Процесът на мариноване

Корнишон е една тъпа дума, която се използва за малки пъпчиви краставици тийнейджъри, които остават инфантилни цял живот.

Има такива уроди и в реалния свят – консервират малкотата, пъпчивостта, безвкусиято и за да ги поемеш требе да напрвиш нещо с тях.

Мариноването е процес на запазване уродството, като се модифицира на вкус с подходящи продправки и се вари след затваряне.

За целта ще се опитам да използвам долната рецепта, като ше сложа преди нея действителното количество, време и резултат:

купени са на този етап между 5700 – 7000 грама, уродчета – не помня точно колко,а ако питам геша така ще ме замотае с отговора, че по-добре … не!

Мариновани краставички
Продукти
600 гр корнишони
1/4 вр. копър пресен
6 бр. черен пипер на зърна
2 ч.л. сол
5 гр захар
50 гр лук кромид стар
2 бр. дафинов лист
4 бр. бахар зърна
100 мл оцет за туршии

Приготвяне
1.Измийте и почистете краставичките от дръжките и отрежете по малко от двете им страни
2.В 1-литров буркан сипете солта, захарта, оцета, бахара, дафиновия лист и черния пипер
3.Наредете краставичките прави в буркана като между тях ръсите с нарязан копър
4.Най-отгоре сложете кромид лука нарязан на колелца и залейте с вода
5.Затворете с капачки и стерилизирайте 10 минути от завирането.

Смокините на Нана

Нана е съседката в Смехурково, с която щях да играя като дете, ако бях отрасла на село. Само две години по-възрастна от мен, тя изгледжда поне 10 нагоре, независимо от усмихнатата циганска хубост на лицето и, които е готово да покаже щастие всеки път, когато я заговориш или поискаш акъл. Тя някак си посърна, откак почина мъжът и, с когото явно са живели в разбирателство.
Нана говори тихо, за разлика от мен, градската алармаджийка, която замърсява тишината на комшулука с шумни разговори по мобилния, с пренасяне на 2-3 лаптоп-а насам-натам из двора, според мястото на поливане, варене, пиене или просто инспектиране на работата на Геша, който копае, докато аз мрънкам.

Нана непрекъснато ми дава разни неща и аз няколко пъти я обиждам като и казвам, че искам да и платя – доматите, другите домати, царевицата, морковите и други хубавини, които тук имат друг вид, форма и са винаги различни.

Нана планира.
Предната вечер обикновено ми заявява: “Утре да ми дадеш три кофи да ти напълня с домати, да си ги свариш”, и с това ме забива.

Трудно можеш да и направиш услуга, защото тя изглежда на човек, който има всичко – къщата си, навеса в двора, двете си отраснали деца, към които е страшно мила, и няма моите амбиции за наследниците.

Снощи Нана ,срещайки Гергана я е информирала :), че сутринта ще ми набере една кофа смокини, за да сваря сладко. И то е ясно, колчем мина край двора и, там има една тухлена ограда и до нея смокиня – не много голяма – като храст. но толкова отрупана, та аз съм 5-тата, която ще прави сладко от нея.

Сутринта Нана вече е набрала смокините, подава ги пре оградата и докато пушим поедна цигара, успява да ми даде кратки и точни указания за сладкото, което снаистина стана:

Смокините да са узрели, но да са с полузелена кожица и да не са разпукани, че ще стане конфитюр, а не сладко. Тук тя добавя, че като даде на още няколко приятлеки и като остамнат другите много узрели ще направят със сина си ракия от смокина – предстажвих си аромата!

Смокините се мият и отгоре се реже дръжката ама плътно – да не се зачеква плодната част със семенцата. Важно е да се знае, че една доза е от 40 смокини – по тях се измерва:
на 40 смокини – 1 кило захар
на 1 кило захар – две чаени чаши вода
завира се и като заври се пускат смокините
ври докато си сменят цвета … (е това последното да си призная е на око, защото мярката смяна на цвят е огромна и зависи от монитора в моите представи, а иначе просто ще усетите аромата)
десетина минути преди да се свали от котлона се слага около една кафена лъжичка лимонтузу
после се вади, слага се в бурканчета – като първо се слагат смокините разномерно разпределени и после се излиза сиропа

За моя изненада смокините останаха цели .