Мравуняк

Бургазлъци

Вчерашният ден беше от онези Неочакваните. Топлината на небето се изсипа посред зима с пролетна щедрост. Бургас замяза на мравуняк. Плъпнахме с черните си якенца сред новобоядисаните санирани старини на града и стигнахме чак до морето.

Малкото заведения, които бяха предусетили деня се изпълниха и минавайки край тях се казвахме: е-е-е- браво!

Мостът беше както Жула каза “като манифестация”. Този израз е на онова поколение, което знае какво означава емоцията от белите панделки и роклички, преминаващи пред едни чичковци, дето махат с ръка от трибуната срещу хотел България (не се гордеем с това време), и под бурните ръкопляскания на компании от двете страни на Главната в Бургас, когато край тях мине колоната с познати. После това на това контролирано струпване и продвижване започнаха да му казвам протест.

И днешното утро е по-скоро с намек към края на март. 🙂 От телевизора се носи Китайската зараза, Италианския боклук, Дубайските арести, и нищо ново.

Предизидентството и Прокуратурата продължават нещо си. Техни си проблеми. Само да спрат да ни излагат. Нещо като профсъюзни секратари, които сме избрали и после си блъскаме главите що така и що онака!

Това е положението!

Да мисли какво ще свършим днес, и нека да е повече, вместо това какво не сме свършили, колкото и да е много! 🙂

Да ни е пълен денят с хубави работи, да не срещаме негативни хора, и да се радваме, че си днес ще имаме шанс да сторим много глупости! 🙂

Хайде, и от мен едно голямо: А, бе! Много сме готини 🙂

 

Първо аз, от днес и Амазон, минава от виртуално към реално.

Добро утро!

Слънцето вече огрява прозореца и нахално показва едни неща, които изчезват щом сваля магическите очила.

Преди 2 часа небето в Бургас на цвят, облаци и дървета мязаше на африканско, и … се чудех дали днес е денят ми за Сарафи, или да клекна край трап-а с една цигара .

Съвсем по Хегел и свойствата на повърхнинния слой на водата мрежата се пренасити с избиратели, за които виртуалното няма пряка връзка с адресацията и отместването
и …
Нова тенденция smile emoticon

Първо аз, от днес и Амазон, минава от виртуално към реално.

Лек ден,
ще разказвам :))
да … и много пари!

Да бъде! smile emoticon

Днес сме първенци!

:)) първото Бургаско утро с нулева температура.

Първата седмица с отрицателни температури, със сланина с тънка кожа и камари бъдещо кисело зеле по пътища и пазари.

С усмивка и много щастливо говорителите съобщават: победа за ГЕРБ, 3-ма загинали по пътищата, Петербург в траур, заради загиналите 200 пасажера в сваления самолет, повече от 30 са жертвите от пожара … Горе-долу като емоцията, която влагахме едно време в “Рано рани Рада. Рада с рало оре. Ори, ори, Радо!” без да знаем какво е рало, рани и оре … Да са живи и здрави.

Лек ден и да финализираме 3 проекта до петък!

Да бъде! smile emoticon

За тормоза в детските градини!

Нещо като Междузвездни войни – първо отмъщението:))

спомням си, че в кратките 2 седмици, в които учителки и родители издържаха да ме водят/предават/усмиряват в детската градина, аз много осъзнато пищях, дори подбирах точното място и време, мятах се, и удрях шамари на учителките.
Единственият момент, в който (ясно си спомням) млъквах беше, когато се чудех от коя страна и как да ударя, а както е ясно ревът беше отвличащ елемент.
След като баща ми си тръгнеше, мир на праха му :)), обаче така си беше, аз спокойно слизах от ръцете на другарката, отърсвах се, че ми мачкаха роклята и влизах вътре. …
Дори мисля, че ми харесваше да ходя, ако не бяха: следобедният сън, пълнените чушки и кюфтетата с бял сос, млякото с ориз, и отворената уста на едно момче, с което седяхме на една маса по време на храна …

гларуси

много искам

някой от многобройните ми приятели художници да вдигне телефона и да ме покани на изложба, вместо някаква мома да ми праща по мейла покана без текст, с линк към някаква ФБ страница и един ужасно некадърен плакат, достоен за социалистическия извратенизъм
благодаря на всеки, който им го предаде

няма да кача плаката във ФБ – срам ме е, но го слагам тук :))
сега пак гледам плакат
кой ненормалник е решил да слага тия клошари гларусите за символ на нещо си
за един бургазлия гларусът е крясък, който буди туристите, с детски глас
гларусът е вонящо птиче изпражнение върху прясно чиста дреха – не винаги се пере
гларусът е оново, което отмъкна чироза
гларусът е онова, което отмъкна луканката
гларусът е онова, което изяде гълъба

гларусът е кацналата в казана птица

На морска улица бургаска, …

От тъмни зори ми се мотае из главата и вече трябва да ферментира, че байгън от летящи тапи :)) …. бързам да добавя, че автор е Христо Фотев, че веднъж получих поздрави за един Конфуций 🙂

На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска…
Там бога на морето, помня,
по име властно ме зовеше,
но ти бе много по-нескромна,
прекрасна, по-огромна беше.

Цъфтяха храстите зелени,
дори железните огради…
Ний бяхме царствено вглъбени,
съсредоточени и млади.
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска
вървяхме ний по тротоара
като по струни на китара.

