За сефте в При Шопа

Хроника – 27 март 2014
Посвещава се на Lenka, Kechi, Malkoto kechi, Vancheto, Jula i men …

Част Първа:

В Кухия Четвъртък по традиция няколко Дами и едно Дамче се решаваме да тестваме ..

Някога имаше един Блок с книжарниците, после стана Червения блок на Любен Каравелов (не като притежание), след това – Блокът с Ронера, а сега е Червеният блок срещу При Шопа. Наслагването на предлози ме ужасява във всички случаи, освен в този.

Стълбите те карат да се замислиш да се въздържиш, защото единственото, което ти хрумва е, че няколко часа по късно, требе да се смъкнеш по тях. Още с качването се замислям как точно ще се случи без контузии и преценям, че ако тръгна от горния десен ъгъл, по диагонал мога да стигна до долния ляв, където е зеветната Врата. Качвайки се горе – тръгвам надясно – йок, наляво дребно помещение с една врата още по-вляво, където пише “Градината не работи”. В това време Един ме гледа озадачено, защото в този момент вече звъня на Ленка за някакъв mile stone. Тя вика “Мини зад гърба на бармана и после все наляво..” Оказва се, че този, който е Барманът, най-безотговорно е излязъл иззад бара и щъка из дребното помещение, дезориентирайки ме и правейки безсмислени всички обяснения на Петкова. След като го питам къде му е гърбът, той казва – “оттук, госпожа” и ме насочва към “Градината не работи”. Тръгвам през един пуст вагон с растителност от двете страни и скътани масички само в едната … и в Дъното, all of a sudden откривам една плъзгаща се врата. Възмущението нараства пред онази безиходица, в която ме поставят Плъзгащите се Врати, които не е ясно откъде накъде се плъзгат.
Дивакът, .т.е Аз, намирам обаче безценен помощник /за втори път/, в лицето на Бармана, който е продължил да гледа след мен през Вагона, подозирайки, че точно това ще ми се случи. Безкрайно облекчение настъпва, когато виждам Събранието вече весело, с кехлибарена магическа течност в стъкленици и няколко “менюта” с дизайн на детска книжка.

… Следва Втора част, че с Геша ще ходим на разходка

Среднощна закуска

Стра’отна кръчма набарваме в Панагюрище.

Като се тръгне надолу от Хотела (Каменград) по една улица, която е вече зарита, но си личи, че до Оня ден е приличала на бургашка по време на водната криза през 60-те, и после вдясно на (май) третата пряка, която по нормални размери е около 200 метра оттук.

Там в една “сляпа” уличка се е гушнала 4-метрова порта, зад която се ширва подозрително голям двор.

Е! Толкова пълна кръчма в Бургас няма! Около 19:30 всички места са заети, а ако има свободни, то по “резервето” на тях разбираме, че не е истина. Менюто е странно дълго и с цвят и подобие на Онова, което някога имаше в Железния светилник (просветените ще ме разберат). Аз, дама с вкус, правя следната просташка комбинация: печени червени чушки с “марината” (???) от нещо кисело и доста счукан чесън и много магданоз, плочка сирене и башка – две тъмни бири. Ицо изтормозва едно агнешко, което предполагам е много ОК, ама пък агнешко през февруари ми звучи като насила заплодена овца.
Оги не знам какво, ама май ребра. Петя – крие нещото зад едно друго нещо. Останалите около 35 на масата души са с различни на цвят салати – от свеж оранж на морковите, до неопределено кафяво-зелен на кьопооло. И така ….

Пушим обаче навън, което направо ме съсипва, или поне точно този глагол требе да използвам, за да не си развалям имиджа.

Няколко хора (в терминологията на Танците) – гръчки и български. Не се оставям да ме комплексират със сложността на кръстосани крака, но и да си призная добре е замислен “дансинг-а” (като се замисля, би следвало да е точно дансинг, а не калдъръм пред бара с размер 14 кв.м ) – да крие едни жеи, които организирано танцуват (хоро) на български и гръчки

Отнесено
По канал 1 изтича някакъв хокиен мач, които се състои в идиотско мърдане на ръката на оператора ……………………………

После заспах! Сега спя, спя, спя …. Лъки ти си сандвич.

