ретуш …

Боже! Колко слънце има на този свят, Боже!

Утре ще правим #лютеница. Не ям червено готвено, също и #лютеница.

Иде събота, а след това неделя, и после ще се ширне една седмица – предпоследната на Август. После иде Гръцкото време, в което предстои да имаме Първолак.

После ще варим #ракия, и те-те – годината се изтърколила.

Много прилична кухня на Ретуш, ама цените не са им много прилични. Ако малко ги намалят, няма да изглеждат като перачница. — at Ресторант бар клуб “Ретуш” (Retoush).

За сефте в При Шопа

Хроника – 27 март 2014
Посвещава се на Lenka, Kechi, Malkoto kechi, Vancheto, Jula i men …

Част Първа:

В Кухия Четвъртък по традиция няколко Дами и едно Дамче се решаваме да тестваме ..

Някога имаше един Блок с книжарниците, после стана Червения блок на Любен Каравелов (не като притежание), след това – Блокът с Ронера, а сега е Червеният блок срещу При Шопа. Наслагването на предлози ме ужасява във всички случаи, освен в този.

Стълбите те карат да се замислиш да се въздържиш, защото единственото, което ти хрумва е, че няколко часа по късно, требе да се смъкнеш по тях. Още с качването се замислям как точно ще се случи без контузии и преценям, че ако тръгна от горния десен ъгъл, по диагонал мога да стигна до долния ляв, където е зеветната Врата. Качвайки се горе – тръгвам надясно – йок, наляво дребно помещение с една врата още по-вляво, където пише “Градината не работи”. В това време Един ме гледа озадачено, защото в този момент вече звъня на Ленка за някакъв mile stone. Тя вика “Мини зад гърба на бармана и после все наляво..” Оказва се, че този, който е Барманът, най-безотговорно е излязъл иззад бара и щъка из дребното помещение, дезориентирайки ме и правейки безсмислени всички обяснения на Петкова. След като го питам къде му е гърбът, той казва – “оттук, госпожа” и ме насочва към “Градината не работи”. Тръгвам през един пуст вагон с растителност от двете страни и скътани масички само в едната … и в Дъното, all of a sudden откривам една плъзгаща се врата. Възмущението нараства пред онази безиходица, в която ме поставят Плъзгащите се Врати, които не е ясно откъде накъде се плъзгат.
Дивакът, .т.е Аз, намирам обаче безценен помощник /за втори път/, в лицето на Бармана, който е продължил да гледа след мен през Вагона, подозирайки, че точно това ще ми се случи. Безкрайно облекчение настъпва, когато виждам Събранието вече весело, с кехлибарена магическа течност в стъкленици и няколко “менюта” с дизайн на детска книжка.

… Следва Втора част, че с Геша ще ходим на разходка

Големият ресторант на България

Големият ресторант на хотел България, който тъне в облаци и казина, е първообраз на Онази смрадня от филма с Луи Дьо Финес
Ароматът, който се носи от Кухнята, или поне от отворите, наричани често “врати”, връща в детството, в онези кухни на ученическите лагери, където заточваха Народната Младеж с дружинни ръководители, за да дава дежурства по миене на съдове, докато децата на даскалиците, а и самите даскалици, тайно похапваха пържолки. Най-голямата заслуга на Майстор Стоян за Големия ресторант на Хотел България е, че успя да убеди Гал Фона да му дава по 100 кинта в определен ден от Седмицата за гощавка с остатъците от предиобедната блок маса на нощуващите. Иначе за Майстор Стоян се говорят Големи Работи, но сърмичките, които притопля са от по-кофти полуфабрикат, от предишния не толкова популярен майстор. Важно е, че сред смрадта се усеща парфюма на Кмета и няколко камериерки, които пърхат край него, защото не знаят, че камерата не лови парфюм.

Никулденски шаран

Не знам дали поради факта, че Бургас е Бургас, но през цялото време, докато си мислех да опиша тайнството, все ми идваше на ум скверното Великденски шаран …

Ще излъжа, ако кажа, че това не е рецепта от баба ми, защото каквато и да било плакия, особено от убита риба ми звучи ненадеждно, освен ако човек не я приготви сам, така, че да знае какво има вътре.
Казано по друг начин, шаран плакия е аналог на кутията с топките по теория на вероятностите, но без да се знаят цветовете им.

И така. Първо и основно правило е да има кой да изчисти шарана, особено, ако не е “гол”. В този смисъл требе да призная, че през живота си не съм чистила риба и ако се наложи ще бъда ужасно нещастна, ще се почувствам беззашитна и предадена, което е нормално състояние на всяка жена. Фактът, че нивгаж не съм чистила риба е достатъчен, за да съм в 3% процента най-щастливи жени в света.

