Влизане

има една кретения наречена Влизане. Тя се използва за омекотяване на самопрецакването при белот, бридж, но човек може да се увътри в повече случаи, в отколкото може да не се

влизам във фесйбук и правя лека разходка из книжката

Забелязвам в навалицата от покани за приятелство няколко Салона за красота, Комплекс Черни Връх и Герб Карлово.

Одобрявам ги, защото като свикнеш с Accept, що да сменяме боята и да удължаваме агонията на несприятеляването

тъпото е, че за да видя дали постовете отиват в профила ми, пак прецаках работата за кръчмата, която исках да споделя
но както се казва в една по-предна дефиниция – работата в колебливо мрачен следобед си е прецакана по default

Отлежаване на събитията

Спомените са данни, в които със сигурност е предвидена дата и час, но заявката не е пусната както требе. В такива случаи хронологията на спомените се сбозва като ХP на 100 години и почва да скача от записките в тефтера преди половин час до далечната 83-та, да речем.

Събитието трябва да се остави да отлежи, иначе не е събитие, а някаква сивинка. Отлежалото събитие става спомен, но има случаи, в  които споменът е толкова мъгляв, че събитието макар и отлежало е ферментирало.

Но@ (вместо  чуденка) не е такъв случаят, който след малко ще разкажем, защото явно отлежаването е тръгнало в няколко направления и вече втори пост става за нещо друго.
Ако постът НАД този не е за четвъртък вечер 29-ти в Рубаят (идиотско име), значи  и той е малко отместил и доказал, че отлежаването требе да е поне 24 часа.

Блог Тайм

Петък е, и зад Поморина се подават къделкитете на няколко мръсни ниски облака, които прецакаха работата. Работата наистина е прецакана, зашото кой работи в мрачен петъчен следобед. Следобредът не е за работа, а за мислене, което клиентите не зачитат за работа, защото трябва да плашат за нея.

А щом вложеното време в нещо си не е платено, то значи това нещо не е работа, което е най-тъпата мисъл проектирана някога на екран.

Вляво от Поморина, пак от прозореца на офиса, се стрелка претенциозно нагоре едно нещо, което прилича на антена на еди-кой-си-тел, a иначе е хотел Мираж, на Братята.

Не става дума за Братята, които ни просветиха и направиха различни, а за другите братя.
Обаче някак си е леко на душата, защото пукането е останало на заден план заедно с работата.

т,нар Блог Тайм

Кокошките на бай Пенчо

“Голям човек е Дакелът” и ченето на Константин Коцев са 18-тото нещо, което ми идва на ум, докато се чудя какво да спретна като текст за Великден.

Тръгвам с бутон “Back” и трейсвам кокошките на Бай Пенчо, после яйцата, после цените и полските яйца, които ще внасят, и след това пак Великден, и какво ще правим на Великден, децата ще са тук,  ще боядисваме яйца, обаче яйцата са скъпи, и ще видим Бай Пенчо дали има, можехме да спретнем една екскурзийка до Турция  от Оферти с Голямо намаление, обаче там официалната религия е друга, и … така.

Великденски яйца

Бай Пенчо е наш приятел. Приветлив, с излъчване на нещо средно между Клинт Истууд и професор по физика. Запознахме се с него преди 2 години на Казана. Тогава той обслужваше пещта за огнена вода и създаваше наоколо едно много готино усещане за човек, който е на село, защото му харесва.

Бай Пенчо е имал три деца, две момичета и едно момче, и една жена, която явно много е обичал, което личи от приказките му. Един след друг са си отишли синът му, жена му и едната му дъщеря. От Голямото семейство, което сядаше на масата, сега сме само двамата

Като се замисля, много е тъжно, но всъщност той не изглежда мрачен. Видът, походката, начинът на общуване са на човек, приел, че всички злини, които са го застигнали са били неизбежни, което в никакъв случай не го класира в групата на примирените. Просто не се е срутил. Радва се на другата дъщеря, на внучето, на зет си … и така.

Малко идиотско ми се струва сега това, което изначално ми идваше да напиша от пусто мераци от определени фрази, но във всеки случай Големи хора са кокошките на бай Пенчо. А яйцата за Великден вече сме ги осигурили. Обаче пак се чудя дали да не дам на някоя друга приятелка да прегледа всички евтини оферти за Великден. Кретения!