Големият ресторант на България

Големият ресторант на хотел България, който тъне в облаци и казина, е първообраз на Онази смрадня от филма с Луи Дьо Финес
Ароматът, който се носи от Кухнята, или поне от отворите, наричани често “врати”, връща в детството, в онези кухни на ученическите лагери, където заточваха Народната Младеж с дружинни ръководители, за да дава дежурства по миене на съдове, докато децата на даскалиците, а и самите даскалици, тайно похапваха пържолки. Най-голямата заслуга на Майстор Стоян за Големия ресторант на Хотел България е, че успя да убеди Гал Фона да му дава по 100 кинта в определен ден от Седмицата за гощавка с остатъците от предиобедната блок маса на нощуващите. Иначе за Майстор Стоян се говорят Големи Работи, но сърмичките, които притопля са от по-кофти полуфабрикат, от предишния не толкова популярен майстор. Важно е, че сред смрадта се усеща парфюма на Кмета и няколко камериерки, които пърхат край него, защото не знаят, че камерата не лови парфюм.

Шкембеджийницата на “Оборище”

Шкембеджийницата на “Оборище” комай остана единствената истинска. Обаче работи само до 20-21 часа (нейните клиенти са тези, които в 11 часа сутринта са вече наквасени и едва ли имат нужда от последна фаза. Те употребяват шкембето по неправилен начин – те се Хранят с него!
Шкембеджийницата е на улица “Оборище” в пресечката между “Гурко” и “Иван Богоров”.
За Нормалните бургазлии – близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците – срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии – зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.

ЕВРОКАФЕ

14.април.2003 г
Решавате да приключите работния ден.
Излизате на терасата да изпушите една цигара.
Замирисва на пържени кюфтета и салата от краставици.
Продължаваме с едно място, където напоследък често попадаме (а последния път установяваме, че и следващото поколение от т.нар. компютърджии го е открило):
Няма да местим, дървената конфигурация тип “кухня” от раздела мултифункционални, въпреки че тя заслужава да попадне най-после в графа “истински”.
Дефинитивно ще изречем, че едно място е място, когато попаднете там с подходяща компания
и вече ви е направило впечатление – с различни хора ходите на различни места, които с други хора не ви харесват.
Петък вечер и попадате заедно с нас “горе” на Гурко, и с още едни другари, които са точните такива.
Заведението е почти пълно, но една маса досами врата е самотно мръсна и подканваща – този път без картонче “служебна”.
Момата (една доста нахакана, но не нахална сервитьорка с интелигентни крака) забърсва трохите и ни носи меню, което (според нас) е едно от най-добрите в Бургас.
Кухнята е това, заради което сте избягвали да дъвчите скапаните кифли от магазинчето до офиса.
Опитвали сме най-различни пунктове – като се започне от запечени свински ушички,
през агнешки чревца, запечени с кашкавал,
сач с фини пилешки хапки и зеленчуци,
та се стигне до баналните байганети
и чорби.
Каквото и да поръчате, то ще е с оня вкус, който обикновено Ути анонсира през слюнка в носа.
А салатите, ах салатите са за три ракии, което познавачите веднага ще разберат.
Вино – все още има наливно, както е нормално да предположите – вече няма коледен вкус,
но все още е пивко,
особено след втората кана. Има и едно наречено “обикновено” – по 4 лв бутилката.
Ракията си е нормална купешка без лютиви примеси.
Музиката е от оная … по кръчмите – кофти в петък и събота и добра в останалите дни. Понеже сме в закътаното не ни пречи да обсъждаме здравната реформа.
Манджите пристигат бързичко, независимо, че кухнята се намира в мазата,
която ако знаете как изглеждаше, когато кръчмето беше някакъв клуб на ОФ (или полицията) …
Ако сте в настроение можете да реализирате една наша идея и да направите
oблог с бармана
– дали всъщност това, което е налял в каната е 1 л., или е някаква негова модификация.
При нас не стане – момата, която изначало ни е станала симпатична и в същото време требе да се яви емисар по сделката с литража, много се притесни от идеята и двама от нас се разкандърдисаха.
Понеже все пак е края на работния ден ще допълним само, че сметката варира между 15 и 24 лева според групата. Средно 6 лв на човек:
в тези 24 лева са: около 8 големи ракии
4 салата от онези по-горе – овчарски, манастирски и т.н
1 голяма бутилка минерална вода
3-4 ката манджи (щото са големи)
кани вино, колкото поемете ….
5-6 часа престой

