предварително правим следната вметка – в чудесни отношения сме с всички доставчици на Интернет в Бургас, дори с онези, които предлагат Карти за Интернет достъп. Всички, последвали от настоящото писание сръдни са за сметка на Черноморски Фар или на ПиЯно Бара :)) Поредното недоразумение на Интернет бизнеса (известен още като бизнес за “свободното време”) набира количествени натрупвания – най-вече като жълтите листа през октомври – единствената полза от тях е, че ще наторят обеднялата почва. Иде реч за картата за достъп до Интернет. За разлика от фонокартите, картите за БДЖ и тези за автобусите – тя има едно предимство – кара ви да се чувствате прецакани :). Една великолепна, сама по себе си, идея за нова стока, много необмислено предложена на пазара и предназначена да създаде у потребителя усещане, че и ние вече сме като ония на запад … На това място бяхме решили да пишем “невежия потребител на И-услуги”, но се замислихме и … видите ли, не е ясно кой е невежа – купувачът или доставчикът. Какво е картата …. нещо като лотарийните талончета, които имат скрито местенце, което трябва да изчегъркате със стотинка, за да разберете дали печелите или не …. Разликата: продавачите на късметчета знаят какво ви предлагат, те дори ви дават разяснения по случая и ви предлагат монета, ако в момента нямате под ръка такава. С картите е друго: те са за high-tech клиентите 🙂 … или поне за онези от тях, които ни веднъж, все още, не са сглупили да си купят това чудо в целофан. И тъй: за да разберете дали ще ви върши работа картата за Интернет достъп – трябва да си я купите. Това няма нищо общо с оня виц, в който Господ казал – “Ами, вземи пусни най-после един фиш, как иначе ще спечелиш от Тотото” …. Просто инструкциите са сгънати прилежно с текста навътре, така че няма начин да получите ценното know-how, без да дадете паричките си. /тук си спомняме за Буратино, който заровил жълтичките/ . Карти се продават навсякъде … Продавачките поглеждат учудено, когато им се зададе въпрос как се ползва това чудо /ами вие купувате – вие трябва да знаете/. Дори по-любезните, като момичето във ВидеоРент-а казват: “Обясни моля ти се за какво е, че ми ги донесоха и се чудя какво да казвам на хората” – последните мислели, че е клубна карта за “Александра” … Независимо от скъпоструващата (от бартери) рекламна кампания, картите са кьор фишек, поне засега. Според служители във фирмите, които ги предлагат – голяма издънка. Карти почти не се продават. Там където са продадени – повторна продажба почти няма. Изобщо – нашите доставчици не разбраха, че една доставка на голо е едно голо нищо. Кога биха се купували карти за Интернет – според нашата анкета, когато поне 10 ( в .bg толкова няма) големи доставчика предлагат на пазара карти – съвместно за достъп и поотделно за услуги. Повечето от анкетираните твърдят, че услугите са това, което е атрактивно за тях, а не самият достъп. Според тях в България почти всички доставчици са на едно и също дередже. Около 40% от ползващите Интернет заявяват, че не плащат – получили са потребителско име и парола на вересия от системния администратор … :)) на приятелска основа. Друго, което е подчертано: достъпът чрез карта излиза доста по-скъпо, отколкото “конвенционалният” такъв. В същото време картата не помага да се избегнат подробностите по “ръчното инсталиране на софтуер”, настройка, логване… 🙂 за “заетото”, “разпадането и т.н. – пострадалите от експеримента си знаят 🙂 И така: клиентите вече искат услуги, които се осигуряват не толкова чрез техника, колкото чрез добри кадри …. И шефовете на фирмите-доставчици може би ще се замислят за инвестиране не само в “желязо”, БТК, и други оръдия на труда, а и в хора. Забележете – не говорим само за програмисти, инженери и други богопомазани специалности, а също така за Маркетинг ( в истинския му смисъл) и Управление. И Клиентът иска да го ухажват, или поне да се чувства член на някакъв Клуб …. :)) Нещо като Маневрите в петък 🙂