След като шаранът е изчистен, или са купени просто изчистени шайби от шаран, с което лесно се печели любовта на Милото, започва търсене на нещо, с което да се “оваля”. Има различни варианти: обикновено брашно, царевично такова, а има и едни специални панировки за риба, които са “сухи” и стават за овалване.

Преди да продължа, искам да известя, че ако някой иска пълнен шаран – пратете го или му разрешете да ви заведе на кръчма, където ще си плати удоволствието, защото в къщи пълненият шаран хем няма да го докарате като свекърва си, хем няма да ви платят … започнете с обработката отрано и обяснете, че на Никулден ще има щаран плакия, а не пълнен …

И така, шайбите се овалват и се нареждат в тава – дълбока – ако имате нещо 15 см дълбоко ще е пърфект

отделно се задушават:

5-6 стръка праз, нарязани на ситно, може и лук, обаче аз промених малко идеята, защото за да слагам лук, трябва да моля Геша да го реже, а пък не ми се иска

двв-три глави чесън. тук има тънкост и да си призная с кеф слагам 5 глави – обаче не ги режа, а ги слагам целите скилидки, само “дървеното им режа” … това е един приом, който научих от един приятел, който е бил някакъв строител из средния далечен изток

малко домати – аз не обичам варени домати и затова ги спестявам

орехи, но не смлени, а по-едричко начукани,за да се усешат

един лимон на резенчета – с кората!

може малко портокал – с кората!

една две чаши вино – някакво, може и полувкиснато

морков(-и)

стафиди

червен пипер

маслинки

и всичко това се задушава

Требе да го душите (миришете) непрекъснато, за да разберете по аромата какво точно му липсва.

На перверзния въпрос колко от кое и колко време се задушава и т.н. ше кажа, че това не е професионално, и на такива въпроси не отговарям. Една манджа се готви докато замирише на каквото требе.

След като се свали от огъня, адската смес се допълва с черен пипер и дафинов лист, с каквито ви се струва, че мерудии трябва, но може и без тях.

Маха се шарана от Онази така в началото, после се слага малко отдолу от сместа, нареждат се парчетата и се заливат отгоре

Пъха се във фурна и се души наоколо – като замирише на готово се вади.

позлва се ИЗСТИНАЛО и с каквото искате вино
не знам дали усешате леко киселкия, тръпчив вкус на манджата, и оня приятен вкус на салата от ряпа, а която можете да я допълните

посвешавам горното на дъщерите си

Носталгия по Капана


На Ропотамо са направили много правилна спирка, която в нормални условия бихме нарекли капан, но в официални писма си е баш спирка. Две сладурани – една такава и една такава, са основни действащи усмивки в обслужващия екип, а майсторите имат на главите си Онези правилни шапки, които хосят само майсторите в Правилните кръчми. В далечния край на спирката се намира една пещ, която неосведомените наричат камина и там на жарта са полегнали няколко полусухи, пълни с мляно жертвено месо, свински черва. Носи се аромат, който гали пандемичния нос на посетителя и го кара да изпитва удоволствие, натрапвайки мисълта, че де факто кръчмите са просто наследници на жертвениците и не е ясно, дали Цоня Дражева не се е объркала и Бегликташ да е просто един древен хан с кръчма и ложе, което от благоприличие е наречено брачно.
Над тезгяха на майсторите виСят плетеници с чесън и посетителят не може да се сдръжи да не поръча с тънко нарязаната сланина една глава Притивогрипна ваксина. Важно за спирката е, че откровено се предлага Домашно вино, което сами са си правили хората и като сипнем студената кехлибарена (забележете отстъп от принципите ми) течност в полувинените чашки, и ги разклатиш в посока обратна на часовниковата стрелка, ароматът на гроздето излиза отгоре и приглушава аромата, който има шатрата. Ароматът на шатрата, да не забравя, е такъв, какъвто беше в Капана на Димо едно време, преди да дойдат мутрите …
за да е пълна картината сред плитките чесън, цвят екрю, се подават нанизите на сушените люти чушлета, които в изсъхнало бордо, галят окото и нашепват “.. боб в гърне, боб в гърне ….”, какъвто наистина предлагат в менюто.

Максимус или малко пичове без ангажименти

Може да не сме забелязали всичко, но все пак ние да си кажем ….

