Марината за бекон

Казах си, че всеки ден ще тургам нещо, което съм научила (считайте налучкала). Маринатата е като сватбата: онези 4 неща, от които помня само нещо синьо.

Та, когато Искра каза: нещо солено, нещо сладко, нещо кисело и още не помня какво, осъзнах, че няма да търся рецепта за марината, която да докараа бекончетата до нещо по-така на вкус.

Бекончета им викаме дома, инак са обезкостени свински гърди, от близкатаа кланица. Още миришат на прясно и ако имате посред лято кисело зеле – не ви е нужна марината.

Тъй:

  • мед за сладко
  • соев сос за солено
  • сок от лимон за кисело
  • и 4-тото са билки: мащерка, малко розмарин, имам в градината.
  • и червен пипер.

Омесва се и се пускат в него парчетата като се бъркат с ръка, за да са равномерно накиснати. Стоят си, докато стоят, и после – на барбекюто.

 

За басейните и за тръбите

Така! Сега да вземем да пълним и празним басейни през тръби и отвори.

Предварително ще въведем понятието басейн.

Воден басейн – представете си море, океан, езеро, или нещо друго, което не е облицовано. Те не са ни интересни засега, защото са нормални. Пълнят се или се празнят по няколко закона на физиката. От една страна заради земното притегляне, което кара водата да тече надолу, от друга страна, заради принципа на скачените съдове, когато съседното море или океан като стане малко по-високо като ниво и започна да прелива в по-празното, докато станат еднакви по ниво.

Сега. Да си представим басейн. Като онези, които има в някои хотели или в басейни. Приемаме, че са в идеалните условия, при които водата не се изпарява и не изтича през някои непредвидена пукнатина. Също така, предполагаме, че басейнът е в горната си част е идеално равен, т.е. не е едната му страна да е по-ниска от другата, защото иначе ще изтече водата, и колкото и да смятаме – нищо няма да излезе. Предполага се също, че басейнът като се пълни се пълни догоре, а не до някакви 30 см под горния ръб.

Да разгледаме няколко тривиални случая. Тривиални са онези случаи, по които никой няма да пише условна задача, освен ако не е за олимпиада, или ако не е задание за изграждане на басейн.

  1. един басейн има само тръба, през която водата се влива в него. Тази тръба работи, докато басейнът се напълни. Като се напълни, ако не спрем тръбата да излива в него вода, той ще прелеее. Водата в него ще остава едно и също количество, защото тази вода, която е в повече ще се излива навън. Т.е. ако басейнът е 100 кубика, няма как да напъхаме в него повече от 100 кубика. Всичко, което е в повече ще си тече на воля, навън. Значи да имаме само тръба, която пълни не ни върши работа. Даже да го напълним и да си стои така, вътре в него ще се завъдят жаби и рано или късно ще се наложи да се изпразни.
  2. Забележка: ако басейнът има детско отделение, то е с по-високо дъно, а не с по-ниска горна повърхност. Инак става опасно, водата или ще се лее като водопад на главите на плицикащата се дружина, или … няма да казвам.
  3. Сега, нека да си имаме още една тръба, някъде долу по пода и отвора да е обезопасен, че инак тръпки ме побиват като ЕднаИстинскаБаба. И оттам водата се “излива”. Думата не е точно “излива” и в това е огромният проблем на много от задачите, че се ползват думички с друго предназначение. Оттам водата се оттича нанякъде.
  4. Сега, ако ….
  5. оф
  6. ще дописвам :))

Оскар за сценарий

Понякога ежедневието е с по-як сценарий от този, който печели Оскар, обаче червеният килим е много тесен за всички сценаристи, та се точат в дълга редица, докле омръзнат на публиката 🙂

Вървя си по прекрасната улица Оборище, която някак си скрита от публиката не е обект на окончателно скапване, поради малкия PR ресурс, който носи.
Верно, както думаме в Бургас, паветата са малко разкривени, някоя друга плочка хлопа гаче ли е в главата на комшийката от другия вход, обаче има чар в това. Скапването понякога се състои в оправяне.

Например, оправят старата уютна Тройка и тя почва да мяза на призрачно гробище с изоставена вляво дървена барака, даже не барака, ами една такава дървена конструкция, сякаш предназначена да се прибират дърва за огрев, със стени от найлон, които се веят съдрани, и насред площада се извисява декориран от гларуси Руски войн. Това е, защото сме дясно ориентиран град.
Разликата между дясно е ляво ориентиран град е, че във втория случай Руският войн не е оср.н от гларуси.

