за рибаря и червената рибка

Човек не много набожен и доста суеверен, се страхувам от това, което може да ме застигне – семейството, и лично мен. По време на последната вечер, в която честваме Рождество…..  Еретични въпроси и дваж по-таквиз отговори щъкат из главата ми като резултат от разговорите за Кенвин Спейси край масата.

Установяваме наличието на онази гигантска машина, която манипулира света – една напитка, далеч от истинското червено вино. По 5 или 6 “централни програми” тече двучасова реклама на КолаКола. Яд ме е, така както не само ме е яд, а и завиждам на Бил Гейтс, на Цукер’не’знам’си какъв бургер, което не мога да запомня, независимо от професионалното изкривяване да помня моливчето на келнерите.

Не знам защо, но помня, че Дядо Коледа (Дядо Мраз на най-близкия ми приятел от детинство Ники Керин, беше един едър половин метров човек с някакви дрехи в беж, кафяво, доста грубички, а дядото беше с дълга бяла коса). Дядото на Ники беше внушителен, а моят червеничък Кокаколчев, беше в степени по-красив.

Естествено, че го няма Дядо Коледа във вида, в който ми го набиват, с лопатарестите “елени”. Дядо Коледа си е рибар, и не мога да си представя, че рибар в последния месец на годината се налива с КокаКола

Франк, Евро или Долар …. викам Клик

Вместо да се моткаме и да губим време викам да минем към универсално средство за разплащане: Клик (един click).

Има множество предимства:

– Кликът (click) не е постоянна величина като количествен показател и зависи от емоционалния заряд. Може да се генерира и преобразува и не е тъпа като златото.

– Кликът (click) има плавно денонощно покритие (зони, меридиани) и за генерирането му е необходимо просто Земята да се върти, което тя и без друго прави, като при това моткане около оста си тя хаби ей така колосално количество екологично чиста енергия – остава неизползвана.

– Кликът (click) отдавна вече е разплащатено средство не само в Евросъюза, а най-вече извън него, в Google, Yandex, Bing и всички афилиейт програми, които се наричат така, за да се избегне фалшивенето с “партньорство”, европроекти, и т.н.

– Кликът (click) носи емоционален заряд. Можеш с един клик на прецакаш някого, можеш с един клик да разкараш някого и също така един клик е достатъчен, за да цапнеш премиера по манерката.

– Кликът (click)не могат да ти източат кликовете от мишката, както това в последно време се случва

– Кликът (click) лесно се прихваща и фалшифицира

– Кликът (click) лесно се манипулира

– Кликът (click) е особено лесно манипулируем за нашия бранш.

{F1} понеже ме мързи

На клавиатурата има един син бутон (клавиш), с едно Fn, който обръща картинковия най-горен ред в подредена съвкупност от Функции. Естествено, много по-лесно е, просто да се използва картинката за асоциация, но защо да е лесно, като може да е така, както ни харесва.

Основната разлика между Човека на Запада и Човека на Изтока било казват, че първият винаги бил изненадан от смъртта, а вторият цял живот се готвел за нея. Не се казва дали е бил изненадан.

Наличието на точна горна и точна долна граница на представите зависи от далекогледството на индивида. Кофти тръпка е, когато заради това далекогледство не видиш малките долни и горни гранички, напъпили като лежащ полицай.

Големият ресторант на България

Големият ресторант на хотел България, който тъне в облаци и казина, е първообраз на Онази смрадня от филма с Луи Дьо Финес
Ароматът, който се носи от Кухнята, или поне от отворите, наричани често “врати”, връща в детството, в онези кухни на ученическите лагери, където заточваха Народната Младеж с дружинни ръководители, за да дава дежурства по миене на съдове, докато децата на даскалиците, а и самите даскалици, тайно похапваха пържолки. Най-голямата заслуга на Майстор Стоян за Големия ресторант на Хотел България е, че успя да убеди Гал Фона да му дава по 100 кинта в определен ден от Седмицата за гощавка с остатъците от предиобедната блок маса на нощуващите. Иначе за Майстор Стоян се говорят Големи Работи, но сърмичките, които притопля са от по-кофти полуфабрикат, от предишния не толкова популярен майстор. Важно е, че сред смрадта се усеща парфюма на Кмета и няколко камериерки, които пърхат край него, защото не знаят, че камерата не лови парфюм.

Няколко признака, по които ще познаете, че сте в Бургас

Ако погледнете навън и най-високата сграда е старото БСУ, значи сте в Бургас, а това, което е отгоре е мъгла. Ако също така не вали, но се чува как капе от дърветата, то е онова бургашко полуутро, в което лампите дават нишан за влажността на въздуха.
Твърдят, че е 6 градуса, но всъщност е мъгла, и не е ясно дали е температура на въздуха.

Времето и парите текат по успоредни траектории

Това не беше на Конфуций, но по-долу си турнах bookmarks

Земята се върти по-бързо, като скоростта се увеличава право пропорционално на първата цифра от двуцифрената възраст. Когато се мине в трицифрени числа, предполагам пропорционалността ще се обърне, но все още нямам опит.

Понеделник: колебание между продължението на редовната среща с едни приятели и Стъклен дом. Благодаря на Замунда
Вторник: пълен покой и релакс от стъкления дом, реализиран с приятелите
Сряда: столичани в повече – без колебание, затъпяващо с появата на бюста, но това е защото съм мнителна
Четвъртък: Мама Еми, не помня името – без колебание … засега
Петък: или тук, или там
Събота: там, заспиване  19, дрямка с червено вино за начало
Неделя: 7 часа разлика и още седем дни, които ми се губят.