.. и не ви боли глава
само климатик май няма
Сачът е хобаво нещо но излиза малко солено:
Извадки от менюто:
Запечени агнешки чревца с кашкавал – 3.80
Наливно вино червено – 1 л – 2.60
Наливна бира малка – 0.80
Безалкохолно – 0.70
Тъмна бира – бутилка-болярка – 1.20
рибен салам (звучи гадно) /не помним/
Свински учшички на скара – 3.20
Ролца от свински гърдички на скара ~ 3.20
Екзотични манджи – на сач /това е дебела кръгла тава от глина, която ви е бутвеат на масата гореша с полусурови парчета и вие ги бъркате като улави, докато станат за ядене/
– домашна наденица с праз и гъби – ~ 4.80
– свински мръвки с гъби и праз/лук – ~ 6.70
– пилешки хапки със зеленчуци – 3.20
– пилешка пържола с гарнитура – 3.20
После следват
Половин печено пиле (кофти малко и сухо) – 4.20
Агнешка дроб-чорба – 1.00
Пилешка чорба – 0.90
Шкембе – 1.20
Пиле със зеле – 1.80
Славянски гювеч – 1.80
Агнешка дроб-сърма – 1.60
Боб с наденица – 1.60
/Всички цени са запомнени и може да има леки отклонения/

Салати и ракии – на нормални кръчмарски цени Малки няма – малките не харесват одимени места, те се плюнчат по сини тапицирани столчета.

САМБА БАР

Противно на мнението, което незапознатите със случая имат за него, Duke Todor се оказа мощен тестер :)) в последната седмица, докато ние, заклетите бегачи на шафетни разстояния линеехме под ударите на грипа (резултат от непозволено спиране на живителните течности), той прилагаше неуморно нашето виждане за антигрипната кампания.
Ето една от неговите препоръка (Duke-а в частност употребява умерено шопска салата и може на око да прецени теглото и +/- 10 гр, също и на сервитьорката):

Спомняте ли си къде е корабчето ( не онова, на което връзваха пионерските връзки, а другото, което се намираше по средата на плажа – от моста към Димо почти до кенефите). Това корабче вече го няма – то изгоря в борбата за приватизация. В интерес на истината гледката не е загубила, и ако застанете на някоя пейка на крайморската алея пед вас се вижда заливът в цялата му прелест.

Злите езици говорят, че през лятото приличното дървено заведение ще смени по наглост на шума разрушената вече плажна дискотека. Смеем да отбележим, че в момента, в който творим това описание музиката е прилична, публиката също, а момичетата са повече от интелигентни. Предизвикват малко неудобство с факта, че връщат рестото на стотинка и човек се чуди дали да им върне 10% ….

Какво се установява при проверка на менюто
# Обикновена гроздова: 0,59
# Пещерска: 0,65
# Домати (салата): 1,10 (за 230 грама)
# Мешена салата: 1,20
# Шопска салата 1,80
(на това място трябва да се отбележи, че шопската тежи половин кило!)
# Загорка наливна голяма: 1,00
# Цаца: 1,29
# Кока Кола 0,59
# Пържени картофи със сирене: 1,39
# Миди с лук: 1,40
# Чай (билков) 0,45
Средно за двама души, за около 2 часа си пригответе 8-9 лева, което е направо постижение.
Освен другите екстри – разни местни величия притичкват по плажа и сеирът е пълен.
В името на честността ще признаем, че мидите воняха на нафта и бях пълни с водорасли и пясък, което е грешка на подрастващите ловци на бисери. Миди се ловят при определени морски условия.
Ех! Дано не се овълчат през лятото и да запазят цените.

