Бургас: Приказки от пясъка

Пясъчните фигури живеят, защото зрънцата се скрепят с кал (глина, фиксатор) или нешо друго – не знам какво.
Попадаме в раковината на фигурите в неделната юлска вечер, пълна с вятър и комари.
На 200 метра са Шатрите (преди няколко месеца щях да кажа Капаните) на бургаския плаж. Бели балдахини се смесват с миризмата на прегоряло олио и настроението става някак си чалга
На пръв поглед фигурите не са нищо особено – хора без работа са се сетили да се заиграват с пясък, и бизнес правят от това.
После започвам да виждам детайлите








Портиерите

Портиерите пазят нещо, което се движи около вертикална ос.
Това най-често е врата или порта, но може да е персона, хванала с една ръка нещо и въртяща се около носителя на това или друго нещо.
Портиерите са най-абсурдното общество, защото те са винаги прави, което ги прави пълно линейно пространство.

Дългът им е да не позволяват нерегламентирано преминаване през точно определена отсечка, без значение, че останалата част от правата е свободна
Наличието на врата сред полето задължително изисква присъствието на портиер, защото в гъсто населени места минувачите се контролират един друг за нерегламентиран достъп, докато сред полето най-често няма кой да те види и току виж си преминал точно през вратата, вместо кротко да я заобиколиш
Портиерът има специфичен безапелационен начин на изказване и

Обикновено след като си преминал една врата требе задължително да преминеш още няколко, а в почти всички случаи се налага четен брой преминавания през една и съща врата
Конфигурациите на врата са:
последователна
успоредна – в оня изроден вариант, в който успоредните прави съвпадат

И в двата случаи всички елементи на конфигурацията се пазят от един и същи вратар, докато в случаите на единична врата – от няколко недомислека, с което се решава проблема с безразботицата
При последователното наслагване на вратите портиерът върви успоредно с преминаващия, като леко подтичка пред или след него, като във втория случай в последния момент хваща непослушника за яката (или за врата, в смисъл на шия)
Във втория случай и портиерът преминава на зиг-заг през вратите, но винаги от другата страна, заемайки във всеки момент позиция по тангентата на охраняваното пространство

всеки контакт с портиер води до безсъние

от другата страна на пътеката

В Смехурково, което по грешка много народ нарича Тръстиково, се сменя електората.
Дядо Йордан продаде магарицата, която косеше тревата пред двора ни.
Човекът вече няма сили да я впряга и да носи с нея дърва от гората. Тук искам да отбележа, че дядо Йордан има климатици и в старата, и в новата част на къщата, както между впрочем и другите стари жители на Смехурково. Обаче друго си е да си вземеш дръвца и сам да си ги занесеш в къщи – усещането е за укрепване и стабилизиране на бюджета и икономиката.
Безименната магарица на дядо Йордан сега е в обятията на друг лидер на биологични единици.

Малко се раздразнихме, защото бяхме свикнали с добичето и можехме да изкараме още един мандат с него, но … това е положението.
Марагичката изчезна обаче и в двора ни се появи един таралеж. По това разбрахме, че дупките в земята не са от мутирали попови прасета, а от змии (може би смоци), но така и не видяхме глистовидните им тела.
После и той зачезна, но една вечер се промъкна котенце. Едно квичащо и нахално, което хем искашпда ритнеш, хем те е жал, хем си мислиш, че нахалството на животинката е нещо като предпазна реакция.
Оказа се, че котето не е сиротинка, а сираче и е де факто домашната котка на Васила, а майката на домашната котка се беше оставила да я сгази една кола, кротко седейки под нея на сухо с мишка в устата
Тази сутрин – О! Радост
Пред оградата ни се появи Коза!
Тя започна да пасе през телената мрежа крехките листа на лавровото дрънце, от другата страна на пътеката.