и к’во

ТУК копирам мисли на Конфуций, защото секи път ги търся и си губя от Онова, което много бързо свършва.

Конфуций
В детските години мислех, че Конфуций е европейски мъдрец, нейде от средиземноморието. Това дълго име, плод на желанието за сливане на срички породено в сложните бели мозъци. После разбрах, защо все повече китайци и виетнамци се раждат в Европа)

* Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.
* Давай наставления само на този, който търси знания, след като е открил своето невежество.
* Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът.
* Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.
* Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост.
* Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен.
Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

 * Човекът е човек, когато е закусил.
* Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.
* Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.
* Лудият се оплаква,че хората не го познават, а мъдрецът – че не познава хората.
* Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.
* Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.
* Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.
* Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.
 * Покоят е благоденствие.
* Проклятие е да живееш в интересни времена.
* Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.
* Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.
* Който не вижда далечната опасност го заплашва близка беда.
* В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.
* В древността хората учили, за да се усъвършенстват. Днес учат, за да направят впечатление на другите.
* В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.
* В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.
* Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш.
* Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.
* Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес отколкото утре.
* Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.
* Не убивай комар с меч.
* Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!
 * Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият — към другите.
* Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.
* Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до пътя.
* От сина на небето чак до простолюдието само усъвършенстването на личността може да придобие на всекиго здрав корен.
* Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.
* Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.
* Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.
* Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.
* Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.
* Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение.
* Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.
* Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Февруари – Месецът на трезвеността и Джуджетата на Дисни

Извратеняците са го измислили, за да смутят Трифон Зарезан.

Като деца не се притеснявахме да рисуваме Джуджетата с ярко червени пиянски носове, убедени, че трябва да са такива, и то не от студ, а точно, защото са весели.

След това ги окичвахме по стените на класната стая на Славейковото и гротеската ставаше Топ, което не сме знаели. Около месец след Нова година идваше Седмицата на трезвеността или Месецът на такавата, и май това беше февруари.

… алкохолът от Карнобат вреди. … поколението ни е толкова разконцентрирано и объркано, та чак скапахме и следващите генерации (да няма повторение).

Стенлист за Трезвеността виси до вратата, а на останалата част от стените бродят пияни джуджета.

И една капиталистическа Снежанка рисувахме. На Дисни Снежанката. А все си мисля, че мувитата на Дисни бяха обявени за упадъчни, и Мики Маус също. Но все пак живеем по морето, а там законът е друг.

Нова година

Нова година беше пухкавият пресен 5 сантиметров сняг на Яворов и зелената метална ограда на старата къща, май осветена от нещо като улична лампа. “Старата къща” не означава порутената постройка, а една хубава Голяма жълта къща от началото на 20-ти век, за която вече споменах.

Имаше един Дядо Мраз, защото Дядо Коледа го споменаваха само Баба и Дядо. Останалите ми натрапваха Дядо Мраз. Дядо Мраз беше много сладко човече около 35 см високо, с елегантно ушит червен костюм с бяло бухче отпред, черни лачени ботуши, и странен червен нос като на Карабас Барабас. На гърба със златен кош, натъпкан с целофан или нещо друго. Не ровех в него, защото ми харесваше идеята, вътре да има нещо много ценно.

На ръката на Дядо Мраз висеше един конец – ужасно прозаична дума, и на него висяха две парченца дърво, увити в станиол. Изглеждаха като малки шоколадчета, но тогава толкова дребни екстри не съществуваха. Тогава екстрите, за които не знаехме, че са екстри, бяха Големи. Например: Голяма истинска елха, Голям Шоколад крава, Голям студ, Голям сняг, Голяма къща и високи тавани.

Навръх Нова година ме оставяха “сама” с Баба и Дядо, които сигурно са били 45-50 годишни, и нашите отиваха да празнуват с приятели и/или братовчеди. Мисля, че мъкнеха сестра ми, но аз минавах за асоциално надуто кльощаво хлапе, което трябва да съблюдава ред и дисциплина, освен своята, и на купища досадни хиперкомуникативни трътки и бъдещи льохманчета. Тогава си мислех, че не ми е мъчно и дори ми е добре, защото поне една вечер няма да нося отговорност за чужди простотии, както и че не ми е мъчно, задето мен ме оставят, но сигурно не е било точно така. Вечерта прекарвах на прозореца на втория етаж и пресният сняг ме хипотизираще като огъня във високата официална печка. По снега (знаех, че няма да стане, но така ми харесваше) ще премине моят Дядо Мраз, тъпо завързан за стъблото на Голямата ми истинска елха.

Освен това, Баба ми беше обяснила за Старата и Новата година следното:
Срещнали се в 12 навръх Нова Година две жени. Едната сбръчкана, прегърбена, овехтяла, с черна забрадка и тъмно кафява закърпена пола, с износени обувки и бели коси под забрадката. Другата била млада, красива, с блестяща премяна, със стъклени пантофки като на Пепеляшка, с буйни руси къдри. Където стъпела снегът се разтапял, грейвали усмивки, хората вдигали наздравица. Хубавицата се усмихвала обещаващо като нововъзпроизведена проститутка (това не е от Баба) и раздавала надежди. Когато се срещнали, младата жена, изгледала високомерно старицата, която спокойно сторила път. Хубавицата си рекла: “Никога няма да допусна да изглеждам така”, а старата се усмихнала на ум и се рекла “Точно преди една година Това момиче бях Аз. Но толкова мъка видях, толкова хората ме употребиха, че съм щастлива да си Отида”. Ето това бяха другите два образа, които очаквах да видя на снега. И накрая заспивах.