “Мара Гидик”.
Свещи, Салонен управител, който вторият път вече знае какво точно харесвате, свещи …
Едва ли е било толкова скъпо, щом можехме да си позволим да ходим поне веднъж в седмицата с пълна предманеврена програма – от ракия до джин.