Category: Uncategorised

Казах си, че всеки ден ще тургам нещо, което съм научила (считайте налучкала). Маринатата е като сватбата: онези 4 неща, от които помня само нещо синьо.

Та, когато Искра каза: нещо солено, нещо сладко, нещо кисело и още не помня какво, осъзнах, че няма да търся рецепта за марината, която да докараа бекончетата до нещо по-така на вкус.

Бекончета им викаме дома, инак са обезкостени свински гърди, от близкатаа кланица. Още миришат на прясно и ако имате посред лято кисело зеле – не ви е нужна марината.

Тъй:

• мед за сладко
• соев сос за солено
• сок от лимон за кисело
• и 4-тото са билки: мащерка, малко розмарин, имам в градината.
• и червен пипер.

Омесва се и се пускат в него парчетата като се бъркат с ръка, за да са равномерно накиснати. Стоят си, докато стоят, и после – на барбекюто.

Така! Сега да вземем да пълним и празним басейни през тръби и отвори.

Предварително ще въведем понятието басейн.

Воден басейн – представете си море, океан, езеро, или нещо друго, което не е облицовано. Те не са ни интересни засега, защото са нормални. Пълнят се или се празнят по няколко закона на физиката. От една страна заради земното притегляне, което кара водата да тече надолу, от друга страна, заради принципа на скачените съдове, когато съседното море или океан като стане малко по-високо като ниво и започна да прелива в по-празното, докато станат еднакви по ниво.

Сега. Да си представим басейн. Като онези, които има в някои хотели или в басейни. Приемаме, че са в идеалните условия, при които водата не се изпарява и не изтича през някои непредвидена пукнатина. Също така, предполагаме, че басейнът е в горната си част е идеално равен, т.е. не е едната му страна да е по-ниска от другата, защото иначе ще изтече водата, и колкото и да смятаме – нищо няма да излезе. Предполага се също, че басейнът като се пълни се пълни догоре, а не до някакви 30 см под горния ръб.

Да разгледаме няколко тривиални случая. Тривиални са онези случаи, по които никой няма да пише условна задача, освен ако не е за олимпиада, или ако не е задание за изграждане на басейн.

1. един басейн има само тръба, през която водата се влива в него. Тази тръба работи, докато басейнът се напълни. Като се напълни, ако не спрем тръбата да излива в него вода, той ще прелеее. Водата в него ще остава едно и също количество, защото тази вода, която е в повече ще се излива навън. Т.е. ако басейнът е 100 кубика, няма как да напъхаме в него повече от 100 кубика. Всичко, което е в повече ще си тече на воля, навън. Значи да имаме само тръба, която пълни не ни върши работа. Даже да го напълним и да си стои така, вътре в него ще се завъдят жаби и рано или късно ще се наложи да се изпразни.
2. Забележка: ако басейнът има детско отделение, то е с по-високо дъно, а не с по-ниска горна повърхност. Инак става опасно, водата или ще се лее като водопад на главите на плицикащата се дружина, или … няма да казвам.
3. Сега, нека да си имаме още една тръба, някъде долу по пода и отвора да е обезопасен, че инак тръпки ме побиват като ЕднаИстинскаБаба. И оттам водата се “излива”. Думата не е точно “излива” и в това е огромният проблем на много от задачите, че се ползват думички с друго предназначение. Оттам водата се оттича нанякъде.
4. Сега, ако ….
5. оф
6. ще дописвам :))

Понякога ежедневието е с по-як сценарий от този, който печели Оскар, обаче червеният килим е много тесен за всички сценаристи, та се точат в дълга редица, докле омръзнат на публиката 🙂

Вървя си по прекрасната улица Оборище, която някак си скрита от публиката не е обект на окончателно скапване, поради малкия PR ресурс, който носи.
Верно, както думаме в Бургас, паветата са малко разкривени, някоя друга плочка хлопа гаче ли е в главата на комшийката от другия вход, обаче има чар в това. Скапването понякога се състои в оправяне.

Събуждането в хотел асоциирам с огромно количество бъркани яйца! Зареждащо, белтъчинно и компенсиращо!
Днешното съботно утро е от това множество.

Мъглата скрива #Сливен и му придава особен чар.

В Бургас съм.
Един непознат град, с едни непознати улици и преливащи от ферментиращи човешки следи казани, които и за ракия не стават.
Санират блока ни. Най-скъпият блок – около 4 млн, но не е ясно и те дали ще стигнат.
След честване на 88-ия рожден ден на Генерала се прибираме посред нощ с малките генералчета и първата ми мисъл, влизайки във входа е, че някой е омазал стените с (извинявайте) лайна до височина метър и 20. Нагоре е лимонено жълто. Онова гадно лимонено жълто, което имаше малибито в летните лагери.
Окопитено осъзнаваме, че това е ЦОКЪЛ. Комунистическо предпазно средство за стени, което се използваше в комунистическите блокове или обществено сгради. То обикновено беше по-тъмно зелено, ако горе е светло зелено. По-гадно синьо, ако горе е светло синьо. И разстроено охра, ако горе е бяло. Двата цвята обикновено се разделяха с ивица около сантим широка, която беше от … мисля блажна боя в същия цвят.
Днес, входът на моя красив блок, с прекрасни до вчера бели стени с дърпана мазилка, чист и перфекнто поддържан е омазан с лайна.
Естетика и еманация, в смисъла на радиоактивно излъчване.
В Бургас съм, който е един непознат вече град, откраднал името на Моя град.

Хич, ама хич не ми е смешно!
Обаче 🙂 чувам, че Геша трака и мие съдовете, което аз се назлъндисвам да сторя. И ми се оправя настроението 🙂
Няма да ходя да го гледам, да не би и той да е подменен.

Лек ден 🙂 И следете прогнозите за времето на СиноптикТочкаБГ