за кафето и числените методи

Ако пиете кафето със захар или без захар, то със сигурност знаете какво е първата глътка за деня да е от обратния вариант. 🙂
То е събуждащо, осъзнаващо и, в термините на числените методи, го приемаме за грешка от началните данни. Най-лесната за управление, демек. Зачистваш я, и пускаш отново.
Това “демек” много се харесва на БатеМиСашко.
Хубавото е, че ако си достатъчно ранобуден, отпиваш първата глътка сам, и никой не ти гледа сеир. 🙂 Не се налага да се правиш. Не се налага лицемерно и тайно да отскочиш до захарницата, щото аз го обичам сладко. Не се налага и да натякваш, че някой не те зачита, ако хипотетично го пиеш без захар. И най-важно, можеш да си говориш сам на себе си.
Дъждовете спряха. Адски тип, мърдащ, фон зад гърба на Новинарката. Украйн@ – нищо ново! В домовете могат да се завърнат 80 жители от 32 домакинства, ама не в Укр@йна, ами във Фукушима. Помните ли?! Ей! Там природата ни показа, че войната с нея е предрешена.
Исках да напиша и нещо тъпо за Строител с голямо сърце. Обаче се надявам това, което се е случило да е точно така. И си обещавам днес да се опитам да не мисля лошо.
Започвам да мисля само хубаво. Няма да формализирам плана за днес! Ще направя списък и ще действам по симпатия. 🙂
И така! 🙂
Нека седмицата ни започне и мине. Нека я изпием така, както ни е по вкуса! Нека да спрем онези малки мисловни дяволчета, които ни стоят в дъното на ушите, и подскачат да ни дърпат надолу, колчем мислите ни полетят нагоре като гларуси – шумно и с широко разперени криле, неосъзнато пускащи лошотията си за наказание на минаващите отдолу.
Гледам реките. Каква кал носи водата към ниското! Какви домати ще станат после там, където тази помъкната почва се кротне!
Хайде!
🙂 да сме живи и здрави.
И да сме все така постоянни в добрите си намерения.
Утре повече!
🙂
За ужас на публиката: Квадратурна формула на Гаус /общ вид/ 🙂
гаус

бял или розов

Седя си аз и се опитвам да правя “ми на нищо, работя”. Забелязали сте, че това е класическият отговор на формалния въпрос, зададен от приятел в работно време.
Въпросът е обикновено конкатанация “Как си? || К’во прайиш?”. Съдържанието варира от “Довечера къде ще пием?” до “Тука нещо не мога да се оправя с едно нещо. Трябва да ми помогнеш. Ако трябва ще си платя”.
Стилът на въпросите е бохо, леко разнихтен по края.
Да правиш ” ми на! нищо” е много тегава работа, особено ако и идеята е “ако трябва да си платя”. Да правиш “ми на! нищо” е с най-висока часова ставка в нашия бранш.
Да пием за това, нашите приятели да ни задават по-конкретни въпроси, и вероятността да им излезе по-тънко е по-голяма.
В теорията на логистичната математика, Конкретността и Тънкажът са в права пропорционална зависимост!
🙂
Петък!
11:06 и ни един адекватен въпрос като “розов или бял джин”
🙂

алгоритъм за изчистване

офффффффффффффффффффф!
На фона на неразбираемо употребените математически термини: двойна, тройна, милиарди, червена линия, диференциал (?!), корелация, устойчивост, тревожността на дните на Ковид “кризата”, дори на украинската “криза”, е ясно дефиниран и решим проблем.
Ето няколко лесни на пръв прочит решения:
St.1: Савекс, почиства и най-упоритите петна!
St.2: Пробиен, за перфектна чревна флора!
St.3: Йетел – намери баланса си!
Хайде!
Жега!
🙂 да сме живи и здрави!

… да дойде Костов!

