14.април.2003 г
Решавате да приключите работния ден.
Излизате на терасата да изпушите една цигара.
Замирисва на пържени кюфтета и салата от краставици.
Продължаваме с едно място, където напоследък често попадаме (а последния път установяваме, че и следващото поколение от т.нар. компютърджии го е открило):
Няма да местим, дървената конфигурация тип “кухня” от раздела мултифункционални, въпреки че тя заслужава да попадне най-после в графа “истински”.
Дефинитивно ще изречем, че едно място е място, когато попаднете там с подходяща компания
и вече ви е направило впечатление – с различни хора ходите на различни места, които с други хора не ви харесват.
Петък вечер и попадате заедно с нас “горе” на Гурко, и с още едни другари, които са точните такива.
Заведението е почти пълно, но една маса досами врата е самотно мръсна и подканваща – този път без картонче “служебна”.
Момата (една доста нахакана, но не нахална сервитьорка с интелигентни крака) забърсва трохите и ни носи меню, което (според нас) е едно от най-добрите в Бургас.
Кухнята е това, заради което сте избягвали да дъвчите скапаните кифли от магазинчето до офиса.
Опитвали сме най-различни пунктове – като се започне от запечени свински ушички,
през агнешки чревца, запечени с кашкавал,
сач с фини пилешки хапки и зеленчуци,
та се стигне до баналните байганети
и чорби.
Каквото и да поръчате, то ще е с оня вкус, който обикновено Ути анонсира през слюнка в носа.
А салатите, ах салатите са за три ракии, което познавачите веднага ще разберат.
Вино – все още има наливно, както е нормално да предположите – вече няма коледен вкус,
но все още е пивко,
особено след втората кана. Има и едно наречено “обикновено” – по 4 лв бутилката.
Ракията си е нормална купешка без лютиви примеси.
Музиката е от оная … по кръчмите – кофти в петък и събота и добра в останалите дни. Понеже сме в закътаното не ни пречи да обсъждаме здравната реформа.
Манджите пристигат бързичко, независимо, че кухнята се намира в мазата,
която ако знаете как изглеждаше, когато кръчмето беше някакъв клуб на ОФ (или полицията) …
Ако сте в настроение можете да реализирате една наша идея и да направите
oблог с бармана
– дали всъщност това, което е налял в каната е 1 л., или е някаква негова модификация.
При нас не стане – момата, която изначало ни е станала симпатична и в същото време требе да се яви емисар по сделката с литража, много се притесни от идеята и двама от нас се разкандърдисаха.
Понеже все пак е края на работния ден ще допълним само, че сметката варира между 15 и 24 лева според групата. Средно 6 лв на човек:
в тези 24 лева са: около 8 големи ракии
4 салата от онези по-горе – овчарски, манастирски и т.н
1 голяма бутилка минерална вода
3-4 ката манджи (щото са големи)
кани вино, колкото поемете ….
5-6 часа престой
.. и не ви боли глава
само климатик май няма
Сачът е хобаво нещо но излиза малко солено:
Извадки от менюто:
Запечени агнешки чревца с кашкавал – 3.80
Наливно вино червено – 1 л – 2.60
Наливна бира малка – 0.80
Безалкохолно – 0.70
Тъмна бира – бутилка-болярка – 1.20
рибен салам (звучи гадно) /не помним/
Свински учшички на скара – 3.20
Ролца от свински гърдички на скара ~ 3.20
Екзотични манджи – на сач /това е дебела кръгла тава от глина, която ви е бутвеат на масата гореша с полусурови парчета и вие ги бъркате като улави, докато станат за ядене/
– домашна наденица с праз и гъби – ~ 4.80
– свински мръвки с гъби и праз/лук – ~ 6.70
– пилешки хапки със зеленчуци – 3.20
– пилешка пържола с гарнитура – 3.20
После следват
Половин печено пиле (кофти малко и сухо) – 4.20
Агнешка дроб-чорба – 1.00
Пилешка чорба – 0.90
Шкембе – 1.20
Пиле със зеле – 1.80
Славянски гювеч – 1.80
Агнешка дроб-сърма – 1.60
Боб с наденица – 1.60
/Всички цени са запомнени и може да има леки отклонения/
Салати и ракии – на нормални кръчмарски цени Малки няма – малките не харесват одимени места, те се плюнчат по сини тапицирани столчета.