В клуб Холивуд – Селект са намерили готин начин да запълнят заведението си в неделя вечер – време, през което станалите рядкост домакини гладят в кухнята и слушат в захлас тътренето на чехлите на някого, който си чеше корема – поне така ги показват в старите български филми.

Поради слабата забележимост на този тип жена, тя е подходяща за отсъствие от дома и се превръща в публика-мечта за едно шоу, което не можем да наречем точно еротично. Представете си сега съчетана с другия тип жена, тази дето не счита, че ходенето на кръчма е празник и требе да си купи нов тоалет по случая и сложете за сол малко студентки, който са си взели изпита същия ден и ще придобиете представа за купона, който става 2 пъти в месеца. По друг начин изречено от виден гинеколог – толкоз много жени, дето не слушат чалга на едно место … и аха да се обърне назад за подкрепа.

Та, в неделя вечер в едновремешното кафене на България хотел гастролира секстет Максимус.
Като цяло – трупата е така комбинирана, че има по едно парче за всеки вкус – като се започне от Леонардо ди Каприо и се стигне до Брус Уилис, както рече П … :).

Шоуто е по-скоро Шоу, отколкото еротично :)) и това го изричаме със симпатия и деликатен намек, че много напомня “време за мъже”.

Кофти – за нетренираната публика не е съвсем ясно къде и какво да подпъхне, както предварително психически се е настроила. Инструктаж на вратата липсва.

Две групи каки са заели най-яките маси точно пред дансинг-а до елипсовидния бар, наричан неправилно кръгъл. Каките успяват с финт да стопят лагерите на сравнително силните момчета, докато едно девойче зад нас се смилява над най-нежното от 6-те създания на дансинг-а и излиза да му партнира, за да не го остави в ръцете на Макситата.
Каките са appr.90, но с лекота биват подхвърляне във въздух (само дето на един от юнаците май му се отлепи капачката) и такива с по-слаби сърца като нас подскачат като майки пред летящо нагоре в ръцете на неразумен баща бебе. “Еле в края на спектакъла момците осъзнават зловещата истина и заложената от врящата компания примка – дамите на тези маси са искряща от здраве група учителки по физическо възпитание, решила да отбележи рождени дни. Евала на булите – от изпълнението, което показаха видим, че има на какво да научат децата в училище :)) /сега като се замислим малко страшничко ни прозвуча/.

Много готино предназначение на боксерки от ликра, тип джеронимо = като се издърпат изпод чаршафите, въртят се във въздуха, докато изсъхнат и после се навиват на кравайче и се слагат като гривничка на лявата ръка – стоят добре с другата гривничка по-горе.

Понеже друг път си казваме цени и т.н., то:
10 лева е куверт за консумация (пиене имаме предвид)
5 лева е вход-а за шоуто и щом такива състезатели като нас успеха да направят само 1 лев горница над куверт-а за консумация при мижавите цени на Селект-а, то значи 15 лева разход на човек – BTW си струва.
Същите пари ще изхарчите и ако седнете в кръчма и гледате недодяланите мърльовци тип борче на отсрещната маса, които опипват сервитьорките и са ербап, докато не влезе булята им с натежал задник и еко-палто да си ги прибере.

Значи каква е последователността, за да не се изненадвате:
1) 10:00 започвате да се събирате () да речем на мецанина или във фоайето на хотела. ако ви е за сефте и понеже може да сте чували и друга версия на същото – ударете по едно за кураж. в някои случаи семейството ви изпраща тържествено и може да ви ливне вода с менче :))
2) Облеклото е “от – до”, демек дънки, официални костюми, рокли с презрамки и изобщо кой как свари. Не слагайте нищо много тясно – може и с голо пъпче (това ако килата са по 60)
3) предварително да сте си платили 10 лева консумация – това са около 3,5 джина и 2-3 тоника и/или 2-3 коктейла
4) да откриете мястото си – искайте маса която да не е долу в ниското, щото много булки и моми стоят прави
5) тренирайте да викате – може да си купите и една реферска свирка – сервитьорките ходят с такива
6) шоуто е обявено за 10:30, но почва в 23:00
7) ако не искате да сте на сцената – не сядайте на първа линия
8) това, че не сте на първа линия не означава, че някой от юнаците няма да ви седне в скута
9) не влачете с вас придружители от мъжки пол – ще се чудите какво да ги правите
10) шоуто е от две части
11) голи п.ш.. няма т.е. това да знаете не е пийп шоу, а е стриптийз в класическия вариант
12) има много хумор в ситуациите – включително баба тина и мадона – много добре имитирани
13) танците не блестят с особена еротика и хореография, но затова пък ще се нагледате на стегнати мъжки задници
14) ако може – вземете си свободен ден понеделник, защото след 1 часа шоуто продължава в друга дискотека
15) не се притеснявайте, че не знаете къде какво да пъхнете – не се налага

