От тъмни зори ми се мотае из главата и вече трябва да ферментира, че байгън от летящи тапи :)) …. бързам да добавя, че автор е Христо Фотев, че веднъж получих поздрави за един Конфуций 🙂
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска…
Там бога на морето, помня,
по име властно ме зовеше,
но ти бе много по-нескромна,
прекрасна, по-огромна беше.
Цъфтяха храстите зелени,
дори железните огради…
Ний бяхме царствено вглъбени,
съсредоточени и млади.
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска
вървяхме ний по тротоара
като по струни на китара.
Вървяхме ний със стъпки живи,
предизвикателно красиви,
не знаехме, че сме щастливи
и се целувахме в нощта…
А после Той, със много чувство,
ти шъпна дълго край морето
за мъка, музика, изкуство –
благодаря му за което.
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска
умря луната над квартала…
Ах, тази твоя блузка бяла!
Христо Фотев