във времето

Левски е символ на днешния ден. Той не е Той, Той са Те.
Философски и политически категории с точно съдържание.
Осъзнати ли са били – знаят само Те. И Левски, и Ботев са извън времето.
Когато бяхме деца – те бяха възрастни хора, единият с брада – красавец, другият рус, с мустаци и ямурлук, вечно под бесилката. В годините на нашата зрялост – те са млади мъже със съвременно звучаща програма.
В един единствен миг от дългия си живот ние сме техни връстници.

Това е оня миг, в който имаме ясно съзнание и ясни цели. Мигът, в който признаваме пред себе си как ще променим света.
Мир на праха им и на душите им.
Мир по нашия път и да не губим ясното съзнание за категориите, които използваме, докато вървим напред.

Всъщност, един чудесен ден, на една много хубава седмица се очертава! 🙂
Добро утро и нека да е зима, пролет, лято и есен! 🙂 Щото е нормално.

Искам тук да ви покажа едни патриотични тениски, които правихме

Патриотична тениска с Левски

Патриотична тениска с Ботев

Патриотична тениска с Ботев

Сливен

Събуждането в хотел асоциирам с огромно количество бъркани яйца! Зареждащо, белтъчинно и компенсиращо!
Днешното съботно утро е от това множество.

Мъглата скрива #Сливен и му придава особен чар.

От терасата на стаята погледът се ширва до огромна овална закрита беседка с мебели от ковано желязо или огъната стоманa, и до още една подобна – правоъгълна, остълбена, открита и празна.

Учудващо, парапетът е в същия стил, и изобщо оформянето на “парка на хотела” с … борчета и туи? почти компенсира вътрешната зловещина. Едното крило има гореща вода.
Наличието на нещо като туи ме навежда на мъсълта, че хотелът е като бензиностанция за телата ни, които пренасят душите през магистралата на живота

Философските мисли са мимолетни, прекъснати от гледката на две цигането на около 13, които наближават оградата от външната страна

нейде в полуцентъра на паркчето, на още 10-а метра един басейн, от два припокрити правоъгълника зее опасно, синхронизирано с мъглата

отвъд оградата се вижда едва забележим сипей, …. и толкоз

Хубаво място, викам на някого.
Да, по време на мъгла винаги така.

Чакам още приятели да пристигнат.

🙂) Мястото прави хората и добре, че мъглата скрива част от тях.

Хайде, и да не се презорвате в събота 🙂)

На Малдивите с Нина

Правя една реклама за Нина – за промо оферта за Малдивите и попадам на това лого по-долу.

И тъй:

Малдивите – едно лого, подозрително близо до лога, представящи България по туистически форуми. И широки, широки, широки усмивки – сякаш разцъфнали от яркото слънцеъй

Малдивите

Саниран блок – осран пейзаж!

В Бургас съм.
Един непознат град, с едни непознати улици и преливащи от ферментиращи човешки следи казани, които и за ракия не стават.
Санират блока ни. Най-скъпият блок – около 4 млн, но не е ясно и те дали ще стигнат.
След честване на 88-ия рожден ден на Генерала се прибираме посред нощ с малките генералчета и първата ми мисъл, влизайки във входа е, че някой е омазал стените с (извинявайте) лайна до височина метър и 20. Нагоре е лимонено жълто. Онова гадно лимонено жълто, което имаше малибито в летните лагери.
Окопитено осъзнаваме, че това е ЦОКЪЛ. Комунистическо предпазно средство за стени, което се използваше в комунистическите блокове или обществено сгради. То обикновено беше по-тъмно зелено, ако горе е светло зелено. По-гадно синьо, ако горе е светло синьо. И разстроено охра, ако горе е бяло. Двата цвята обикновено се разделяха с ивица около сантим широка, която беше от … мисля блажна боя в същия цвят.
Днес, входът на моя красив блок, с прекрасни до вчера бели стени с дърпана мазилка, чист и перфекнто поддържан е омазан с лайна.
Естетика и еманация, в смисъла на радиоактивно излъчване.
В Бургас съм, който е един непознат вече град, откраднал името на Моя град.

