Мърдащият градиент на люшканата след дъжд и град слива е вариация на онова модерно гринъри … Слънцето непредпазливо се задява със свободното ми време, а Геша направо го краде 🙂
Пуснахме ДДС-то. Днес всичко се майтапи. Едни бутони се не показваха, и само цигарата на търпението, магия известна от автобусните спирки, спаси дереджето, и показа бутоните … Счетоводител и краен срок са две успоредни прави, които обаче се срещат и пресичат в безкрайността на нервите на околните. :)) … сега коси спокойно, а аз нервно наваксвам моето изоставане.
В съседния двор има един равномерен звук, който не е змийското тракане на зъби, обаче е със същата честота като от някаква птица. Слушам за Кристиян и Саня, и за голямата работа, която станахме пак. 🙂
Русе ме изненада. Много.