БУЛСТАТ: 102645099; Дан Номер: 1021358483
“Груп-55” ООД, Стамболийски 14.

Ретро клуб БОХЕМИ

Едно сериозно място, непознато за онези, напуснали Бургас преди повече от половин година.
Представете си главната и UNISON (преди известен като Руската книжарница) , който вече не е UNISON, а просто едно кафе …
На отсрещната страна на Главната (Александровска) преди години имаше магазин за платове. След това го направиха кафе, а сега е една мултифункционална кръчма. Естествено, кръчма на Главната никога няма да получи лиценз за Истинска кръчма, защото не отговаря на основното изискване – прилично съотношение цени/манджа и ракия на теферич през сухите дни. През лятото (а тази година и през ранната пролет) навън изнасят маси и столове/пейки, на които млади дами трият кълка в доста добре изглеждащи чичкоподобни Господа.

Вътре е доста мрачно, но пък вторият етаж е с климатик и прави димилника по-лесно поносим
между другото – пилето по френски си струва (поне така каза баш доктора-вирусолог Евгени :). Не си поръчвайте натурален сок, защото вместо него можете да си вземете 120 г. ракия (видно от цените по-долу).
Не е ясно кой пи коняк, но едва ли е от основната агитка, защото (как да ви кажем), ако сте злоупотребявали в ранни ученически години с коняк, никога повече не го поглеждате, камо ли да го пиете.

Справочен материал
чай билков: 0,39
натурален сок: 1,20
коняк Слънчев бряг : 0,69

“М. Новаков” ЕТ,
Бургас, Александровска 46, Данъчен номер: 1021161256, БУЛСТАТ: 102058035Е.

Еврокафе 2002-ра

/2002 godina/
За тези, които не могат веднага да вържат – става въпрос за Клуба на Евролевицата на Гурко горе, преди да се стигне кръстовището с “Демокрация”. Миналата година беше двор с маси и с фонтанче по средата, а от тази година май са сменили собствениците и вече е Мултифункционална кръчма. Първи впечатления придобихме малко преди Коледа – не беше зле.
После около Коледа – пак не беше зле.
После някъде в средата на януари стана много зле, защото явно персоналът не беше изтрезнял и много бъркаше в разни неша, в които не трябва да се бърка.
Инак – има кюмбе (метална печка под формата на две пресечени пирамиди добрени с долните си части. Бумти, та се къса и някои неблагоразумни партийни лидери, седнали на закътано с някои от техните партийни другарки бързо зачервяват бузки.. Лел, как ги хваща понякога.

Кофти в интериора звучат найлоновите перденца, тип “Бюргер” – опит за внушаване на добри хигиенни условия, които не са най-добрият атестат за една кръчма. Нещо не достига на това ЕвроКафе да стане “Истинска кръчма” – виж дефинициите :)).

Последни впечатления – края на миналата седмица (днес сме 20.Март – един ден преди пролетта да пристигне)

Тестващата компания: трима мъже, залагащи на доброто мезе и една жена, която залага на същото. Сериозна агитка, във втората възрастова граница на Маневрата – малко над 24 :))

Плюсове:
Цени: добри
Обстановка: уютна
Ракия: много добра (Поморийска обикновена – абе прави впечатление, че не навсякъде сервират фалшификати! И на Капаните беше гот ракията! – но за това след малко)
Шопска салата: Отлична (т.е. голяма)
Обслужване: добро
Кебапчета: Огромни за цената си (тук се е проявила непредпазливостта на втората възрастова група – :)) А, луда крава?)

Минуси:
Овчарска салата: средна – интерпретация на Овчарска салата (явно ЕвроКафето не разбира, че за салатата по-близо и по-далеч от Европа нема – всинца сме в локвата)
Вместо Яйца – царевица,
вместо шунка – гаден шунков салам. (Това е нещо като Мексиканска, но с чобански привкус)

Обща оценка: Много добра

СВЕТЛAНА мултифункционална кръчма

Един нетривиален пример за мултифункционална кръчма.
Засядате в произволен момент

Всъщност това е Онова под Наполи, което се намира на “Републиканска” (наричана престъпно “Симеон”, на участъка между гимназия “Раковски” и “Гурко”) и пред което спират такситата.

