В Бургас съм.
Един непознат град, с едни непознати улици и преливащи от ферментиращи човешки следи казани, които и за ракия не стават.
Санират блока ни. Най-скъпият блок – около 4 млн, но не е ясно и те дали ще стигнат.
След честване на 88-ия рожден ден на Генерала се прибираме посред нощ с малките генералчета и първата ми мисъл, влизайки във входа е, че някой е омазал стените с (извинявайте) лайна до височина метър и 20. Нагоре е лимонено жълто. Онова гадно лимонено жълто, което имаше малибито в летните лагери.
Окопитено осъзнаваме, че това е ЦОКЪЛ. Комунистическо предпазно средство за стени, което се използваше в комунистическите блокове или обществено сгради. То обикновено беше по-тъмно зелено, ако горе е светло зелено. По-гадно синьо, ако горе е светло синьо. И разстроено охра, ако горе е бяло. Двата цвята обикновено се разделяха с ивица около сантим широка, която беше от … мисля блажна боя в същия цвят.
Днес, входът на моя красив блок, с прекрасни до вчера бели стени с дърпана мазилка, чист и перфекнто поддържан е омазан с лайна.
Естетика и еманация, в смисъла на радиоактивно излъчване.
В Бургас съм, който е един непознат вече град, откраднал името на Моя град.
Хич, ама хич не ми е смешно!
Обаче 🙂 чувам, че Геша трака и мие съдовете, което аз се назлъндисвам да сторя. И ми се оправя настроението 🙂
Няма да ходя да го гледам, да не би и той да е подменен.
Лек ден 🙂 И следете прогнозите за времето на СиноптикТочкаБГ