Наоколо е толкова смешно, че не ми е смешно 🙂
Дефинирам оптимизационна задача с целева функция, в която се чудя дали едни показатели са параметри, коефициенти, или просто … да дойде Костов!
🙂 и джин с тоник! 🍸
слагам малко сини сърчица:
💙💙💙💙💙💙💙💙💙💙💙💙💙
и сини шарани с форма на сафрид:
🐳🐳🐳🐳🐳🐳🐳🐳🐳🐳🐳🐳

Марината за бекон

Казах си, че всеки ден ще тургам нещо, което съм научила (считайте налучкала). Маринатата е като сватбата: онези 4 неща, от които помня само нещо синьо.

Та, когато Искра каза: нещо солено, нещо сладко, нещо кисело и още не помня какво, осъзнах, че няма да търся рецепта за марината, която да докараа бекончетата до нещо по-така на вкус.

Бекончета им викаме дома, инак са обезкостени свински гърди, от близкатаа кланица. Още миришат на прясно и ако имате посред лято кисело зеле – не ви е нужна марината.

Тъй:

  • мед за сладко
  • соев сос за солено
  • сок от лимон за кисело
  • и 4-тото са билки: мащерка, малко розмарин, имам в градината.
  • и червен пипер.

Омесва се и се пускат в него парчетата като се бъркат с ръка, за да са равномерно накиснати. Стоят си, докато стоят, и после – на барбекюто.

 

Сироп от бъз, набор налучкани рецепти

Бъз се бере в онова време на годината, в което … успее да цъфне без да е нападнат от различни видове въшки и бубулечки, градски баби и кози.

Ритуалът се изпълнява рано сутрин, непосредствено след първото кафе и назлъндисването, и преди да е станало горещо. Обикновено е около 24 май. Втората част от ритуала е търсенето на предишната рецепта, и неоткриването. Ей сега записваме в блога, всичко ще открием и накрая ще даден feedback за това, който точно сме използвали.

(1) Първи вариант на сироп от бъз (свирчовина) – препоръчана от леля.

40 прясно набрани цвята от бъз
3 л. вода
2 лимона
2 пак лимонтозу (по 10г)
захар  – колкото/ толкова.

Цветовете от бъз се заливат със студена вода, прибавят се лимоните, нарязани на кубчета – големи около 1 см. разтворената в малко вода лимонена киселина.  Оставя се   на хладно място да престои 48 часа, през които се разбърква няколко пъти (5-6 примерно) .

Прецежда се. На 1 л течност – 1,5 литра. Бърка се с дървена или пластмасова лъжица.

(2) Втори вариант на сироп от бъз

60 бр. цвят от бъз
4 пак. лимонена киселина
4 кг. захар
4 л. вода

Накиснете във водата за 24 часа. Цветовете трябва да са покрити докато киснат във водата.  След като изтекат 24-те часа, прецедете течността и добавете лимонената киселина и захарта. Разбъркайте до пълното им разтваряне. Ключов момент обаче е пълненето му в бутилки. Ако искате да го съхраните за по-дълго време, то трябва да спазите едно много важно правило.

(3) Трети вариант на сироп от бъз

бъз – 60 бр. цвят
вода – 4 л
захар – 4 кг
лимонтузу – 4 пакетчета.

Тази последната рецепта я заложихме, защото споменът от последния успешен опит мязаше на нея.

Ще ви снабдим със снимки.

// процедурата е: една бутилка пластмасово с 80 цвята от бъз, 4 пакетчета лимонтузу, 6 литра вода //

 

За басейните и за тръбите

Така! Сега да вземем да пълним и празним басейни през тръби и отвори.

Предварително ще въведем понятието басейн.

Воден басейн – представете си море, океан, езеро, или нещо друго, което не е облицовано. Те не са ни интересни засега, защото са нормални. Пълнят се или се празнят по няколко закона на физиката. От една страна заради земното притегляне, което кара водата да тече надолу, от друга страна, заради принципа на скачените съдове, когато съседното море или океан като стане малко по-високо като ниво и започна да прелива в по-празното, докато станат еднакви по ниво.