Хич, ама хич не ми е смешно!
Обаче 🙂 чувам, че Геша трака и мие съдовете, което аз се назлъндисвам да сторя. И ми се оправя настроението 🙂
Няма да ходя да го гледам, да не би и той да е подменен.

Лек ден 🙂 И следете прогнозите за времето на СиноптикТочкаБГ

Амбициозните проекти са успешни, когато стартират с опростена функционалност и минималистично

Някъде около 2003-та година, нашият екип започна разработка на специализирани интернет (уеб) базирани платформи за обмен на информация между възложители и изпълнители на поръчки в различни сфери. Вече бяхме зарязали конвенционалното (затогава) програмиране на складови и счетоводни системи с Delphi, dBase и помня ли още какви …

Накрая на тази статия ще дам няколко съвета при стартиране на проекти от този тип.

Малко история. За пръв път подобни реализации сме пускали през 1999-2000 година. Тогава те представляваха опростени табла с класифицирани обяви. Достъпът до контактите на потребителя, въвел обявата, се получаваше при определени условия. … След това нещата взеха да стават все по-сложни, и накрая станаха, както на чист български казваме: комплицирани. Разликата между сложно и комплицирано е, че в единия случай е много замотано, а в другия случай е много замотано, обаче изказващият се демонстрира, че е комплициран.

И тъй, дойде 2003, за която започнахме да говорим по-горе …

Основната функционалност на платформите за обмен на информация е: два вида потребители и работа, която трябва да се свърши на оптимална цена за оптимално време – едните предлагат работа, другите предлагат цена и срок. Звучи просто. Преди няколко седмици Ивайло Пенчев направи една сериозна кампания на нещо подобно, а именно на Auxionize. Там обаче се говори за търгове.

Според особеностите и различността на проекта, гъделите, които поръчителят на платформата иска да предложи на потребителите, тази функционалност се разклонява. Ако сте дивелъпър, тази също така прекрасна дума, основната ви задача на този етап е да накарате поръчителя на системата да се откаже от всички финтифлюшки, които той мисли, че са много атрактивни и привличат (това ако не знаете – това са 2 различни неща както сложното и комплицираното) потребителите, които всъщност абсолютно не харесват финтифльюшките, защото ги отвлича от основното, за което са на сайта,  а именно – да си свършат работата.

Независимо, че е базирана на една и съща система за управление на съдържанието и като администрация изглежда еднаква, всяка платформа, която разработваме, е различна като публична част. Това иде да рече, че всеки такъв сайт е с индивидуален дизайн.

И тук ще представим две от тези системи с тяхната визия.

Builder.Bg – платформа за връзка между възложители и изпълнители в строителството и Ace Health – платформа за връзка между зъболекари и пациенти.

Първият проект е уеб приложение, което е предназначено за България, докато второто обхваща държави в Централна Европа и САЩ.

И двете платформи предлагат двупосочна ангажираност.

Ace Health свързва пациенти с лекари и лекари с пациенти. Пациентът е възложител. Той дефинира своя проблем и го представя в платформата. Лекарите от своя страна изпращат своите предложения така, че пациентът да избере най-добрата оферта. От друга страна, пациенти, които търсят специалисти имат възможност да заемат директно час за тях на база това, какво са лекарите са въвели като свободни часове.

Ace Health

Builder.Bg работи на подобен принцип на обмен на информация. Възложителят търси изпълнители за своя проект, като избира най-изгодната сред получените от „билдърите“ оферти.

Builder.Bg

И сега знаете ли какво е изкушението да напиша следното: ако имаме платформа за обмен на информация трябва да помним, че без значение дали е между два Бизнеса, или бизнес и индивид, или два индивида, то винаги поне единият е прецакан, а основната функционалност на платформата е да не се вижда от много хора, или да има оправдание за избора на най-евтиното, или защото гадните дивелъпъри така са я направили.

Случайно да знаете защо abv.bg се наложи? Ако знаете, че имам поща Tanya@abv.bg ще ми повярвате. Защото abv.bg както в началото, така и сега на нищо не мяза. Обаче върши работа.

