Задачи за движение – първа част: Основни понятия :)

Посветено засега на БатеМиСашко и Дидинка.

Задачите за движение са една забавна част от математика, когато се отнася за движение един зад друг, или един срещу друг. Това движение може да е по права линия, която обясняваме какво е по-долу, или да е криволичещо – като бягате между доматите или дърветата в Базовите лагери. Всичко останало съдържа освен “движение” и още една думичка, която, съчетана с движение, формира нова категория задачи, например Лутане, Моткане, Разсейване, Мързелуване ….

Тук ще разгледаме движение с гонене и срещане, а за плуване и течения – в друг някой трактат.

Няколко дефиниции:

Точка – това е нещо, което не се обяснява. Причината за липсата на разумно обяснение се корени в неизчерпаемостта и непрекъснатостта на материята – за това след 2 години ще приказваме. В аспекта на Вашето време, можете спокойно да приемете, че Материята е дискретна и да приемете, че точка е най-малката различима площ на екрана. Ето това казвам аз опростяване на света 🙂

Движеща се Точка – това е нещо, което се вижда като точка на картата на Гугъл, но иначе може да е човек, автобус, хипопотам, и изобщо всяко нещо, което може в различни моменти да се намира на различно място на картата на Гугъл, без значение дали е стигнало дотам на собствен ход, или на раменете на човечеството.

Права линия – пак е основно понятие, което не се обяснява. Най-малкото, защото такива линии в реалния живот няма. Правата линия е онази линия, от която най-лесно се отклоняваме. Иначе, това е линията, по която БатеМиСашко все иска да се движи за постигане на определен ефект. Всъщност, сега като се замисля – не само той 🙂

Разстояние по права линия между две точки: това е най-краткото разстояние между тях и се нарича Права Отсечка (защото е отсечена от права линия).

Има и други видове разстояния между две точки. Ако навлезем в математически обосновки – ще брадясаме, затова казваме по-простично: движение по някаква лъкатушеща линия. За тази лъкатушеща линия стоят сложни функции, която измерват дължината и я описват и казват, ако се движите по нея след 2 милиона години къде ще сте, но засега говорим само за първите 300 от тях.

Път – това е онова разстояние, което една точка изминава докато си сменя мястото, или казано по друга начин: разстоянието, което точката изминава от тръгването до спирането, или до настъпване на някакво събитие, което да и попречи да продължи да се движи. (например “Козленца, Кумчо Вълчо ще ви изяде”).

Как да измерим лесно пътя: Представете си една макара, която сте завързали на мястото, от което тръгвате и тя е в джоба ви. Като стигнете там, закъдето сте тръгнали – дължината на развития конец с дължината на пътя който сте изминали. Едно забавно обяснение е това, с което закачате пуловера на пирон като излизата от къщата на село, и като тръгнете той се разплита. Конецът, който се влачи след вас е с дължината на пътя.

Вместо обаче да имаме скандали за преждата и пуловерите – можем да сметнем пътя по простичък начин. Т.е. можем просто да го пресметнем и това е една от ползите на математиката – седим си и си смятаме, вместо да се бъхтаме.

Има няколко особености, свързани с този път:(!!)

  1. той много рядко е права линия – обикновено има чупки, наречени завои. Като един отпуснат конец. Ако го хването този конец в двата края – в единия БатеМиСашко, в другия Дидинка – и ще го разтеглите, т.е. от крива ще получите права линия. Дължината му обаче няма да се промени.
  2. има случаи, в които се движите в кръг (все едно обикаляте сливата с люлката и се гоните). Тогава пътят е все едно намотан на кълбо конец – както правим с преждата. Колкото и да е намотан, ако хванете двата края на кръговото движение и разтеглиte – пак ще имате дължината на пътя, който сте изминали, обикаляйки като гламави около Гигантската слива. Това, че сте минали много пъти през едно място, не означава, че то се губи като изминат път.

Сега вече знаете какво е път и какво е разстояние.

 

За Нормативните Документи

И Юристите като Математиците имат своя кошмар: цифрите и числата, аналог на понятието “нормативни документи”

Снощи от приятел юрист установих, че такова чудо няма:
има Нормативни актове и Документи.

Никога не е късно …

Зайча Стъпка, Змийско мляко и други вакханалии на зеленото

В Ново Смехурково е определено купон. Зеленината го е ударила на вакханалия, допускайки тук там едни малки жълти петънца от цветчетата на някой екзотичен антибиотик – Зайча Стъпка, Змийско мляко – все жители на дерето.

