Приключение с ток и Лелче, и Електроснабдяване Юг

🙂 Ако не знаете Евънъ вече не е Евънъ, а е Електроснабдяване Юг, като подробности на фирмата можете да откриете на сайта на фирмата, ако имате интернет без да имате ток … 🙂

Е, те! тая и множество друга полезно безполезна информация се подава в автоматизирано съобщение, което завършва с: for English press 1, за да не пропуснете високосъдържателния диалог, представен тук и по-долу …, ако случайно искате да сте обслужени на английски.

След обещанието, че всичко се записва, глас на ученичка, заработваща през ваканцията се чува в ухото ми:

  • здравейте, казвам се Таня
  • здрасти! и аз се казвам Таня
  • къде е това? ….
  • кое?

Ученичката се усеща и продължава

  • с какво мога да помогна
  • с ток

Следват няколко бързи паса, при което аз се оказвам подготвена за всеки отговор:

  • проверихте ли предпазителите (преди НовоСмехурково не знаех, че на бушона се казва още предпазител), но сега смело заявявам ДА
  • само при вас ли няма ток, или и съседите ви нямат? Явно момата е родом от село, нищо лично, защото аз по никакъв начин не бих се сетила да ида до комшиите, които са на 100 метра надолу, за да видя дали имат ток, а по-скоро бих питала Ванко във ФБ, но както разбрахте нямам нет, защото няма ток, а таблетът и телефонът не са заредени, защото … няма ток. Всъщност въпрос във ФБ мога да задам за водата, но това се случи няколко дни по-късно. Отговорът към момичето е “не знам, вие би следвало да знаете” Тук момата се окопитва, че може би Лелче, не е Лелче, и ме застрелва, за да се убеди:
  • А проверихте ли на електрическия стълб отвън дали има ток …. тази мома е наистина родом от некоя махала, защото ако не е – няма как да се сети да зададе този въпрос. Отговор от моя страна: няма как, той е на 7 метра височина, а таблото е дома.
  • Изпращаме екип … разбирам, че е 1:0 за мен и започвам контра атаката: все пак да кажа къде сме и как да стигнат дотук ….

В следващия ми въпрос се крие коварство: от къде ще идват от Бургас (57 км) или от Болярово (10 км) … Определено като платец, в чиято сметка ще се влеят пътните на Екипа, не ми допада “Бургас” като отговор, но все пак давам обяснения …

Разговорът завършва с от нейна страна

“с нещо друго мога ли да помогна?”

и полудив рев

“с ток” от моя страна ….

Докато водим разговора, БатеМиСашко щъка нагоре-надолу из къщата и задава въпрос: “много ми е интересно, това устройство за мишките как работи като няма ток, с каква батерия ….”

С Геша се споглеждаме и разбираме, че докато сме приказвали Токът е дошъл.

Може би стратегията на ЕВъйНъ, вече Електроснабдяване Юг е да задържа клиентите на телефона като самоубийците … хем ще се гръмнат, хем нямат ток, хем и МобилниТЕ терористи, и те да захлебят за последно …

Два часа по-късно: работя.

Чувам как някой нещо вика навън, и май влиза в двора. После отваря вратата на долния етаж, която аз по принцип без Стария Граф държа заключена, особено ако работя.

Чуват ме, че слизам по стълбите, и някой се провиква зад гърба си: чакай-чакай, тя жената е тук! (все още не ме е видял, а по принцип, селото е мъжко) и се провиква към мен, все още гледайки навън “Лелче!” … след което се обръща към мен и стреснат, вторачен в лаптопа, който нося по стълбите надолу, заявява,  “Разбрахме, че нямате ток” … На Вие и много учтиво.

Казвам му “напротив имаме, но преди 2 часа и половина нямахме, но понеже знам, че имате автоматично не знам си какво, което отчита кога да спрете тока, и затова не ви се обадих, че е дошъл, за да придобие смисъл системата, която ви купихме …”

Мъжът, на възрастта на Лелче, ама Чичка, разбира още по-сериозно колко е сериозна грешката му, инак личи, че си разбира работата и е психологично интелигентен, смутено казва “а,  не, няма проблем! Ние така или иначе идвахме, защото в долния край на улицата един стълб се е счупил, и трябваше сутринта да спрем за 15-на минути, за да … не знам какво, не помня вече.”

През скованата дървена врата на двора – леко гръндж врата, се промъква едно дребно човече с риза с къс ръкав, запасана в панталона и с колан, и с кожена чанта в ръка. Правоъгълна чанта, като на писар, не че знам как изглеждат писарите … Този е много по-млад и по-психологически непроницателен … защото казва “друг път изчаквайте 15 минути и тогава звънете ….”

Казвам ви, ГРЕШКА, Голяма Грешка 🙂

Надявам се, че обещанието “се записва” да е истина, и да има някой, който да изслуша този запис.

Зайча Стъпка, Змийско мляко и други вакханалии на зеленото

В Ново Смехурково е определено купон. Зеленината го е ударила на вакханалия, допускайки тук там едни малки жълти петънца от цветчетата на някой екзотичен антибиотик – Зайча Стъпка, Змийско мляко – все жители на дерето.

