Нана е съседката в Смехурково, с която щях да играя като дете, ако бях отрасла на село. Само две години по-възрастна от мен, тя изгледжда поне 10 нагоре, независимо от усмихнатата циганска хубост на лицето и, които е готово да покаже щастие всеки път, когато я заговориш или поискаш акъл. Тя някак си посърна, откак почина мъжът и, с когото явно са живели в разбирателство.
Нана говори тихо, за разлика от мен, градската алармаджийка, която замърсява тишината на комшулука с шумни разговори по мобилния, с пренасяне на 2-3 лаптоп-а насам-натам из двора, според мястото на поливане, варене, пиене или просто инспектиране на работата на Геша, който копае, докато аз мрънкам.
Нана непрекъснато ми дава разни неща и аз няколко пъти я обиждам като и казвам, че искам да и платя – доматите, другите домати, царевицата, морковите и други хубавини, които тук имат друг вид, форма и са винаги различни.
Нана планира.
Предната вечер обикновено ми заявява: “Утре да ми дадеш три кофи да ти напълня с домати, да си ги свариш”, и с това ме забива.
Трудно можеш да и направиш услуга, защото тя изглежда на човек, който има всичко – къщата си, навеса в двора, двете си отраснали деца, към които е страшно мила, и няма моите амбиции за наследниците.
Снощи Нана ,срещайки Гергана я е информирала :), че сутринта ще ми набере една кофа смокини, за да сваря сладко. И то е ясно, колчем мина край двора и, там има една тухлена ограда и до нея смокиня – не много голяма – като храст. но толкова отрупана, та аз съм 5-тата, която ще прави сладко от нея.
Сутринта Нана вече е набрала смокините, подава ги пре оградата и докато пушим поедна цигара, успява да ми даде кратки и точни указания за сладкото, което снаистина стана:
Смокините да са узрели, но да са с полузелена кожица и да не са разпукани, че ще стане конфитюр, а не сладко. Тук тя добавя, че като даде на още няколко приятлеки и като остамнат другите много узрели ще направят със сина си ракия от смокина – предстажвих си аромата!
Смокините се мият и отгоре се реже дръжката ама плътно – да не се зачеква плодната част със семенцата. Важно е да се знае, че една доза е от 40 смокини – по тях се измерва:
на 40 смокини – 1 кило захар
на 1 кило захар – две чаени чаши вода
завира се и като заври се пускат смокините
ври докато си сменят цвета … (е това последното да си призная е на око, защото мярката смяна на цвят е огромна и зависи от монитора в моите представи, а иначе просто ще усетите аромата)
десетина минути преди да се свали от котлона се слага около една кафена лъжичка лимонтузу
после се вади, слага се в бурканчета – като първо се слагат смокините разномерно разпределени и после се излиза сиропа
За моя изненада смокините останаха цели .