Бистро “ТРОПИКАНА” – април 2001

27.април.2001
Това “бистро” много не се връзва с кръчмата, но ще простим на руските емигранти, които отсядайки в Париж се чудели как да нарекат dupkite, в които за кратко време можеш да удариш едно прозрачно питие….
След като разкараха Димо от Големия капан (там ченгета се стреляха, ако си спомняте), “Тропикана” остана най-сериозното място по плажната ивица. Особено след като започнаха да палят кюмбе (стъклена камина) през студените зимни месеци. Кучкарите (тогава имаше истински кучета без намордници) се пренесоха от “Тя се казваше Мария …” (песента, с която Димо ни посрещаше сутрин) в “Тропикана”…. В интерес на истината – те знаеха имената на кучетата, но не знаеха своите имена …. Джако, Грета, Лъки, Джони, Цезар и т.н.

Какво се вижда от “Тропикана”, ако си седнал с гръб към простотията, разбирай “сушата” ….

Вдясно се е ширнала плажната ивица – чак до моста (в близък план Бункера) и бягащите по асфалтова алея джогинг-мераклии … (обикновено лелки, служителки на разни общински служби, които пищат и ругаят вски път, щом куче докосне белите им анцузи …. Тя си знае …, но не е от любимките на кучкарите и се прави на мома … :).

Вляво – отново “ивицата” … чак до Големия Капан, но гледката се засуква край “Самба Бар” … Малко след Самба Бар Румян Лозев с неговата чета обикновено опъват мрежите за плажен волейбол, и ако сте любители на дълги женски крака и мускулести момчешки гърбове – гледката е дори много добра :))

Напред – целият залив до Поморие и до десния си край, който уви на един истински Бургазлия никога не е известен. Обикновено някой плавателен съд, чакащ за-към/от-към Нефтобазата разваля хоризонта, но в слънчевия старт на деня/завършек на вечерта това не е от значение.

Лека забележка: избягвайте кръчмата през лятото между 9:30 сутринта и 21:30 ч. вечерта. Тогава е гнусно с всички онези меса, изтегнали се по приличащия на пепелник плаж.

Цените (към 27.Април):
Картофи със сирене (хитова цена) 1,05 – почти невероятно.
Цаца: 1,00
Малка наливна бира: 0,60
Натурален сок: 0,90 (Мноого прилично)
Кафе (еспресо): 0,35
Шопска: 1,25
Тракийска: 1,30 (никой не ви насилва да я ядете)
Млако с нес кафе: 0,65
Капучино: 0,80
Сладолед: 0.85
Чай: 0,20
Фанта: 0,60

“Интер” ООД, БУЛСТАТ: 102132354; Данъчен номер: 1021251026

ВЕЛИКДЕНСКИ СТРАСТИ ( празничен пътепис )

Изпратено от дописник Соловьов не другия ден след ВеликДен
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : ” Радвайте се ! ” . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)

Наистина празникът служи за това – да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти – с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .

В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.

На “Петолъчката” спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .

“Мировското ханче” ни посреща със “Сто патрона” . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .

Иначе по пътя – позната картинка – лудница и половина. Българинът се е разбързал – също като нас – да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете – да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …

Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг – към заветната цел – ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото – старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там – о , щастие ! – от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на “Сто патрона” и оркестър ” Джипси авер ” .

На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името – всички там му казват “кръчмата на втория тунел” ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате ” тройка с гарнитура ” – за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .

Пристигаме в Мадан и както си му е реда – от пътя направо скачаме на масата. И – о, изненада ! – по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !

За сведение на тези , които не знаят – Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .

На следващата сутрин Господ ни поднася изненада – от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : ” Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! ” . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …

Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би – към обяд снега спира и ми попарва надеждите .

Междувременно “В десетката” с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата “Розенкройцер” – българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …

Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза – кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному – помаци ). Ама щом е празник – няма дърпане – пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …

Понеделник – ден за почивка и размисъл , а за мен – за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя – слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава – след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де – който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта – махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .

Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001