Днес чета за билките – маточина

На Базов лагер 3 дворът мяза на аптека. Най-после разбрах какво е маточина: онова, което като го косиш, или настъпиш  и мирише на джин с тоник и лимон.

Една маточина, на много места в двора е бухнала, като къпана бебешка косичка. Разрошена и мека, и лек полъх на въздуха я покраща.

Облаци коприва се опитват да я конкурират по форма и цвят. Сега си мисля, че по-скоро като двойници са я наобиколили, за да те объркат.

маточина

маточина

 

… разкошни листа с истинско зелено и истински аромат на лимон, обаче по-силен от този, който дават лимоните в кауфланд.

Бере се преди да цъфти. Сутрин, след като росата се е вдигнала. Ако сте близо до река или до морето, това сутрин, ако я чакате тази роса, може да стигне пладне. Суши се на връзка, висящ от гредите на навеса, а аз предпочитам – около 2 часа в сушилня.

След това, ако имате стари тениски – ушийте торбички и пълнете в тях сухата маточина. Ако ги украсите, както мисля да сторим с Дидинка и боядисате с естествени багрила – може и да подарявате.

Не сън сигурна дали като чай се смесва с нещо друго. И изобщо този аромат с какво би вървял. Има разни рецепти, в които пише, че към зелената салата върви перфектно с комбинация от пресен чесън и малко мляко.

Има и една абсолютно абсурдна като твърдение, но ще я пробвам: 2-3 листчета прясно набрана маточина, 1-2 листенца градински чай(направо ме разби това, че май било салвия), повече магданоз и няколко стръка пресен чесън. Давало било на зелената салата прекрасен аромат … не, не мога да си го представя!

За Нормативните Документи

И Юристите като Математиците имат своя кошмар: цифрите и числата, аналог на понятието “нормативни документи”

Снощи от приятел юрист установих, че такова чудо няма:
има Нормативни актове и Документи.

Никога не е късно …