Сироп от бъз, набор налучкани рецепти

Бъз се бере в онова време на годината, в което … успее да цъфне без да е нападнат от различни видове въшки и бубулечки, градски баби и кози.

Ритуалът се изпълнява рано сутрин, непосредствено след първото кафе и назлъндисването, и преди да е станало горещо. Обикновено е около 24 май. Втората част от ритуала е търсенето на предишната рецепта, и неоткриването. Ей сега записваме в блога, всичко ще открием и накрая ще даден feedback за това, който точно сме използвали.

(1) Първи вариант на сироп от бъз (свирчовина) – препоръчана от леля.

40 прясно набрани цвята от бъз
3 л. вода
2 лимона
2 пак лимонтозу (по 10г)
захар  – колкото/ толкова.

Цветовете от бъз се заливат със студена вода, прибавят се лимоните, нарязани на кубчета – големи около 1 см. разтворената в малко вода лимонена киселина.  Оставя се   на хладно място да престои 48 часа, през които се разбърква няколко пъти (5-6 примерно) .

Прецежда се. На 1 л течност – 1,5 литра. Бърка се с дървена или пластмасова лъжица.

(2) Втори вариант на сироп от бъз

60 бр. цвят от бъз
4 пак. лимонена киселина
4 кг. захар
4 л. вода

Накиснете във водата за 24 часа. Цветовете трябва да са покрити докато киснат във водата.  След като изтекат 24-те часа, прецедете течността и добавете лимонената киселина и захарта. Разбъркайте до пълното им разтваряне. Ключов момент обаче е пълненето му в бутилки. Ако искате да го съхраните за по-дълго време, то трябва да спазите едно много важно правило.

(3) Трети вариант на сироп от бъз

бъз – 60 бр. цвят
вода – 4 л
захар – 4 кг
лимонтузу – 4 пакетчета.

Тази последната рецепта я заложихме, защото споменът от последния успешен опит мязаше на нея.

Ще ви снабдим със снимки.

// процедурата е: една бутилка пластмасово с 80 цвята от бъз, 4 пакетчета лимонтузу, 6 литра вода //

 

Хамлет прави баклава …

Баклава.
Рецептата долу не е писана.
Тя е от наблюденията ми какво правеха едни майстори на баклавата в турско, близо до Сърмашик.
Обаче е многократно тествана, а Искра дори успя да я направи от раз. Започва се винаги след шекспирова импресия 🙂
Хамлет, принцът на доматите:
Да пиша или да не пиша?!
Да сляза долу или да не сляза?!
Да си взема очилата, или да не ги взема?!
Ужасно сложно ми се стори, да се направи
алтернативатаVотрицанието
на
“Да сляза долу да си взема очилата”….
Всъщност това е конюнкция и ако се търси отрицание, би следвало едното поне да е с верностна стойност нула, т.е
или да не сляза да си взема очилатаEQили да  сляза долу и да не си взема очилатаEQили да не сляза долу и да не си взема очилата” ..
Обаче ….
Щото … така. Малко си вземам беля на главата, защото някогаж ще ми се наложи да обяснявам на внуците тези особености на булевата алгебра, които стоят в основата на формалната логика на ежедневието.
Хамлет …
 
… кафе – пих вече две и разгледах два пъти градината, отчитайки, че снощният project се е вдигнал на 96% за 8 реда домати, къде 180 корена, но не всички предвидени, защото има още 2 реда, това е перфектно постижение.
… три зелки (h=54 mm) обаче ги няма …
 
Сега си седя и чакам 🙂
Една полумъгла се е ширнала в задния двор, една роса, която е по-скоро резултат от безумното заливане на новозасадените домати, вместо  резултат от естествени (*трябваше да си взема очилата!) природни процеси на високо ниво.
Още чакам!
Разбира се чакам Геша.

Сега ще разкажа как се прави баклава, за да убия скуката!

