В мъглата на малкия петък, little friday, както го нарече марк, който има да си плаща, прескачаме мудно, но весело между отврата на строителния сайт отсреща и смущавашата наглост на недоволството на телефонистите, които искат най-бързите уеб сайтове без пари, ако може
кретеновидни създания висят от покрива на новоиздигнатата 12 метрова конструкция от другата страна на 5 метровата ни улица пред офиса и ме разсейват
нет-а иде от време на време, особено при прекосяване на границата
по скайп-а някой реве, че му ставало много бавно и накрая разбрахме, че става въпрос за зареждането на администрацията
казвам му, че по принцип администрацията е бавна работа, предвидена да удължи времето на съществуване на нишката на бюрократичната закачка, особено ако администарцията е съвкупност от създания, които за сефте почват да администрират и все още не могат да се усетят, че не са в “опозиция” на бате си
после разбирам, че говори за админ панел-а на някакъв сайт
в главата нахлуват спомени от полудетските години, в които дори четяхме
<< земното притегляне беше спаднало и всички мъже имаха ерекция>> това е отговорът, който всеки път ми иде като ми зададат въпроса що нещо им се отваря бавно
щото бавните работи бързо стават
<< тръгнала румяна за вода студена >> пък гърми в главата ми като резултат от полизурски подпитвания, касаещи фалша на SEO
каквото и да “оптимизират” галфончетата от офиса в отсрещната маза всичко ще зависи от онези 1000 думички, които ще напиша, ако не ме мързи и две-три врътки. които ще кажа на някой в офиса тук да направи
обаче ме мързи
гадът на покрива е почти готов да се изтърси
и сега няколко часа по-късно седя в смешното село Тръстиково
маркучите са пуснати в “бахчата”, ако може така да се каже
внукът на Васила минава по улицата и ме пита закачливо: “Има ли нет? Има ли?!” и аз вдигам thimb
става ми смешно, защото малко преди това баба му е минала край оградата и е питала със същата закачка “Има ли вода? Има ли?!”
жената е весело учудена, че галфони като нас, които преди да пуснат помпата пускат лаптопите, са успели да засадят почти толкова, колкто комшиите
най-весело обаче става, когато геша минава по “верандата” да влезе в къщата и ме пита “Как е нет-а? Как е?!”, а де факто знае, че ако нет-а не е както требе отдавна шях да му правя компания с бирата до помпата