за кафето и числените методи

Ако пиете кафето със захар или без захар, то със сигурност знаете какво е първата глътка за деня да е от обратния вариант. 🙂
То е събуждащо, осъзнаващо и, в термините на числените методи, го приемаме за грешка от началните данни. Най-лесната за управление, демек. Зачистваш я, и пускаш отново.
Това “демек” много се харесва на БатеМиСашко.
Хубавото е, че ако си достатъчно ранобуден, отпиваш първата глътка сам, и никой не ти гледа сеир. 🙂 Не се налага да се правиш. Не се налага лицемерно и тайно да отскочиш до захарницата, щото аз го обичам сладко. Не се налага и да натякваш, че някой не те зачита, ако хипотетично го пиеш без захар. И най-важно, можеш да си говориш сам на себе си.
Дъждовете спряха. Адски тип, мърдащ, фон зад гърба на Новинарката. Украйн@ – нищо ново! В домовете могат да се завърнат 80 жители от 32 домакинства, ама не в Укр@йна, ами във Фукушима. Помните ли?! Ей! Там природата ни показа, че войната с нея е предрешена.
Исках да напиша и нещо тъпо за Строител с голямо сърце. Обаче се надявам това, което се е случило да е точно така. И си обещавам днес да се опитам да не мисля лошо.
Започвам да мисля само хубаво. Няма да формализирам плана за днес! Ще направя списък и ще действам по симпатия. 🙂
И така! 🙂
Нека седмицата ни започне и мине. Нека я изпием така, както ни е по вкуса! Нека да спрем онези малки мисловни дяволчета, които ни стоят в дъното на ушите, и подскачат да ни дърпат надолу, колчем мислите ни полетят нагоре като гларуси – шумно и с широко разперени криле, неосъзнато пускащи лошотията си за наказание на минаващите отдолу.
Гледам реките. Каква кал носи водата към ниското! Какви домати ще станат после там, където тази помъкната почва се кротне!
Хайде!
🙂 да сме живи и здрави.
И да сме все така постоянни в добрите си намерения.
Утре повече!
🙂
За ужас на публиката: Квадратурна формула на Гаус /общ вид/ 🙂
гаус

бял или розов

Седя си аз и се опитвам да правя “ми на нищо, работя”. Забелязали сте, че това е класическият отговор на формалния въпрос, зададен от приятел в работно време.
Въпросът е обикновено конкатанация “Как си? || К’во прайиш?”. Съдържанието варира от “Довечера къде ще пием?” до “Тука нещо не мога да се оправя с едно нещо. Трябва да ми помогнеш. Ако трябва ще си платя”.
Стилът на въпросите е бохо, леко разнихтен по края.
Да правиш ” ми на! нищо” е много тегава работа, особено ако и идеята е “ако трябва да си платя”. Да правиш “ми на! нищо” е с най-висока часова ставка в нашия бранш.
Да пием за това, нашите приятели да ни задават по-конкретни въпроси, и вероятността да им излезе по-тънко е по-голяма.
В теорията на логистичната математика, Конкретността и Тънкажът са в права пропорционална зависимост!
🙂
Петък!
11:06 и ни един адекватен въпрос като “розов или бял джин”
🙂

алгоритъм за изчистване

офффффффффффффффффффф!
На фона на неразбираемо употребените математически термини: двойна, тройна, милиарди, червена линия, диференциал (?!), корелация, устойчивост, тревожността на дните на Ковид “кризата”, дори на украинската “криза”, е ясно дефиниран и решим проблем.
Ето няколко лесни на пръв прочит решения:
St.1: Савекс, почиства и най-упоритите петна!
St.2: Пробиен, за перфектна чревна флора!
St.3: Йетел – намери баланса си!
Хайде!
Жега!
🙂 да сме живи и здрави!

… да дойде Костов!

Наоколо е толкова смешно, че не ми е смешно 🙂
Дефинирам оптимизационна задача с целева функция, в която се чудя дали едни показатели са параметри, коефициенти, или просто … да дойде Костов!
🙂 и джин с тоник! 🍸
слагам малко сини сърчица:
💙💙💙💙💙💙