Купувате един или няколко пакета много фини кори.
Пуснаха такива и пише, че са специално за баклава, и е истина при това.
Слагате ги в камерата и чакате да им дойде времето.
То времето си е тук, и затова ще поясня, че иде реч за свободното време.
Това свободно време идва задължително в следващите 3 месеца след покупката, но не може да се предвиди точно, затова като дойде – дръжте го.
Намирате орехи и ги слагате без да са строшени в една торба!
И чакате!
В един момент, когато Скъпият има свободно време и седне да гледа телевизия, продумвате свенливо между два поста във ФБ .. искаш ли да направя баклава.
Коварството в този въпрос е ясен за вас, но Скъпият е полусънен и доста ентусиазиран.
… следват няколко лениви операции, след което имате торба строшени орехи и нахвърчали (мамка им очила!) черупки по пода, дивана, до телевизора … защото в чупенето на орехи човек трябва да присъедини към емоцията и Скъпата, т.е. мен …

не мрънкам!

Важно е да се отделят ядките от черупките, като черупките се събират внимателно “защото са с много плътна дървесина и горят добре в камината ….” тук се сещам пак за Хамлет, но въпросът с чупенето аз го задавам!
След като са почистени орехите – в по-малка торба се слагат в хладилника, за да не гранясят, и се зачаква да им дойде времето
… както знаем по-горе!
… да приемем, че времето е дошло.
забързвам,
защото влиза Геша току-що и казва: “аз съм готов Скъпа и те чакам долу!” с което слага край на моето 45 минутно чакане.
Та!
Баклава:
идва времето най-после!
на масата слагате една хартия
вземате бутилка олио, корите от камерата (поне 2 часа преди това ги извадете
вземате една бутилка олио и едно пакетче голямо! масло
и ръкавите до лактите ! задължително!
1. включвате фурната отдолу на 4
1.1 разстилате корите и ги преброявате без значение какво пише на пакета
2. намазвате тавата с олио – гледайте да е правоъгълна тавата.
С ръце намазвате добре дъното и стеничките *на тавата)
3. слагате първия лист и го обръшате, за да се намазни от двете страни
4. слагате втори лист и изсипвате малко олио в ръката като бързо го поръсвате върху листа и си избърсвате ръката в следващия лист, с което си спестявате малко олио.
И така 3-4 листа
5. поръсвате орехи, като гледате да има достатъчно за всички кори
6. повтаряте горното без да мажете всеки път тавата, но всекиел лист трябва да го намажете. Това е емперично възникнала необходимост, за да се изпекат добре листите и да почервенеят и вътре. Инак … не е добре
7. най отгоре оставате 3 листа, които не се мажат.
8 измивате си ръцете
8.1. нарязвате баклавате на квадратчета 2х2 (аз ги режа 4х4, без да съм сигурна, че не са по-големи)
9. стопявате маслото, но не го давате на Скъпия да го направи, защото със сигурност ще го изпържи
1о. с лъжица минавате и излизате внимателно по нарязаното (не знам как се казва на това, дето е минал ножа? процеп, разрез?). важно е маслото да влезе между листите, като е нормално да остане и отгоре
вземат тавата и леко в подтръсквате отдолу, за да се “разбухкат листите” става леко въздушна
11. пъхате баклавата във фурната – включвате отгоре и отдолу на 3 (това е около 150 градуса) и запалвате доволно цигара.
наблюдавате и внимавате да се зачерви, особено отдолу да не прегори.

Една баклавата е готова, когато изглежда готова

… много приятен цвят и в процепчетата на разрязаното се вижда, че и навътре се е зачервила
12. вади се от фурната и се оставя да изстине
/тук има оптимизиране на времето като стъпка 13 се извършва първо/
13. сироп за заливане (аз го правя преди да сложа баклавата, защото трябва да изстине и той, инак става баклавяна каша)
ТА: 3 чаши захар – бяла и вредна. Да е голяма чаша – имаше едни с Хари Потър.
две и 1/3 чаши вода
слагате ги в съда и – на котлона
малко бъркате да не се карамелизира на дъното и като се поразтопи – палите цигара
завира и слагате една щипка (или една бучка, ако случайно се е овлажнила) лимонту(о)зу, за да не се захароса баклавата
варите 4-5 минути, колкото да си допушите цигарата – вадите и оставяте да изстива.
след около 2 часа и баклавата, и сиропът са студени, заливате и тръгвате към офиса или село, защото Тя, тази баклава, трябва да престои около 24 часа, за да стане за ядене
Хайде!
че ме чакат!
И да сте живи и здрави 🙂