За простичките неща

Денят започва с простички неща, които след това плавно се усложняват.
Прилича на неправилно проведена маневра, която накрая оставя махмурлук.

Удряме едно голямо твърдо на екс със самото събуждане или може ЗА събуждане – нахлува мешавица от всичко, което пропуснахме предишния ден.
След това кафе, което маркира с още по-жълто Онези моменти и създава още по-голям хаос.
Успоредно преговаряме на глас какво точно Трябваше, а не какво Казахме.
Леко успокояване с лежерни питиета, дреболии, които лесно наваксват около 30% от хаоса, отмествайки част от маймунките на рамото на Външните.
Малко фейсбук за мезе, после един списък със задачки за отскок.
Малко разправийки с доверени лица за предястие, ама много малко.
После още едно кафе и 2 по 50 грама раздразнение от моткането на деня.
После 1 л наливно, 1 л наливно, 1 л наливно до изчерпване на следобеда – от различни, за да е ефектът по-голям, гарнирани със салата вместо нещо сериозно, за да е ефектът Още по-голям.
Към 18 часа, когато се подготвя утрешното събуждане – един голям коктейл и 20 шота за фиксиране на деня и за запомняне.

Важно е, че сме живи и будни.

Среднощна закуска

Стра’отна кръчма набарваме в Панагюрище.

Като се тръгне надолу от Хотела (Каменград) по една улица, която е вече зарита, но си личи, че до Оня ден е приличала на бургашка по време на водната криза през 60-те, и после вдясно на (май) третата пряка, която по нормални размери е около 200 метра оттук.

Там в една “сляпа” уличка се е гушнала 4-метрова порта, зад която се ширва подозрително голям двор.

Е! Толкова пълна кръчма в Бургас няма! Около 19:30 всички места са заети, а ако има свободни, то по “резервето” на тях разбираме, че не е истина. Менюто е странно дълго и с цвят и подобие на Онова, което някога имаше в Железния светилник (просветените ще ме разберат). Аз, дама с вкус, правя следната просташка комбинация: печени червени чушки с “марината” (???) от нещо кисело и доста счукан чесън и много магданоз, плочка сирене и башка – две тъмни бири. Ицо изтормозва едно агнешко, което предполагам е много ОК, ама пък агнешко през февруари ми звучи като насила заплодена овца.
Оги не знам какво, ама май ребра. Петя – крие нещото зад едно друго нещо. Останалите около 35 на масата души са с различни на цвят салати – от свеж оранж на морковите, до неопределено кафяво-зелен на кьопооло. И така ….

Пушим обаче навън, което направо ме съсипва, или поне точно този глагол требе да използвам, за да не си развалям имиджа.

Няколко хора (в терминологията на Танците) – гръчки и български. Не се оставям да ме комплексират със сложността на кръстосани крака, но и да си призная добре е замислен “дансинг-а” (като се замисля, би следвало да е точно дансинг, а не калдъръм пред бара с размер 14 кв.м ) – да крие едни жеи, които организирано танцуват (хоро) на български и гръчки

Отнесено
По канал 1 изтича някакъв хокиен мач, които се състои в идиотско мърдане на ръката на оператора ……………………………

После заспах! Сега спя, спя, спя …. Лъки ти си сандвич.

Гръцкото капанче

Дървени маси и столове с долна разгъваща се част от истински метал.

Подът на Капанчето беше от жълт пясък, май плочки от двете страни, метални огради от нещо, които симулираше тел и беше или тъмно зелено, или светло синьо, или бяло, или зелено-жълто-червено следващи едно след друго. Всяка година в края на пролетта (малко преди да започне ваканцията) тюнюнговаха гръцкото капанче – т.е. сменяха цвета на тези огради, Всяка година не ни харесваше, защото помнехме предишното лято, пълно с деликатни детско-романтични спомени.

В двора на гръцкото капанче имаше няколко кайсии (или зарзали). Бяха ниски, а не като високото дърво в двора на старата къща, което посегашните ми сметки е било около 13 метра високо. Кайсиите бяха ниски, имаха плодове, които Мая си позволяваше да къса и яде, и клоните така падаха над масите, че ни създаваха илюзията, че бабите ни не ни виждат, че пушим. Много странно, ни пушехме и май почти не пиехме.

Компанията беше все от махалата и от Варна, обаче Мая много се обиждаше, когато и кажехме, че е от Варна.

Предметите, които асоциирам с Гръцкото капанче са: лимонадена бутилка отгоре със запушалка с тел и едно нещо като бушон, голяма тава от ламарина с пържена цаца, …

Офф! На мястото на бастисаното Гръцко капанче направиха Еврошоп! В Еврото има символика, обаче що пък ШОП ..

Мекиците

На мястото на Индийското магазинче с китайски стоки – вдясно от сладкарница Роза, която е нечестно подмината като символ на Бургас, се помещаваха Мекиците. През един шублер, зад гърба на облечената и забрадена в бяло разтръсна мекичарка, се подаваха тенекиени тави с 6 колони загадъчно удоволствие в образа на мекици. С кръшно движение Мекичарката поемаше тавите и ги слагаше вляво от себе си, след това сръчно ги вземаше с едни щипки и ги обличаше в предварително нарязани правоъгълници от амбалажна хартия. През лятото ставаше опашка. Дребосъците надничахме зад гърбовете на тези, които стояха отпред, с надежда, че от текущата тава ще стигне до нас. А най-неприятно беше, когато искаш три мекици и за теб останат две от тази и една от следващата тава.

Мекиците струваха първо по 3, после по 4, после по 5 стотинки. По тях се научихме да смятаме. Стандартното Мак Меню включваше 3 мекици /две бяха абсолютно недостатъчни/ с пудра захар и една боза. Имаше и чаши с айрян, но звучаха скучно. Захарта се сипеше от едно тенекиено нещо, което струва ми се, приличаше на буркан с жълта капачка и надупкан с отверка. Наскоро видях съоръжението на Пазара – оказа се, че не е буркан, а сиво немръднало с годините цилиндрично чудо, чиято горна част прилича на лейка за захар.

Мекиците бяха: сочни, хрупкави, меки, сладки, мазни, топли, горещи, бледо жълти в средата до златисто оранжеви по края, ухаеха на нещо.
Ядяха се, като се стиснат по средата и заприличат на фльонга (нещо като папионка). От мекиците потичаше нещо, от което се пазехме, защото нямаше оня розов препарат за мазни петна.

Зелени смокини

Тук това е една недописана рецепта, по-скоро инструкция! Обаче накрая имате сладко от Зелени смокини.

Отделяте около 45 минути заетост, иначе цялата операция е около 7 часа, т.е това е съвкупсност от операции, които водят до положителен краен резултат по преобразуване на плодчета е сладко, а може и в бира.

Оглеждате двора и ако смокините са поне 50 – палите една цигара и обяснявате на Цял Свят, че имате намерение да правите сладко от зелени смокини. Без този анонс всичко по-долу е безсмислено, защото често крайният резултат се реализира от тесен кръг.

След първата цигара се пали втора и се опитва на спомен ефектът от “Има ли хигургически ръкавици?! …” Ако отговорът е да, а няма как той да не е такъв, защото при отговор “не” дереджето се зацикля, надявате ръкавиците и вземате нужния съд за събиране на смокините.
зелени смокини
. 50 зелени смокини
– дупчат се  (ако има по-едри шишчета или с кука голям номер). Причината за тази операция е кухотата на пролетните (мъжки смокини). Те нямат семена и стават единствено за това, което наричаме Сладко от зелени смокини.


оффф