Вървяхме ний със стъпки живи,
предизвикателно красиви,
не знаехме, че сме щастливи
и се целувахме в нощта…
А после Той, със много чувство,
ти шъпна дълго край морето
за мъка, музика, изкуство –
благодаря му за което.
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска
умря луната над квартала…

Ах, тази твоя блузка бяла!

Христо Фотев

Отворено писмо до магазин Пикадили, Бургас

Здравейте!

Какъв е начинът човек да успее да се снабди с Карта на Пикадили в Бургас, защото от 2 месеца със съпруга ми се опитваме. В различни дни и часове, според препоръките на продавачките и касиерките,
“Колежката (или титулярът, или нещо друго)” все липсва и ще е там на следващия ден, или е в отпуск, или днес почива.
Попълването на карта с ЕГН и други лични данни и оставянето “Ей! там” не е това, което ще направим отново, защото веднъж вече го направихме по много неразумен начин.
В същия момент наши познати, децата ни и т.н. получиха карти на момента, и подозираме лично отношение. 
Пикадили,Бургас
Ние сме хора (всеки от нас) професионалисти, на една прилична възраст (55 и 56 години), уважавани сред приятели, близки и познати, и имаме всички други качества, щото да сме едно достойни членове на Вашия Клуб. 
Също така имаме “членски карти” на Мтел, на 7-8 вериги заведения, на СБА, на Метро, на няколко уважавани Клуба с хуманитарна насоченост, и т.н.
Моля, да ни отговорите на тъпия въпрос: има ли тенденциозно дискриминационно отношение към определена възраст и категория. (ние сме почти млади и много симпатични, чисти, спретнати, гледаме да не се набиваме на очи, и правим всяка вечер почти сметки 40-50 кинта, което е една добра инвестиция във вашия бизнес). Дори купуваме понякога едни глупави книжки за внуците си, вместо да ги купим от Хеликон, откъдето също имаме някакви промо-чипове, изобщо ние сме едни желани разсипници. И едно много важно качество! – изтърпяваме безпардонното и невъзпитано поведение на касиерките, както и идиотското сервилничене на продавачките към Руснаците (вкл говорене на руски), които ги карат по няколко пъти да връщат сьомгата и да я сменят с друго парче,
Вчера, след поредното разочарование се опитах да се свържа с един номер, изписан на Зелената листовка за попълване на ЕГН, за да получа информация и да заявя, че не съм склонна ЕГН-то ми да виси на неохранявана маса (приличаща на барплот), обаче – и там Йок! Телефона, от който се обадих е ………………………. (тази информация я давам, за да се индикирам като реално същетвуващ човек :))
Разчитам на някакъв отговор, и най-вече на карта (т.е. на 2 карти)
Таня

Бургас, традициите

Традициите вървят с епохата, или са отживелица. Някога Баба слагаше цаца плакия с грижливо подредени резенчета домати и ситно накълцан пресен лук, после правеше шаран плакия (научих от нея рецептата), и всичко беше много особено тържествено. После разбрах, че било Никулден в Бургас, инак си мислех, че е заради именния ден на едно мое приятелче, Ники Керин.

Някъде в началото на 21 век Бургас се събуди за онези тържества, които градовете с Традиции отдавна имаха в Календара си. Започна честването на патрона на града Свети Николай Чудотворец, закрилник на моряците, рибарите и техните семейства.

Градът замириса на риба, скумрията зачезна, а шаранът започна да достига цената на агнешкото по Гердьовден. Зажаднялата за славното минало душа на Бургазлията се появи по площади, капанчета, барачки, и похапването на Общинска печена риба и рибена чорба от казани престана да е в дневния ред на „бедните“. Бедни, бедни – колко да са бедни бездомниците сред тези с беден дом. Обаче целта не е да говорим само за онова, което ни тежи на сърцето, а и за онова, което го радва.

Помним повече лошите неща, защото те са изключения в живота ни. Това ни създава образ на страдалци и вечно мрънкащи. Истината обаче е друга. Животът е нещо много хубаво, особено, когато го имаме. А щом сега четем и пишем, то значи първо сме живи, второ сме будни, трето и четвърто – можем да четем и пишем, а то не е малко на фона на глобалната неграмотност.

Тази година Никулденските тържества ще започнат с литургия в църквата Света Богородица, един позабравен храм, в който много бургазлии сме кръстени, но който отстъпи преди години на други свети места в града, а по едно време на една палатка в центъра на Бургас.
В църквата ще бъдат връчени отличията Почетен гражданин на Бургас – цели 4 отличия.
Досега са известни шестимата спасители от първото наводнение, сполетяло Бургас.
Медалите за отличниците се изработват в момента в Монетния двор.

Оттам програмата продължава с церемония на площад Атанас Сиреков, след което литийно шествие ще премине по Александровска, за да се освети никулденския курбан, през Етнографския музей. Тържествената разходка ще завърши с хвърляне на цветя от Моста в памет на загиналите моряци и рибари.

Сливенският митрополит Иоаникий ще в начело на тържествата. Покана е отправена и към Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, който досега не е посещавал Бургас.

Говори се упорито, че от 6 декември ще бъде възможна и разходката до Морска гара.

Празникът на Бургас, тази година ще премине под знака на възстановка на старо рибарско селище в градинката до хотел България– с мрежи, предоставени от ИАРА, лодки на рибарите от Ченгене скеле, котви от музея в Ахтопол и рибарска хижа, които бургазлии ще могат да разглеждат през целия ден.