Новогодишната елха е махната в … долната част, но горе нейде, гдето требе да е Тройката, бургазлии ще ме разберат, се зеленее един конус от проскубани Еко-елхови клонки.

Еко, в нечия глава означава, че Елхата не е жива, а от някакъв материал, за който са отишли около 10 не-еко, т.е. истински елхи.

Ако лотарията не беше одържавена, щях да открия частни залагания, че утре след обяд ще махнат конусчето.

И Главната е оправена.
Оф! Нека за певците да разкажа друг път.

…. Даяна Китън прегръща Катрин Хейгъл, която е бременна, под зоркия поглед на Робърт де Ниро. “Тежка сватба”. И Сюзан Сарандър участва. Скука!

И утре да се събудим всички вкупом и глупости да сътворим безчет.
Лека!

Сливен

Събуждането в хотел асоциирам с огромно количество бъркани яйца! Зареждащо, белтъчинно и компенсиращо!
Днешното съботно утро е от това множество.

Мъглата скрива #Сливен и му придава особен чар.

От терасата на стаята погледът се ширва до огромна овална закрита беседка с мебели от ковано желязо или огъната стоманa, и до още една подобна – правоъгълна, остълбена, открита и празна.

Учудващо, парапетът е в същия стил, и изобщо оформянето на “парка на хотела” с … борчета и туи? почти компенсира вътрешната зловещина. Едното крило има гореща вода.
Наличието на нещо като туи ме навежда на мъсълта, че хотелът е като бензиностанция за телата ни, които пренасят душите през магистралата на живота

Философските мисли са мимолетни, прекъснати от гледката на две цигането на около 13, които наближават оградата от външната страна

нейде в полуцентъра на паркчето, на още 10-а метра един басейн, от два припокрити правоъгълника зее опасно, синхронизирано с мъглата

отвъд оградата се вижда едва забележим сипей, …. и толкоз

Хубаво място, викам на някого.
Да, по време на мъгла винаги така.

Чакам още приятели да пристигнат.

🙂) Мястото прави хората и добре, че мъглата скрива част от тях.

Хайде, и да не се презорвате в събота 🙂)

Саниран блок – осран пейзаж!

В Бургас съм.
Един непознат град, с едни непознати улици и преливащи от ферментиращи човешки следи казани, които и за ракия не стават.
Санират блока ни. Най-скъпият блок – около 4 млн, но не е ясно и те дали ще стигнат.
След честване на 88-ия рожден ден на Генерала се прибираме посред нощ с малките генералчета и първата ми мисъл, влизайки във входа е, че някой е омазал стените с (извинявайте) лайна до височина метър и 20. Нагоре е лимонено жълто. Онова гадно лимонено жълто, което имаше малибито в летните лагери.
Окопитено осъзнаваме, че това е ЦОКЪЛ. Комунистическо предпазно средство за стени, което се използваше в комунистическите блокове или обществено сгради. То обикновено беше по-тъмно зелено, ако горе е светло зелено. По-гадно синьо, ако горе е светло синьо. И разстроено охра, ако горе е бяло. Двата цвята обикновено се разделяха с ивица около сантим широка, която беше от … мисля блажна боя в същия цвят.
Днес, входът на моя красив блок, с прекрасни до вчера бели стени с дърпана мазилка, чист и перфекнто поддържан е омазан с лайна.
Естетика и еманация, в смисъла на радиоактивно излъчване.
В Бургас съм, който е един непознат вече град, откраднал името на Моя град.

Хич, ама хич не ми е смешно!
Обаче 🙂 чувам, че Геша трака и мие съдовете, което аз се назлъндисвам да сторя. И ми се оправя настроението 🙂
Няма да ходя да го гледам, да не би и той да е подменен.

Лек ден 🙂 И следете прогнозите за времето на СиноптикТочкаБГ

Приключение с ток и Лелче, и Електроснабдяване Юг

🙂 Ако не знаете Евънъ вече не е Евънъ, а е Електроснабдяване Юг, като подробности на фирмата можете да откриете на сайта на фирмата, ако имате интернет без да имате ток … 🙂

Е, те! тая и множество друга полезно безполезна информация се подава в автоматизирано съобщение, което завършва с: for English press 1, за да не пропуснете високосъдържателния диалог, представен тук и по-долу …, ако случайно искате да сте обслужени на английски.

След обещанието, че всичко се записва, глас на ученичка, заработваща през ваканцията се чува в ухото ми:

  • здравейте, казвам се Таня
  • здрасти! и аз се казвам Таня
  • къде е това? ….
  • кое?

