Червената баба и златната шапчица

Моите внуци често посещават нещо като self-made театър, в който пиесите се играят от зрителите. Зрителят плаща, за да играе театро. И всяко едно от децата, се чувства много гордо от факта, че е Снежанка, Котаракът в чизми, Маугли.

Гордост предизвика дори и това, да си онова говедо Големият вълк, манипулирал Червена шапчица да мине по малките улички край НДК, похапнал бабата, изпил момата с едно уиски, и накрая – самодоволен, полегнал и се оставил Ловецът да му направи секциум, или нещо друго, но откъм гърба, и даже не усетил.

Големи спорове, голямо чудо, подкрепа на протестите, които вече не е ясно за какво са, и дали са протести, или понеже в кръчмите не се пуши – топло е времето – малко така на разходка. А кой знае какво се случва. Не искам предсрочни избори и служебен кабинет, защото: искам, ако някой се е олял – да си оближе олятото до капка от мръсния под. Ако някой е решил, че вече не му се губи време с държавата, аз не съм длъжна да му трая номерата и простотиите. И да бъде този някой така добър, освен началото да си изживее и края (тук може нещо пълен – кратък член да оглепих). И … не помня кой от онези държавни или правителствени глави в средно-западно-северна Европа подаде оставка, и после навръх борда на не знам какво се появи.

И във връзка с тези приказки за “не ме интересува”, вчера в сайта на една моя приятелка ( Катя) се появи нещо, дето адски ме раздразни, обаче реших да не го пиша там, защото ше требе сама да си гледам IP-to: Интелигенцията блеела или нещо от сорта. Егати комунистическото, в гадния смисъл на думата, изцвъкване. Интелигенцията не подкрепяла. Ами Няма случай, в който интелигенцията да джътка на улични протести, защото интелигенцията ги генерира, направлява, и ги гледа след това (в близкото минало) първо по телевизорите, ютюб и туитъ, а в крайната фаза от трибуните с високоговорител. Имам работа, обаче викам да не пропусна да понапиша някоя простотийка. Егати статуса.

Панагюрище. Kapka Voinska има рожден ден и няколко приятели търсим подарък, размотаваме се в хотел, защото още е рано, и ей така, между другото в 6 без 10 питаме администраторката къде са магазините за (забележете извънземни) подаръци. 

Представяме си нещо като МОЛ Галерия, Бургаз Плаза, алабала или поне Пиргос арт. Искаме и карта на града. 

Жената притеснено ни поглежда и казва “Бягайте надолу по улицата, че стана късно”, да не затворят, когато се върнете ще ви дам каквото ви трябва. 

Решавам, че нещо се е объркала – може да е била нощна смяна и да е загубила представа за времето. Когато след 20 минути чух протяжен вой на млада девойка ( и в Бургас ги има таквиз) “А, ма, стига си говорила глупости! К’ви ги приказваш, 6 часа в събота – магазините вече са затворени!” разбрах, че жената от хотела е баш във времето, ами аз не съм. Измеренията бяха тези, обаче имаше някакво изкривяване, и тук ми е едно спокойно и богато. Обаче … по кръчмите ще ги познаете наследниците на бунтовниците. Една не е затворена, всички работят, за което ще докладваме утре. — with Kapka Voinskaat Хотел Каменград.