В един съседен двор открихме блатно кокиче, а Дебелата Мара и широколистият живовляк разшириха обхвата на лечебните растения. В крайна сметка, може да спретнем една верига билкови аптеки – настройки от сушени билки и сливова ракия, и да направим Партия.

Един нов политически проект по утъпканите пътища на Билкаря в Парламента.

Хайде! Че в понеделник, даже в късния следобед все е утро! 🙂) Добро да е утрото и …. спокойно!

Странджански божур

Странджански божур

момина сълза

Момина сълза

Маточина

Листата на маточина с цикламени цветчета на мъртва коприва и остатъци от инак красиви листа от млад Балдаран 🙂

Блатно кокиче
Блатно кокиче, което стискаме палци да се захвани

луковици се вадят заедно с чесъна

Луковици на лалета и зюмбюли, нарциси и други красоти, се вадят заедно с чесъна. Това ще се опитам да го запомня за поколенията, обаче не е ясно дали ще се сетя да го направя.

Тази година чесън не сме садили. Като резултат от последното майсторско вадене в Смехурково, което остана в миналото, преди около 3 години, оттам все още се бере чесън. 🙂

Сега се сещам, че всъщност с луковиците на цветята се случва същото като с чесъна. Ако не се извадят проникват отстрани много чесънчета, все по-тънички и мижавки, и накрая луковицата толкова се е разслоила, че е изчезнала като наследство, споделено от 3 поколения.

И като говоря за Смехурково, да не забравя и оттам да си прибера луковиците.

Преди да се приберат обаче луковиците, се правят няколко манипулации. Непосредствено след увяхване се маха цветът заедно със 7-8 сантиметра от стъблото, за да слезе силата в търсената луковица. После се налага да изчакаме да пожълтеят и увяхнат листата на растенията, след което вече се изрязват. Ако не се изчака повяхването – може да не цъфнат следващата година.

Няколко дни след изрязването се снабдявате с един мъж, който да ви уйдиса на акъла с една вила, а не с мотика. Идва той без да подозира, и вие му показвате къде да рови, като от време на време нервничите, че е скапал някоя друга луковица, или че рови много бързо, или много бавно.

Луковиците сортирате, а мисля, че после се садят заедно с цесъна пак, ама не съм много сигурна.

Трябва да е нейде на ноември-декември.

Хайде :)) нужна е философия на този свят.

Великденски дъжд

Дъждът винаги идва неочаквано, особено когато е предсказан от синоптиците. Чакаме го от известно време, майтапим се, и накрая той се излива отгоре, точно когато имаме да доопънем една мрежа и да разсаждаме марули.

Първата работа в такива дни е да установим какво точно няма да свършим, защото в крайна сметка трябва да знаем как ще се сгъсти времето след това.

🙂 Дъждът обаче дава шанс да седнем пред камината, работейки нашата полувидима работа, радвайки се на топлината.

 

Великден и печено агнешко

Някак си вяло минава Великден и отдаването на почит към Онзи, който е изкупил греховете ни. Понякога не знаем, че сме грешни. Друг път си въобразяваме, че другите не го знаят.

Казват, че признат грях не е грях. Обикновено признаваме греховете си, за да се похвалим, щото ако си сторил зумлук, и не се разбере за него, някак си емоционално си прецакан.

Грехът е грях в подходяща среда, при подходяща база и възможност за сравнение.

Сега да си кажем нещо полезно. Печено агнешко. Проста рецепта, за която е важно да има 2 компонента. Основното е прясно агнешко от жертвено животно, отгледано на пасище, и второто е някой, който да го нареже.

Обикновено обядът и коментарът около агнешкото се свързва с пещ и цяло агне, но тутакси споделям, че тези приказки всички ги приказваме, а някои, родени преди повече от 75 години дори помнят и усещането “Мама като го сложи в тавата, и го запечатва в пещта и сутринта е готово” …

Както се приказваше в едни приказки – или агнетата са били много дребни, което едва ли е така, или тавите …. маниии! какви тави.

Споделям също, че огромната ни фамилия, състояща се от 10 члена и членчета, успя да се справи само с около 1/8 от цялото агне. Разбира се, то беше съпроводено от шкембе чорба, чорба от агнешки чревца, дроб сърма, и други великденски украси.

