Танцьори

трябва да се гледа

МЛИН

МЛИН
 2 ч.ч брашно
1 ч.ч к.мляко
1 ч.л сода бикарбонат
1 яйце
150 гр. сирене
50-60 гр. масло
сол

 Разбитото яйце се смесва с киселото мляко, в което е разтворена содата.
Прибаря се натрошено сирене и брашното.
Сместа се разбърква и се изсипва в намаслена тавичка /малка, моята е 24/18 см./
Отгоре се разпределя маслото, нарязано на парченца.
Пече се в предварително загрята фурна.
На 175 градуса - 10-15 мин.

нет лог (няма логове)

всички социални мрежи си заприличаха
най-вече по това, че накъдето тръгне вълкът - натам тръгват овцете
а колко спокойно беше преди, в нормалните народни приказки
върви се стадото, а вълкът го следва
и така си беше - вълкът изяждаше последното и хоп! и вълкът сит и агнето цяло. е, не това, дето го е изял вълкът, а по принцип агнето
а сега какво
вълкът все по-гладен, не ненахранен, а по-гладен
агнет0 дали е цяло не се знае, защото в крайна сметка не е ясно има ли агнета изобщо зад вълка
и к'воооооооооооооооооооооооооооооооооо

дзъън

Най-тежката част от утрото е ранният следобед.

Горният десен ъгъл

Хорът при Пионерски дом Бургас, с диригент Милка Стоева

В първия момент, когато попаднах на снимката, се опитах да различа познати физиономии в горния десен ъгъл, включително собствената си. Обаче на чист български установих - Йок! И отчайващото - очите вече не държат или пунктирана връзка на главния мозък с окото. Миг по-късно долният ляв ъгъл визуализира истината за проблема с очите - годината била 1985, а това е 6 години след като завършихме гимназия.
Иначе всичко е еднакво. Червените униформи (на момчетата бяха бели, но пак червени им казвахме), Милка, усмивката, която се вижда през кока на тила. И дори си спомням точната височина, на която е лакътя и, когато вдигне ръка, за да ни подкокороса да подлудим публиката. Ние и нея правехме на луда, но това беше мисията ни.
Друга ми беше приказката. Като видях снимката си казах - Я! една снимка от времето, в което бяхме малки, преди да установя, че е от времето, в което вече сме били Големи.

Отговор

На въпроса:
- Вярвате ли в Дядо Коледа?
Отговорът е категоричен:
- Да. Always Coca Cola.

за рибаря и червената рибка

Човек не много набожен и доста суеверен, се страхувам от това, което може да ме застигне - семейството, и лично мен. По време на последната вечер, в която честваме Рождество.....  Еретични въпроси и дваж по-таквиз отговори щъкат из главата ми като резултат от разговорите за Кенвин Спейси край масата.

Установяваме наличието на онази гигантска машина, която манипулира света - една напитка, далеч от истинското червено вино. По 5 или 6 "централни програми" тече двучасова реклама на КолаКола. Яд ме е, така както не само ме е яд, а и завиждам на Бил Гейтс, на Цукер'не'знам'си какъв бургер, което не мога да запомня, независимо от професионалното изкривяване да помня моливчето на келнерите.

Не знам защо, но помня, че Дядо Коледа (Дядо Мраз на най-близкия ми приятел от детинство Ники Керин, беше един едър половин метров човек с някакви дрехи в беж, кафяво, доста грубички, а дядото беше с дълга бяла коса). Дядото на Ники беше внушителен, а моят червеничък Кокаколчев, беше в степени по-красив.

Естествено, че го няма Дядо Коледа във вида, в който ми го набиват, с лопатарестите "елени". Дядо Коледа си е рибар, и не мога да си представя, че рибар в последния месец на годината се налива с КокаКола