Сега. Да си представим басейн. Като онези, които има в някои хотели или в басейни. Приемаме, че са в идеалните условия, при които водата не се изпарява и не изтича през някои непредвидена пукнатина. Също така, предполагаме, че басейнът е в горната си част е идеално равен, т.е. не е едната му страна да е по-ниска от другата, защото иначе ще изтече водата, и колкото и да смятаме – нищо няма да излезе. Предполага се също, че басейнът като се пълни се пълни догоре, а не до някакви 30 см под горния ръб.

Да разгледаме няколко тривиални случая. Тривиални са онези случаи, по които никой няма да пише условна задача, освен ако не е за олимпиада, или ако не е задание за изграждане на басейн.

  1. един басейн има само тръба, през която водата се влива в него. Тази тръба работи, докато басейнът се напълни. Като се напълни, ако не спрем тръбата да излива в него вода, той ще прелеее. Водата в него ще остава едно и също количество, защото тази вода, която е в повече ще се излива навън. Т.е. ако басейнът е 100 кубика, няма как да напъхаме в него повече от 100 кубика. Всичко, което е в повече ще си тече на воля, навън. Значи да имаме само тръба, която пълни не ни върши работа. Даже да го напълним и да си стои така, вътре в него ще се завъдят жаби и рано или късно ще се наложи да се изпразни.
  2. Забележка: ако басейнът има детско отделение, то е с по-високо дъно, а не с по-ниска горна повърхност. Инак става опасно, водата или ще се лее като водопад на главите на плицикащата се дружина, или … няма да казвам.
  3. Сега, нека да си имаме още една тръба, някъде долу по пода и отвора да е обезопасен, че инак тръпки ме побиват като ЕднаИстинскаБаба. И оттам водата се “излива”. Думата не е точно “излива” и в това е огромният проблем на много от задачите, че се ползват думички с друго предназначение. Оттам водата се оттича нанякъде.
  4. Сега, ако ….
  5. оф
  6. ще дописвам :))

алгоритмично

Предполагам всички сме във великолепно физическо здраве! 🙂

Забелязахте ли тук-там онези малки гънчици, които в първия момент се дължат на илюзията, че ластикът на анцунга – “що е толкова стегнат”. После по-прилепналите блузи малко се изкелифенчват над лакъта … от мускулите, повече няма да правя упражнения, и от прането, и даже обиколката на сутиена нещо … гадната материя, казаха, че не се деформира, Геша е виновен, защото като го изтърва пуска пералнята на по-висок градус.

След малко ще се правя на Нийл Армстронг като се екипирам срещу невидимия враг, и ще се гмурна в безтегловия и безметежност. Истината е, че едно от предимствата на махалата е наказателният паркинг и добрите взаимоотношения с момчетата там, другото е бившото отрезвително досами паркинга, което създаде естествен имунитет на квартала за 43 години напред.

Не ни липсва ни манджа, ни вода. Цигарите, които драстично намалих са към финализиране, и “55+” взе да липсва дома. Генералът тази сутрин, след като реализира поредния арт проект – един великолепен шал за Susan YA, ме изненада по време на кафе с “нямам работа”, което комбинирано с “до 17 април” ли е “отпуската” предвещава ДухътНаХамлет да се засели отново наоколо.

“55+” е любимото четиво на Генерала, въпреки че от време на време иде и ми казва: “големи глупости пише – за стари хора само!”. В такива моменти задължително му обръщам внимание, или най-малко изразявам бурно и емоционално съгласие.

Всъщност, както мнозина знаят, скоро требе да почнем да издаваме “95+”, защото откак махна очилата, изчете де що имаше дома. Вкл. Алек Попов, и Тери Пратчет. За творчеството на посления автор беше категоричен: големи глупости пишат! Във всеки случай любимец му е Митко Иванов.

Хайде!
Пак пуснаха БабаМеца с някакви професори по медицина. Аз признавам само проф Valentin Stoyanov
и Готиния Генерал.