ми, май казахме всичко полезно
на 30.януари пак ще има купон

Шкембеджийницата на “Оборище”

Шкембеджийницата на “Оборище” комай остана единствената истинска. Обаче работи само до 20-21 часа (нейните клиенти са тези, които в 11 часа сутринта са вече наквасени и едва ли имат нужда от последна фаза. Те употребяват шкембето по неправилен начин – те се Хранят с него!
Шкембеджийницата е на улица “Оборище” в пресечката между “Гурко” и “Иван Богоров”.
За Нормалните бургазлии – близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците – срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии – зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.

ЕВРОКАФЕ

14.април.2003 г
Решавате да приключите работния ден.
Излизате на терасата да изпушите една цигара.
Замирисва на пържени кюфтета и салата от краставици.
Продължаваме с едно място, където напоследък често попадаме (а последния път установяваме, че и следващото поколение от т.нар. компютърджии го е открило):
Няма да местим, дървената конфигурация тип “кухня” от раздела мултифункционални, въпреки че тя заслужава да попадне най-после в графа “истински”.
Дефинитивно ще изречем, че едно място е място, когато попаднете там с подходяща компания
и вече ви е направило впечатление – с различни хора ходите на различни места, които с други хора не ви харесват.
Петък вечер и попадате заедно с нас “горе” на Гурко, и с още едни другари, които са точните такива.
Заведението е почти пълно, но една маса досами врата е самотно мръсна и подканваща – този път без картонче “служебна”.
Момата (една доста нахакана, но не нахална сервитьорка с интелигентни крака) забърсва трохите и ни носи меню, което (според нас) е едно от най-добрите в Бургас.
Кухнята е това, заради което сте избягвали да дъвчите скапаните кифли от магазинчето до офиса.
Опитвали сме най-различни пунктове – като се започне от запечени свински ушички,
през агнешки чревца, запечени с кашкавал,
сач с фини пилешки хапки и зеленчуци,
та се стигне до баналните байганети
и чорби.
Каквото и да поръчате, то ще е с оня вкус, който обикновено Ути анонсира през слюнка в носа.
А салатите, ах салатите са за три ракии, което познавачите веднага ще разберат.
Вино – все още има наливно, както е нормално да предположите – вече няма коледен вкус,
но все още е пивко,
особено след втората кана. Има и едно наречено “обикновено” – по 4 лв бутилката.
Ракията си е нормална купешка без лютиви примеси.
Музиката е от оная … по кръчмите – кофти в петък и събота и добра в останалите дни. Понеже сме в закътаното не ни пречи да обсъждаме здравната реформа.
Манджите пристигат бързичко, независимо, че кухнята се намира в мазата,
която ако знаете как изглеждаше, когато кръчмето беше някакъв клуб на ОФ (или полицията) …
Ако сте в настроение можете да реализирате една наша идея и да направите
oблог с бармана
– дали всъщност това, което е налял в каната е 1 л., или е някаква негова модификация.
При нас не стане – момата, която изначало ни е станала симпатична и в същото време требе да се яви емисар по сделката с литража, много се притесни от идеята и двама от нас се разкандърдисаха.
Понеже все пак е края на работния ден ще допълним само, че сметката варира между 15 и 24 лева според групата. Средно 6 лв на човек:
в тези 24 лева са: около 8 големи ракии
4 салата от онези по-горе – овчарски, манастирски и т.н
1 голяма бутилка минерална вода
3-4 ката манджи (щото са големи)
кани вино, колкото поемете ….
5-6 часа престой

.. и не ви боли глава
само климатик май няма
Сачът е хобаво нещо но излиза малко солено:
Извадки от менюто:
Запечени агнешки чревца с кашкавал – 3.80
Наливно вино червено – 1 л – 2.60
Наливна бира малка – 0.80
Безалкохолно – 0.70
Тъмна бира – бутилка-болярка – 1.20
рибен салам (звучи гадно) /не помним/
Свински учшички на скара – 3.20
Ролца от свински гърдички на скара ~ 3.20
Екзотични манджи – на сач /това е дебела кръгла тава от глина, която ви е бутвеат на масата гореша с полусурови парчета и вие ги бъркате като улави, докато станат за ядене/
– домашна наденица с праз и гъби – ~ 4.80
– свински мръвки с гъби и праз/лук – ~ 6.70
– пилешки хапки със зеленчуци – 3.20
– пилешка пържола с гарнитура – 3.20
После следват
Половин печено пиле (кофти малко и сухо) – 4.20
Агнешка дроб-чорба – 1.00
Пилешка чорба – 0.90
Шкембе – 1.20
Пиле със зеле – 1.80
Славянски гювеч – 1.80
Агнешка дроб-сърма – 1.60
Боб с наденица – 1.60
/Всички цени са запомнени и може да има леки отклонения/

Салати и ракии – на нормални кръчмарски цени Малки няма – малките не харесват одимени места, те се плюнчат по сини тапицирани столчета.