Боженци

В дните на баш планинските прогнози тръгнахме към Черневци, което по начални данни се намира сред нищото – някъде в Стара Планина, уж до Габрово, ама не съвсем и по пътя към Велико Търново, ама не точно. Учудващо, пътят до последните три километра – през Хаинбоаз, после към Трявна (или към Троян ?) се оказва чист, дори от ТИР-ове чист.
Естествено, всичко хубаво завършва интересно, което не е перфектният завършек според китайските мъдреци.
Черневци се оказва село със стари къщи, с покриви, надебелели с 40 см бял сняг, каквато белота има само в планина. Черневци, което припознаваме като Боженци, е от онези села, които не миришат на обор, а дворовете съперничат по наредба на псевдокъщите на псевдоОнези от Ветрен, някогашно Житарово.

Боженци

Двама души, които питаме, къде се намира Боженци отговарят “Едно голямо бяло, на баира се вижда”. За бургазлии, тръгнали на почивка на планина (както другите казват, че отиват на почивка на море) баирът се отъждествява с Шилото, или онзи Айтоски балкан, който за хората, свикнали да виждат планина, наричат Хълмчето отсреща.
Тръгваме надолу с кола, която по правилата на морски хора сме подбрали така, че прогледът и да е 14 см. Това е естествено, защото човек, израснал в мек климат глава за самосъхранение няма.
Пътят, естествено покрит със сняг е с коловози, които няма как да не ни вкарат в себе си, и шумът от “дъното” на колата свива сърцата ни.
Баирът отсреща, на който трябва да се види хотел Боженци, се появява поне 20 пъти за 3-то километра преход. Не се се движи планината, но в планината всичко е баир, а не ясно изазен локален максимум, на какъвто сме свикнали.

Истинска почивка за времето

All of a Sudden, вляво преди паянтово мостче, радостна картина ни кара да възкликнем : “Тези как мислят да избият инвестицията”.
Хотел Боженци се оказва голям, построен по всички правила красотата на традицията, модерен и луксозен. Цените са адекватни на условията, които предлага, а още по-адекватни цени за почивка в Боженци, бяхме открили на един от сайтовете за групово пазаруване на почивки.
В Хотел Боженци не се пуши, Ицо се оплаква, че стаята му няма тераса и ние се чувстваме късметлии. Заедно с нас са пристигнали 4 семейства с деца, явно ползвали същата оферта. Бащите, едва оставили багажа, мятат на гръб по едно хлапе и по халати се запътват към басейна, който е естествено продължение на ресторанта. В сградата е почти горещо, а погледът към снега по дърветата и снежната планина е като климатик през летни горещини.

Майките от своя страна веднага надушват лоби бара, едиственото място за пушачи, и за тях спа почивката започва с мартини и няколко коктейла.
И така …. 3-4 дни, които си заслужаваха.

Евровизия

01. go week   – подходяща за ученическа забава през 1976 няккъде. Може и да става за саундтрак на нещо от сорта на “10 неща, които мразя у теб”
02. тодор гаджалов – тримата мускетари – ол фо уан ,,,,, даже накрая на припева иде да довършиш. Става за сингъл на седмокласник, обаче йок нещо общо с Bryan Adams, Rod Stewart, че даже и Sting
03. Стелияна Христова – нещо средно между Козият рог,  Адаптация и още нещо, но не мога да кажа – Паша Христова или “ше продължавам да пея” – обаче на места по-фалшиво, Иначе бек звукът е като на Червения площад. Доста нахално една известна певица се явява нато бек вокал и не дава шанс на момичето да се прояви. Но никога не мога да запомня – Мариана или Мария се казва
04 Рене Ранев  – потрес нещо, което винаги завърша на Ю-ю-ю…. англичаните са големи тъпанари, ако това е английски
05. Деси Слава. Просто с първите 4-5 български “песни” на Евровизия разбирам, че искам да слушам чалга. И този миг- самата Деси слава…. След 15 минути си спомням за арменския виц за 150 килограмовата жена и си викам “Що не тръсна някаква истинска чалга, а не ….” Обаче дотук е фаворит
06. Светозар Христов – Тейк ми даун ряпа да яде пред Take me down-а на нещото с брада на Устата (не искам да обидя Устата), АААААААААААААААААААААААААА –
фас-тайм ….
….
нямам сили натам….

С удовлетворение установявам, че Софи Маринова отива на Евровизия. Жената пя добре, най-добре, и има Визия, дори и да не е в Евро.