И така, да се върнем в началото:

Твърдя, че амбициозните проекти са успешни, когато стартират с опростена функционалност и минималистично. Ако все още се съмнявате – спомнете си Google.

 

Домати анархисти

Разглеждам градината, оросена от вчерашния проливен 12 минутен дъжд.

Установявам притеснено, че някои домати почерняват вместо да почервеняват.
Това не е уклон към анархизъм. Тези домати пак са с леви убеждения, но семето е било от черни домати, и Искра, която е правила разсада, решила да експериментира. 🙂

Ако доматът почернява отдолу само с едно гадно черно-кафяво петно – лисва му калций!
Добро утро 🙂
Да е хладно на кожата и топло на душата!
Да са ви червени доматите!

Пуйката на първокласника

Буквар за първи клас. Буква “Й”, иди обяснявай кой звук е. Стр.41 – горе в средата. Едно нещо и “й” по средата.

“Бабо, какво е това … жадни за знания очи на Дидинка са вперени в мен.

“Пуйка” казвам аз.

Тя ме гледа уплашено. “Не, не е пуйка! Друго е …!”

В този момент от другата стая, четящ поредната книга за Мери Попинз, БатеМиСашко се провиква, помнейки на изуст забавностите от преди 3-4 години: “Гайда!”.

Впервам поглед в Нещото … Гайда е ма.. .. стара!

Да пием за това, децата да запазят реалната представа за предметите или просто представата за реалните предмети!

И … тъй 🙂)
Затова таблет ли! Смартфон ли! – в градината!
Да знаят, че червените чушки са първо зелени 🙂
И картофите не се берат като домати, както си представяше Старата Графиня до 47-мата си година.

… може ли сладолед?
Ще спра да отказват онези удоволствия, чиято форма не трябва да забравят.

А тук представям текст от следващата страница. Упражнения за “й” … Има го един път срещнато. Но пък какво значи “рони нара” е сложно и посветихме около 10 минути да покажем в Гугъл какво е нар, и защо не се бели, ами се рони:

Муна е маймуна умна,
рони нара умно Муна.

Иди сега купувай и пълни ученически раници за първи клас….

Един почти безплатен урок по онлайн продажби

ОСНОВЕН ИЗВОД: вслушайте се в своя консултант и професионалист, защото му плащате. Ако не му плащате – той може да ви мотка както си иска и не носи отговорност за това. Вашият братовчед и Онези момчета със зализаните бретони и път на една страна, са вредни за Вашия онлайн бизнес. 🙂

Тази изповед е ядовите и полезна. И Вие не сте сред множеството, визирано по-долу, защото самият факт, че я четете Ви изключва.

Времето е чисто злато …

Често, след диалози с клиенти, които всъщност считат, че плащат за нещо, което могат и сами, горният стих изплува в съзнанието ми. Не само изплува, то се върти като лавров венец някъде над главата ми през цялото време, или като змия, налапала опашката си. А, бе! Върти се!

Понякога надниква в ухото ми, шепне, и все се чудя, защо в моето, а не в ухото на клиента. По-късно вече осъзнавам, че причината за това е всъщност … меракът в съзнанието на този клиент.

И така.

Клиент. Клиент, който иска да е на първи места в Гугъл по … всичко. Изначалните опити и приведени доказателства, че е по-добре да се между 3-5 или 11-13-то място не хващат декиш, защото клиентът не мисли, че трябва освен да е на първи места и да има клиенти.

Да започна по-отдалеч.

Всяка страница, както наричаме един класически уеб документ, без значение дали е статичен или динамично създаден се слага там, за да допринесе ползва на собственика на информацията, която представя.

Не казвам „на своя създадел“, не казвам и „собственик на страницата“, защото и в двата случая лицето сме ние. Ние сме тези, които прилагат технологии, които изчистват програмен и html код така, че информацията да бъде коректно изчетене, извлечена, индексирана и позиционирана от Гугъл. Ако разбира се Гугъл не прави въртели.