Бистро Тропикана – две години по-късно

Tова преди време беше една мноого прилична кръчма,
но какво е положението към 10.април.2003 година:
Преди няколко дни посетихме известната от години и западаща по качество Тропикана (на сами плажа, надолу от Флора-та).
На пръв поглед – нищо лошо не се е случило (което означава, че дървената барака си е на мястото). Гмурваме се в миризмата на студентска стая в бекярско общежитие, предварително настроени, че така или иначе душът си е завършек на маневрата….
Менюто има интересна форма и е разнообразно.
Сервитьорката (малко мърлява мома с мръснички дрешки) не познава истинските клиенти и ни гледа презрително, когато в 18:00 си поръчваме ракия и салата, вместо детско меню (бира с цаца или картофи). Картофи пак си поръчахме по-късно, но те бяха за минералната вода, която е далеч по-чиста от замърсеното с бира питие, което се опитват да ви пробутат. Ех, Капани, ех времена на плажен просперитет. ….
… цените са на съвсем прилично средно ниво – за две ракии, снежанка (защото не мият марулите както требе), хайвер (тарама), бира, минерална вода, картофи – няколко порции (в името на справедливостта големи) – около 10 лева. Сега като се замислим за същите пари в онова дървеното до Нефтохимика щяхме и да вечеряме …
Тръгваме си още в 19:00, т.е. престой не повече от един час. След това заседнахме на едно друго място, но за него по-нататък
А сега – цените:
бира чаша: 0,75
картофи пържени: 1,20
ракия поморийска обикновена: 0,60
тракийска салата: 1,60
тарама хайвер: 1,00
филийка хляб: 0,07
вода: 0,60
картофи със сирене: 1,50

САМБА БАР

Противно на мнението, което незапознатите със случая имат за него, Duke Todor се оказа мощен тестер :)) в последната седмица, докато ние, заклетите бегачи на шафетни разстояния линеехме под ударите на грипа (резултат от непозволено спиране на живителните течности), той прилагаше неуморно нашето виждане за антигрипната кампания.
Ето една от неговите препоръка (Duke-а в частност употребява умерено шопска салата и може на око да прецени теглото и +/- 10 гр, също и на сервитьорката):

Спомняте ли си къде е корабчето ( не онова, на което връзваха пионерските връзки, а другото, което се намираше по средата на плажа – от моста към Димо почти до кенефите). Това корабче вече го няма – то изгоря в борбата за приватизация. В интерес на истината гледката не е загубила, и ако застанете на някоя пейка на крайморската алея пед вас се вижда заливът в цялата му прелест.

Злите езици говорят, че през лятото приличното дървено заведение ще смени по наглост на шума разрушената вече плажна дискотека. Смеем да отбележим, че в момента, в който творим това описание музиката е прилична, публиката също, а момичетата са повече от интелигентни. Предизвикват малко неудобство с факта, че връщат рестото на стотинка и човек се чуди дали да им върне 10% ….

Какво се установява при проверка на менюто
# Обикновена гроздова: 0,59
# Пещерска: 0,65
# Домати (салата): 1,10 (за 230 грама)
# Мешена салата: 1,20
# Шопска салата 1,80
(на това място трябва да се отбележи, че шопската тежи половин кило!)
# Загорка наливна голяма: 1,00
# Цаца: 1,29
# Кока Кола 0,59
# Пържени картофи със сирене: 1,39
# Миди с лук: 1,40
# Чай (билков) 0,45
Средно за двама души, за около 2 часа си пригответе 8-9 лева, което е направо постижение.
Освен другите екстри – разни местни величия притичкват по плажа и сеирът е пълен.
В името на честността ще признаем, че мидите воняха на нафта и бях пълни с водорасли и пясък, което е грешка на подрастващите ловци на бисери. Миди се ловят при определени морски условия.
Ех! Дано не се овълчат през лятото и да запазят цените.

БУЛСТАТ: 102645099; Дан Номер: 1021358483
“Груп-55” ООД, Стамболийски 14.