омотан свят

Да се омота светът е страшно, но да се омота ФБ така както е от няколко дни е зловещо. :)) Живееш с един профил в паралелни реалности 🙂

… в отсъствие на ФБ

Тръгнах да търся разни неща, и попаднах наhttp://www.bourgas.org/manevra

Един извлек от спомени 🙂
Забележете, че Геша е бил на 42 :)) с цялото му текущо 57 годишно достолепие 🙂

И тъй:

Петък – 30.Март.2001 година,
навечерието на първи април
Точно едно денонощие остава до светлата дата и точно толкова за релаксиране …
Море, прибой, студ! Капаните са естествен декор с аромата на рибарска столова …
Спираш на паркинга с още двама другари от бойното поле (Геша и Стефан)- точен екип от 42, 41 и 37 годишен авангардист. Единият пости (сега сме велики пости, а зрящите веднага ще разберат кой от тримата е … :), което на нашенски означава: не употребява алкохол. (твърд алкохол)
Студеният вятър е прибрал всички вятърничеви бираджии, които са се кютнали пред телевизорите и капаните са почти празни … Кюмбе бумти в студената нощ, три малки компании са заседнали на маси, достатъчно отдалечени, за да не посягат на най-свидното на останалите.

Оттам нататък десантът тръгва …

приблизително съотношение (усреднено) пари/консумация на човек:
За 9,80 лв:
две ракии
червено вино
салата миди
салата перла
две пилешки шиша (“теля”)
хайвер
препечена питка

Страшен кеф е в студената мартенска вечер до ламаринената печка да си мълчиш ей така, защото ти е писнало да говориш ….

+++++++
И е нямало ФБ да се тагнеш, ни инстаграм, ни нищо!

изядохме половин година :)

М’дам! Изядохме първата половина на 2016-та, гаче ли ще живеем още 318 години. Горе-долу такива са намеренията ми, и ме е яд, че така се попилява тъпото време.

Съобразено с него, но не и с оставащите 317 и половина години, осезаемата част на материята се опитва да ме прецака, и всеки ден по едно и също време и се спи, та чак прописва!

Един климатик удря безмилостно върха на косата ми, която бавно хваща простуда от връхчетата към корените. Абсолютно не осъзнава, че тези връхчета, са по-скъпата част от косъма, останали покрити с едно неевтино (най-скъпото на пазара) удоволствие, прикриващо времето в материята.

Друга част от материята, приела формата на хотел Мираж, бавно – ден след ден, минава в по-заден слой. Между тази материя, и моята материя се появява една друга материя – дето някакви хора протестираха срещу нея. И аз протестирам срещу материята, но в крайна сметка тя си има собствени правила, които можем само да насочваме в подходяща посока.

“Някой ще печата ли?” ме спира да продължа, а “Скъпа, аз да отивам ли да вземам децата, или заедно ще ходим” направо ме кара да кажа …. базовите лагери на странджанските хималаи ме зоват, през устата на Геша, и строгия поглед впит в мен, но от другата страна на монитора :))

Хайде! И утре ще посрещаме Юлското утро в Ново Смехурково.