В един съседен двор открихме блатно кокиче, а Дебелата Мара и широколистият живовляк разшириха обхвата на лечебните растения. В крайна сметка, може да спретнем една верига билкови аптеки – настройки от сушени билки и сливова ракия, и да направим Партия.

Един нов политически проект по утъпканите пътища на Билкаря в Парламента.

Хайде! Че в понеделник, даже в късния следобед все е утро! 🙂) Добро да е утрото и …. спокойно!

Странджански божур

Странджански божур

момина сълза

Момина сълза

Маточина

Листата на маточина с цикламени цветчета на мъртва коприва и остатъци от инак красиви листа от млад Балдаран 🙂

Блатно кокиче
Блатно кокиче, което стискаме палци да се захвани

Под масата на Разпети Петък

Тази година Църквата в Ново Смехурково светеше до късно на разпети петък.  Ванко изпрати тази снимка като покана да се присъединим към компанията, настанила се удобна на масите срещу кметството в Центъра на света.

Напатили си от миналата година, още по пладне се мушнахме под масата с плащеницата. Ние веднъж, децата по три пъти, за здраве! Така рекоха няколко възрастни жени в Момина Църква.

Построена през 1892 година, не помня точно на кого именувана, тази църква не чака своя Поп, за да отвори. Няколко възрастни жени от селото са поели вътрешното си убеждение да държат храма достъпен за всеки.

Старият граф и Старата графиня …

Вчера, 5.май, си взех един ден отпуска ….🙂. И си починах по социалистически, когато по време на отпуск се правеха ремонти.

С Гешчето подготвяме Базов Лагер 2 за лятото, когато от счетоводител, какъв е той, и нещо с неясни функции, каквото съм аз, се превръщаме в Баба и Дядо, т.е. в Стария Граф и Старата Графиня.
“Стар” в нашите обединени фамилии не е Онова, което е Old, а онова, което е Star. 🙂)

Хубавото на Базовите Лагери е, че дълго време са били Замразени и/или Консервирани, и на всяка крачка носят изненада. Например – вместо елегантен кален двор с тяхна пътечка от няколко плочки се разкрива …. двор с плочник, което сваля цената на опреснителните дейности с няколкостотин.
Башка, екстрата в задния двор – стабилизирана тротоарна пътека, над метър, изцяло запазена, след която следва празното пространство на бъдещата каменна постройка тип барбекю с прилежащи за целта бункерни тела за съхраняване на буркани, туршии, ракии и други забавления. ….

Започна разкриване на места на големи каменни блокове, които Геша нарича “дялан камък” … следва продължение …

Плочник Плочник Плочник Плочник

Оградите и свободните кокошки

Времето е аргумент срещу планирането, което чувствам като предателство спрямо моята подреденост и хаотично-успешните дни на Гешчето. Днес ще минем без нов Комин, но пък с изградена баня на 100% може би, без таван естествено, за тези които са подробно запознати с градежа.

Слушам проф.Божидар Димитров по ТВ+ … чия е тази телевизия …

Моят трактат за Пътя на Политика бледнее пред историческата фантастика на древността, съчетана с известни факти от близките 150 години и предсказанията за следващите 50, базирани на опита на гърците от утре …

В исторически план една къща започва да се руши от оградата. Минеш ли през селските улици има 4 признака, по които е да различиш, че тази къща вече не е дом:
1. Оградата е на различен стадий на килването – няколко такива има в снимките
2. По теловете няма пране, най-вече съдрани гащи
3. Липсва сателитна чиния
4. Не се виждат строителни материали и отпадъци.

Вчера пообиколих Ново Смехурково, докато Гешев имаше компания 4-5 майстора, и Наско Сираков. Наско е услужлив съседн с магарешка каручка от Базов лагер 1, с изискана удължена физиономия и теслата на доверието, затъкната в дочени гащи.

Селищата от затворен тип са били известни и тогава, ама са ги наричали типов проект. :))

и Последно, което видях и разбрах е: свободни и незвисими кокошки има, но няма петли с такива характеристики – все с по 4-5 кокошки ходят заваллиите (ако тъй се пише) :))

Туфички от фъшкии – красота по стените

Бургас е едно мърляво място, претъпкано с движещи се без бастун хора, които даже не те питат “Ти на кого беше баба/чичо/леля”, на което да отговоря …. ааа, не ние сме нови :))
Вхождението иде да рече, че сме а’ла мезон
Ново Смехурково все повече ми харесва.
Установявам, че замазването с фъшки създава романтични туфички по стените на изоставени преди години Странджанки.
Резултатът от днешния ден – готова инфраструктура за отцеждане на отпадни води към септичната яма и към двора на комшиите …
Двор е метафора, защото на празното място до Базов Лагер 2 има една поляна, на която Статул в правил сватба, преди това – новобранска, ама те там цялото село си ги правили преди.
Статул е 49-ти набор, все усмихнат – 25 години е бил строител, 7 миньор, … абе ще разправям. Баня – 58,3% изградена. Покрив – замазан! :)) Утре ще възстановяваме комина, разрушен от бившия собственик англичанин :)) … Геша сипа ракия и три пъти вече ми казва Скъпа.
Последния път с … почвам даа пека …
хайде! после снимките