Информационното обезпечаване е ангажимент на лицето, което е собственик на информацията. Освен … ако не си плаща за това да е наш ангажимент. Което означава, че то поставя информацията по правила, които ние сме му обяснили, с цел, която сме му обяснили, така че да иде на „първи места в Гугъл“.

Има 2 вида информация: (1) мета данни (title и description), за което всеки, който не разбира от технологии знае, защото е „чел“ или едни много умни младежи са му обяснили. (2) адекватни данни, описващи продавания на страницата предмет, услуга или индивид.

(1) Са видими за ботовете на търсачките и в резултатите от търсене
(2) Са видими, след като търсещия потребител попадне на страницата, т.е. хареса това, което пише в резултатите от търсене и влезе на страницата.

Е, това (2) е много важно. Защото, ако си на първи места в една търсачка, но нямаш клиенти то по-добре да ни се обадиш, за да ти помогнем да преосмислиш начина на предлагане.

Сред основните грешки, които се правят по отношение на информацията е пренасищането и изброяването на ключови фрази – едно безумно каканизане. Ако един потребител види в резултата следното:

Одеало, Odealo, топло, студено, zima, завивка Odealo.bg
Одеало подпомага загряването на човешкото тяло, създавайки топлоизолирана среда около него, с цел предпазване на организма от настинка (завиване, затопляне, загряване, топло през зимата ,през есента и през пролетта). Завиване с лятно одеало.

Или

одеало, одеяло, одеала, одеяла – ХХХ Текстил
www.ххххххххх.com › ОДЕЯЛА
одеало, одеяло, одеала, одеяла.

Иска да купи одеало, и Вашият сайт е на трето място, то той няма да купи. Дори и да е на първо място сайтът ви, той същио няма да купи от Вас. Просто защото няма да посети сайта ви при такъв анонс.

В същото време 2 места след вас, някой, който е писал:

Памучно лятно одеало – зелено на бели цветя
Памучно лятно одеало с размер 110х210 см – зелено на бели цветя на цена от 28.00 лв. и с гарантирано високо качество от онлайн магазин ХХХХ.

И Вашият клиент ще влезе и купи при него!

Както е ясно, обхватът на клиентите на една фирма като нашата, дори само в сферата на електронната търговия е между сурови храни, през лекарствени препарати до мебели и автомобили втора ръка, или … нещо друго.

Какво ние ще направим а Вас:

  • ще ви консултираме за особеностите и психологията на поведението на интернет потребителите
  • ще ви консултираме какво да бъде вашето поведение като търговец във виртуалното пространство, което всъщност е виртуална реалност. (Реалност е много важна дума)
  • ще ви дадем съвет КАК да формирате информацията в двата аспекта по-горе (1) и (2), щото тя да продава продукта Ви
  • ще осигурим технологична чистота и прилагане на авангардни методи, за да сте първи по Вашите, а не чужди продукти, защото обратното е вредно за вас.

Ние НЯМА

  • Да ви обясняваме технологии и техники, защото това е вредно за вас
  • Да ви консултираме безплатно, защото това е вредно за вас, както са вредни курсовете, на които в разни бизнес-не-знам-си какво ви канят да ходите.
  • Да направим вашия бизнес в интернет, защото това е ваш, а не наш бизнес.

Приключение с ток и Лелче, и Електроснабдяване Юг

🙂 Ако не знаете Евънъ вече не е Евънъ, а е Електроснабдяване Юг, като подробности на фирмата можете да откриете на сайта на фирмата, ако имате интернет без да имате ток … 🙂

Е, те! тая и множество друга полезно безполезна информация се подава в автоматизирано съобщение, което завършва с: for English press 1, за да не пропуснете високосъдържателния диалог, представен тук и по-долу …, ако случайно искате да сте обслужени на английски.

След обещанието, че всичко се записва, глас на ученичка, заработваща през ваканцията се чува в ухото ми:

  • здравейте, казвам се Таня
  • здрасти! и аз се казвам Таня
  • къде е това? ….
  • кое?