Хайде!
малко да поработим, че ще вземат да вдигнат блокадата и ще се окажем в дереджето на народа след Девети – да се чудим какво да си правим “свободата” и да сътворим един билюк простотии, декорирани с нея.

Тия кой ги научи какво е “алгоритъм” … Фейсбук портал! Тоя пич иска да мине много тънко, и мисли, че ако е ФБ портал е безплатно 🙂)
Това сега не разбирам дали е повторение, или за втори път същите простотии говорят!!!!

Оф! Хайде! 🙂
и наздраве! 

Галактиката

М’дам! 🙂

Гаче ли библиотека Галактика се е пренесла в мрежата. 🙂 Прогнози, анализи, хипотези, братя Стругацки и Айзък Азимов. Освен китайски памук, си внесохме и китайски доктори – лошо няма 🙂.

Понеже с моите 350 най-близки приятелите все още не сме стипендианти на НОИ, както ги зове един приятел, си работим нормално – онлайн, щото да работиш офлайн няма как. То е нещо като “съм” и “не съм” в час. Иди търси в кой час сме! И дали става въпрос за час, или … Обаче е модерно така да се казва.

Установявам, че в кръг от 1 метър имам: лаптоп, 3 смартфона – единият не е зареден, един таблет и 2 “гривни”, които следят колко крачки съм изминала, докато седя. На различни производители, 2 дистанционни.

Ако разширя кръга в него попадат – един Геш, още един лаптоп и още един смартфон, и една “слушалка”, телевизор, уредба и !!!! грамофон!
Ако разширя още малко кръга и един Генерал, който е всъщност производител на Геша.

Планирала съм за утре малка разходка из дебрите на “Нова година 2021” и “кмет на Пловдив”.

От тъмна доба седя да решавам казуси от типа “хигиенизирам офис” или “дезинфек(-тирам, -цирам) офис” е по-търсено от простосмъртните,
и на база на това установявам,
че всъщност “инвестиционно злато” е с бързо нарастващо тренд (казано по модерному). Къде 8 виждам Генерала, който влиза при мен и се усмихва с въпроса, в който съзирам надежда:
А!
Днес няма ли да ходите на работа?

После носи ръкоделието, с което съм го декорирала, защото той без работа не трябва да стои, и ми вика “докато не си почнала да работиш да ти покажа докъде съм стигнал”.

Едва ли откритието ми за инвестиционното злато ще му направи впечатление, но пък вдигнатата ми ръка, с поглед вперен в екран, различен от телевизор, отдавна се е превърнала в ясно разбираем знак за “не сега”.

Установявам още, че е започнал да разчита тайните знаци: ако изобщо не реагирам – излиза и чака да ме чуе, че тракам насам-натам,
ако вдигането на ръка е придружено с поглед, значи “след 5 минути” демек имам да дописвам една простотия,
ако вдигането на ръка е без поглед, значи “спри, след 30 секунди съм готова”.

Най-му-е-странно, като ме пита нещо, и аз му кажа “чета нещо”, пък той вижда че менкам разни карантии през 10 прозореца (трябва да му покажа някои неща) и (това не го вижда) натискам Ctrl+W. Според него това е тик, и ме гледа притеснено.

оф!
Хайде да сме живи и здрави, и в тези Нюанси синьо, не са ли прекалили с червеното?

Сещам се за червеното в The Hateful Eight. Ей това беше червено! Обаче червено на Тарантино, и един оператор, когото не помня и беше велик филм!

Хм! Виждам една полупълна чаша с червено, останала от една онлайн среща с приятели.

Хайде! И лека! 🙂)

00:12

Геша вика “четох нещо и сега тръгвам”. Усещам какво е казал, когато се поправя сам и замества “тръгвам” с “лягам”… То аслъ, това разстояние си е цяло тръгване!

Хайде, и с наздраве да си кажем Лека нощ!

Хубаво е, когато намалиш стреса, режейки циреите, впили се във времето ти! 🙂)

🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