Ученичката се усеща и продължава

  • с какво мога да помогна
  • с ток

Следват няколко бързи паса, при което аз се оказвам подготвена за всеки отговор:

  • проверихте ли предпазителите (преди НовоСмехурково не знаех, че на бушона се казва още предпазител), но сега смело заявявам ДА
  • само при вас ли няма ток, или и съседите ви нямат? Явно момата е родом от село, нищо лично, защото аз по никакъв начин не бих се сетила да ида до комшиите, които са на 100 метра надолу, за да видя дали имат ток, а по-скоро бих питала Ванко във ФБ, но както разбрахте нямам нет, защото няма ток, а таблетът и телефонът не са заредени, защото … няма ток. Всъщност въпрос във ФБ мога да задам за водата, но това се случи няколко дни по-късно. Отговорът към момичето е “не знам, вие би следвало да знаете” Тук момата се окопитва, че може би Лелче, не е Лелче, и ме застрелва, за да се убеди:
  • А проверихте ли на електрическия стълб отвън дали има ток …. тази мома е наистина родом от некоя махала, защото ако не е – няма как да се сети да зададе този въпрос. Отговор от моя страна: няма как, той е на 7 метра височина, а таблото е дома.
  • Изпращаме екип … разбирам, че е 1:0 за мен и започвам контра атаката: все пак да кажа къде сме и как да стигнат дотук ….

В следващия ми въпрос се крие коварство: от къде ще идват от Бургас (57 км) или от Болярово (10 км) … Определено като платец, в чиято сметка ще се влеят пътните на Екипа, не ми допада “Бургас” като отговор, но все пак давам обяснения …

Разговорът завършва с от нейна страна

“с нещо друго мога ли да помогна?”

и полудив рев

“с ток” от моя страна ….

Докато водим разговора, БатеМиСашко щъка нагоре-надолу из къщата и задава въпрос: “много ми е интересно, това устройство за мишките как работи като няма ток, с каква батерия ….”

С Геша се споглеждаме и разбираме, че докато сме приказвали Токът е дошъл.

Може би стратегията на ЕВъйНъ, вече Електроснабдяване Юг е да задържа клиентите на телефона като самоубийците … хем ще се гръмнат, хем нямат ток, хем и МобилниТЕ терористи, и те да захлебят за последно …

Два часа по-късно: работя.

Чувам как някой нещо вика навън, и май влиза в двора. После отваря вратата на долния етаж, която аз по принцип без Стария Граф държа заключена, особено ако работя.

Чуват ме, че слизам по стълбите, и някой се провиква зад гърба си: чакай-чакай, тя жената е тук! (все още не ме е видял, а по принцип, селото е мъжко) и се провиква към мен, все още гледайки навън “Лелче!” … след което се обръща към мен и стреснат, вторачен в лаптопа, който нося по стълбите надолу, заявява,  “Разбрахме, че нямате ток” … На Вие и много учтиво.

Казвам му “напротив имаме, но преди 2 часа и половина нямахме, но понеже знам, че имате автоматично не знам си какво, което отчита кога да спрете тока, и затова не ви се обадих, че е дошъл, за да придобие смисъл системата, която ви купихме …”

Мъжът, на възрастта на Лелче, ама Чичка, разбира още по-сериозно колко е сериозна грешката му, инак личи, че си разбира работата и е психологично интелигентен, смутено казва “а,  не, няма проблем! Ние така или иначе идвахме, защото в долния край на улицата един стълб се е счупил, и трябваше сутринта да спрем за 15-на минути, за да … не знам какво, не помня вече.”

През скованата дървена врата на двора – леко гръндж врата, се промъква едно дребно човече с риза с къс ръкав, запасана в панталона и с колан, и с кожена чанта в ръка. Правоъгълна чанта, като на писар, не че знам как изглеждат писарите … Този е много по-млад и по-психологически непроницателен … защото казва “друг път изчаквайте 15 минути и тогава звънете ….”

Казвам ви, ГРЕШКА, Голяма Грешка 🙂

Надявам се, че обещанието “се записва” да е истина, и да има някой, който да изслуша този запис.

бялото лале и компания

Миналата година на Базов Лагер 1 засадихме 2 гуми с лалета и зюбюли – в една гама. Вляво екрю, вдясно цикламени, в средата все си мисля шарени, но там едно нахално животно ги измъкна надолу в земята. Предполагам някой къртик, който скоро ще зачезне.

Това е първото полубяло лале, което се разлисти и цъфна. Протегна зелени ръчички към слънцето и намъкна ризката си. След това гумата се изпълни с хубост.

бяло лале