Понеже идеята е в обещанието да се казват полезни и позитивни неща, то да кажа моята рецепта за печено агнешко, което се случва за 10 минути:

  • агнешкото се нарязва на порции, като в процеса на нарязване фурната се включва отдолу на 4. Давам този измерител на нагрятост, съотнесен към печка Раховец, производство 1981 година,
  • червен пипер, олио – смесват се и се разбърква
  • с ръце се омазват мръвките една по една, и се нареждат в тавата
  • вика се някой, който да пусне водата от чешмата на подходяща температура
  • в една кофичка от кисело мляко (измита) се разбърква сол на вкус и вода и с него се залива агнешкото. Гледате в тавата да има поне 2 пръста вода, защото иначе месото не е сочно
  • пъха се тавата във фурната и се пече между 45 минути и час и 15 минути. Няколко пъти се обръща месото.

Дома след това печено агнешко се пие с бира, или червено вино.

Това е! 🙂

За Токачките и Дебела Мара

Странджа, както знаете, е покрита с благородна плесен от мързел и знания, придобити по мързелив начин. В други части на света вторият компонент би бил наречен просто Мъдрост, но тук не се хабим с такива сложни думи, които не могат да се смесят с мастика от патронче.

Дори поповете ги мързи да обиколят района си по Великден и да съберат някоя друга жълтица от прилежащото население.

Достатъчно е обаче да преминеш от Базов Лагер 2 до Базов лагер 3, разстояние все още неизвестен брой крачки поради вечно спиране в Хоремага при Ванко, но с разлика около 50 метра в надморската височина, за да научиш поне 3 полезни неща.

Дидинка и Сашко имат нова приятелка.

На всяко минаване тя ги декорира с нещо от градината или най-малко с разглеждане на зоологическата градина в двора, в която има и две токачки Ин и Ян. Последното предизвика повече възторг у Бате Ми Сашко, който е вече Почти На 10. Това налага изслушване от поне 10 жители на Ново Смехурково на интерпретацията на Александър Николаев Михайлов, касаеща Доброто и Злото, тяхното единство и необходимост от съвместно съществуване с цел наличие на критерий … нещо такова, обаче казано по друг начин от 10-годишен селянин.

Той е приобщен. Тук се разбира, че си приобщен, когато престанат да те питат Ти На Кого Беше, и просто ти казват  Сашко Как Си Бе Сашко.

Да се върнем в отклонението на първото за деня знание, което получих, а то е , че Токачка е едно като кокошка с елегантна шия и малка главичка, великолепна линия на корема и обикновено изискано оцветено в бяло и черно и едно петно бордо. Доста шумно и подскачащо-летящо. Поставено сред кокошките, мяза на натокана пловдивчанка, или най-малко търновка, сред бургазлийки.

Яйцата му са по-полезни от кокошите, защото имало повече от нещо (из главата ми се върти сяра, но едва ли е то). Месото също, обаче да ядеш токачка е все едно да отгледаш паун, за да му теглиш ножа. Сетих се сега, че Токачката малко прилича на фазан, обаче без перата, само по походката и линията на корема и бюста. Ако правилно си представям как изглежда фазанът.

Още две неща научих днес:

…. широколист живовляк се бере след като цъфне с онова дълго високо нещо, което изпърчквайки се го прави лековито.

…. ако ти е набрал пръст, или има друг проблем, като например ти е влязло чепче в ръката, докато правиш някое от онези сложни физически дейности, които продължават да не ми идат отръки – то се ползва Дебела Мара.

Дебела Мара е едно растение, което имаме в градината – перфектна цветова комбинация от бледолюляковолилав цвят и тъмнорезедавосивкавосини листа. Гледа се лесно, стига да имате Баба Кера, която да ви даде вкоренено стръкче. Късате едно листо и пристискате с него проблемния участък от тялото, след което залепвате с левкопласт.

Дебела Мара

Наскоро установих, че в Ново Смехурково левкопластът е нещо като обобщение на всички лепки, с които превръзката приема финална визия.

Хайде! 🙂

Под масата на Разпети Петък

Тази година Църквата в Ново Смехурково светеше до късно на разпети петък.  Ванко изпрати тази снимка като покана да се присъединим към компанията, настанила се удобна на масите срещу кметството в Центъра на света.

Напатили си от миналата година, още по пладне се мушнахме под масата с плащеницата. Ние веднъж, децата по три пъти, за здраве! Така рекоха няколко възрастни жени в Момина Църква.

Построена през 1892 година, не помня точно на кого именувана, тази църква не чака своя Поп, за да отвори. Няколко възрастни жени от селото са поели вътрешното си убеждение да държат храма достъпен за всеки.