Ученичката се усеща и продължава

  • с какво мога да помогна
  • с ток

Следват няколко бързи паса, при което аз се оказвам подготвена за всеки отговор:

  • проверихте ли предпазителите (преди НовоСмехурково не знаех, че на бушона се казва още предпазител), но сега смело заявявам ДА
  • само при вас ли няма ток, или и съседите ви нямат? Явно момата е родом от село, нищо лично, защото аз по никакъв начин не бих се сетила да ида до комшиите, които са на 100 метра надолу, за да видя дали имат ток, а по-скоро бих питала Ванко във ФБ, но както разбрахте нямам нет, защото няма ток, а таблетът и телефонът не са заредени, защото … няма ток. Всъщност въпрос във ФБ мога да задам за водата, но това се случи няколко дни по-късно. Отговорът към момичето е “не знам, вие би следвало да знаете” Тук момата се окопитва, че може би Лелче, не е Лелче, и ме застрелва, за да се убеди:
  • А проверихте ли на електрическия стълб отвън дали има ток …. тази мома е наистина родом от некоя махала, защото ако не е – няма как да се сети да зададе този въпрос. Отговор от моя страна: няма как, той е на 7 метра височина, а таблото е дома.
  • Изпращаме екип … разбирам, че е 1:0 за мен и започвам контра атаката: все пак да кажа къде сме и как да стигнат дотук ….

В следващия ми въпрос се крие коварство: от къде ще идват от Бургас (57 км) или от Болярово (10 км) … Определено като платец, в чиято сметка ще се влеят пътните на Екипа, не ми допада “Бургас” като отговор, но все пак давам обяснения …

Разговорът завършва с от нейна страна

“с нещо друго мога ли да помогна?”

и полудив рев

“с ток” от моя страна ….

Докато водим разговора, БатеМиСашко щъка нагоре-надолу из къщата и задава въпрос: “много ми е интересно, това устройство за мишките как работи като няма ток, с каква батерия ….”

С Геша се споглеждаме и разбираме, че докато сме приказвали Токът е дошъл.

Може би стратегията на ЕВъйНъ, вече Електроснабдяване Юг е да задържа клиентите на телефона като самоубийците … хем ще се гръмнат, хем нямат ток, хем и МобилниТЕ терористи, и те да захлебят за последно …

Два часа по-късно: работя.

Чувам как някой нещо вика навън, и май влиза в двора. После отваря вратата на долния етаж, която аз по принцип без Стария Граф държа заключена, особено ако работя.

Чуват ме, че слизам по стълбите, и някой се провиква зад гърба си: чакай-чакай, тя жената е тук! (все още не ме е видял, а по принцип, селото е мъжко) и се провиква към мен, все още гледайки навън “Лелче!” … след което се обръща към мен и стреснат, вторачен в лаптопа, който нося по стълбите надолу, заявява,  “Разбрахме, че нямате ток” … На Вие и много учтиво.

Казвам му “напротив имаме, но преди 2 часа и половина нямахме, но понеже знам, че имате автоматично не знам си какво, което отчита кога да спрете тока, и затова не ви се обадих, че е дошъл, за да придобие смисъл системата, която ви купихме …”

Мъжът, на възрастта на Лелче, ама Чичка, разбира още по-сериозно колко е сериозна грешката му, инак личи, че си разбира работата и е психологично интелигентен, смутено казва “а,  не, няма проблем! Ние така или иначе идвахме, защото в долния край на улицата един стълб се е счупил, и трябваше сутринта да спрем за 15-на минути, за да … не знам какво, не помня вече.”

През скованата дървена врата на двора – леко гръндж врата, се промъква едно дребно човече с риза с къс ръкав, запасана в панталона и с колан, и с кожена чанта в ръка. Правоъгълна чанта, като на писар, не че знам как изглеждат писарите … Този е много по-млад и по-психологически непроницателен … защото казва “друг път изчаквайте 15 минути и тогава звънете ….”

Казвам ви, ГРЕШКА, Голяма Грешка 🙂

Надявам се, че обещанието “се записва” да е истина, и да има някой, който да изслуша този запис.