Характерно е, че кожичките струват само 1,20, за разлика от други кръчми, където цената скача към 3,00 лв.
След всеки клиент изтръсват покривките, и масите са високи.
Сутрин кафето е превъзходно и си струва през зимата да четете вестникарските глупости сред още 20 души, които вършат същото. Изобщо – създава се атмосфера на разбирателство и всеки се прави, че не забелязва останалите, независимо, че доста комшии са открили Вашата истина. …
Кафето е 0,35; капучиното е 0,70, но чаят е 0,55.
От салатите – Овчарската е много ОК.
Фирмата е: ЕТ “Виктория”, ДН 1021075843, БУЛСТАТ 812088222Е (поне така пише на финансовия бон) 🙂

КИНОТО

за тези, които отдавна за си тръгнали оттук – фоайето на Кино “Септември” вече не е фойае на кино, а фамозна бирария.
За киното се влиза през детската уличка откъм “Малибу”.
Попадаме в “Киното” след небрежен купон, на който сме употребили (в точната последователност): бяло вино, джин с фанта “Лимон”, уиски, червено вино и разни дреболии, които иначе се наричат мезе. Тръгнахме си от купона около 22:30, когато на дансинга се вихреха буйни танци, а на мокрия бар беше останала само ракия (неразпечатани бутилки).
Носим няколко балона с подходящи надписи (например “ЛУКОйл”), които бяха нещо като донори за ожъднялата душа. По улиците ни гледат съ страхопочитание и не смеят да ни закачат.

Момчето, кото ни обслужва има загадъчното име: Димитър Дон (много чаровно джобно гадже, което получи одобренията на дамското присъствие на масата).
Бирата: студена достатъчно, но и разредена също така. Естествено не можем да сме 100% сигурни в това точно твърдение, защото въведението показва, че на този етап на развитието на маневрата всичко е надскочило дребните житейски истини и ние сме между ужаса от употреба на вода (то беше на другия ден) и мъдроста в изказаните приказки. Слух донесе, че може би тази бирария е на Ваклин, обаче не го открихме за коментар. Ако е негова – да вземе отношение по проблемите с водата. Отчитаме, че скоро беше седмицата на водата … но!

Лека подсказка за качеството:
Картофите с хрупкава кожичка са много ОК, особено съчетани с Оня чеснов сос! Закътани долу в менюто, те са трудно видими с просто око и е необходимо специално проучване на ламинираните пожълтели листи.

Картофи “Бейби” – нещо като панирано картофено пюре на топчета – не лошо, но доста тънко за нашия тестващ екип, който да споменем е от трима мъже и три жени – всички ценители освен на хубавото и на мезето.

Ужас изпитахме само в момента, в който установихме, че пейките трудно се местят напред-назад, което за хора, свикнали с удобството е просто кошмарно. Съвет – изберете маса, която е вляво от входа на първо ниво – иначе получавате главозамайване.

След като поискахме от момчето, което сервира автограф, с обещание да го публикуваме в Интернет :)) всяка поръчка хвърчеше на момента. Той като че ли предусещаше всяко наше желание.

Кофти, кофти: от климатика става течение, инак не е задимено. предполагаме, че през лятото ще върви много, но предричаме на Киното съдбата на Океан. (и там Шавата ни е боен другар от детските дни :)).

Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,59
Бургаско наливно голямо: 0,89
Пилешки кожички: 1,99
Безалкохолно: 0,79
каменица наливна голяма: 1,09
Картофи с хрупкава кожичка: 2,59
Картофи “Бейби”: 1,99
Чеснов сос (50 гр): 0,49
Бира Българска (500 мл): 1,29

Обща сума: 20,05 лв (за 6 души, от които един реши да се трови с Кока Кола
Достойно съотношение:
Алкохол 11,11
Други (? – може би салфетки!) – 7,96
Ястия – 0,98 лв