Миди с Доматен сос – редакция на рецептата на Мишо

Миди с доматен сос
Загрява се олио и в него се запържват мидите . Добавя се доматен сос ( ситно нарязани домати ) и се изчаква малко да се сгъсти .
Добавя се смачкан чесън , магданоз , черен пипер . Бърка се непрекъснато 3 – 4 минути . Сваля се от огъня , поръсва се отново с магданоз , изчаква се да изстине и ……… наздраве !!!
Това е първата ми публикация на рецепта и , ако не съм бил ясен
поемам цялата вина !
:)) Понеже Мишо е другарче от предучилищна при другарката Чохадарова, т.е. 47 годин братство, помагам му за читабилността на рецептата:

Tanya Georgieva :)) Понеже на Мишо му е за сефте, публикувам тук лека емоционална редакция на рецептата:

Миди с доматен сос

По-долу представената рецепта е коктейл от афродизиаци, а за онези, които не разберат това, проблемът е много по-сериозен.

Преди да приготвите мидите, до които не всички успяват да се докопат в тарапаната – важно е да осигурите Миди. За целта, според сезона осигурете подходящо подводно облекло. Осигурете също така занимание за Елена, защото иначе има огромна вероятност да говори 45 минути нон стоп на мидите, при което ще ги извадите накрая със сварени мозъци. В този случай използвайте мидите за педагогическа атака срещу обществото, защото съучениците ви, особено дамската част, са все още толкова нормални, че да не повярваш.

И така: ако сте успели да извадите мидите – оставете бисерите настрана – тях всеки ги ръси по време на срещата- накарайте някой да ги изплакне и потърсете тенджера. Ако сте достатъчно мързеливи, качество, което е присъщо отново повече на дамската част от компанията, хвърлете една тенекия на огъня, който работната мъжка част е подредила грижливо, забравяйки, че накрая всичко става на пепел, и му е все едно колко е бил подреден.

Скоро мидите цъфтват (дълго се чудих на правописа) и вместо да вържат остават със широко разтворени … черупки, В този момент вече е ясна тленността на всеки мускул, без значение колко е единствен и неповторим, дори и при мидите. Важно е да се свари, за да стане твърд или да се отдели изцяло.

Тъй … в този момент на писане се вдига някаква врява, поради глупостта да завлече човек една дъщеря и две внучета на село. Вметка – внуците са определено тихи.

След като накарате, отново Елена, която въвлича и още една патка в чистенето на втората порция миди, да отдели твърдото от мекото, то може да пристъпите към рецептата, т.е. готвенето на мидите.

Търсите малко олио – то е там, където го е оставил този, на когото правещия салатата го е подал. Търсите тиган, ако няма – вземате нещо, което издържа повече от 90 градуса температура, чудете се що никой не го е поне изплакнал, и най-вече се чудите вие ли сте най-големият балама наоколо, и що по дяволите в този момент давате шанс на съученичките си да завиждат на жена ви. Освен това, давате кофти (непрактичен пример) на Митака, който му е за сефте тази година.

После вече става тривиално и разбирате, че просто искате много, ама много бързо да премине процедурата по-долу, да се курдисате на едно място и да гледате сеира на Васко, който събира във външната част от площадката овации на Падащите-от-столовете-индианци.

ДА! И си казвате: дано някой се сети да измие съдинката!

Загрява се олио и в него се запържват мидите . Добавя се доматен сос ( ситно нарязани домати ) и се изчаква малко да се сгъсти .
Добавя се смачкан чесън , магданоз , черен пипер . Бърка се непрекъснато 3 – 4 минути . Сваля се от огъня , поръсва се отново с магданоз , изчаква се да изстине и ……… наздраве !!!
Това е първата ми публикация на рецепта и , ако не съм бил ясен
поемам цялата вина !