Събуждането в хотел асоциирам с огромно количество бъркани яйца! Зареждащо, белтъчинно и компенсиращо!
Днешното съботно утро е от това множество.
Мъглата скрива #Сливен и му придава особен чар.
От терасата на стаята погледът се ширва до огромна овална закрита беседка с мебели от ковано желязо или огъната стоманa, и до още една подобна – правоъгълна, остълбена, открита и празна.
Учудващо, парапетът е в същия стил, и изобщо оформянето на “парка на хотела” с … борчета и туи? почти компенсира вътрешната зловещина. Едното крило има гореща вода.
Наличието на нещо като туи ме навежда на мъсълта, че хотелът е като бензиностанция за телата ни, които пренасят душите през магистралата на живота
Философските мисли са мимолетни, прекъснати от гледката на две цигането на около 13, които наближават оградата от външната страна
нейде в полуцентъра на паркчето, на още 10-а метра един басейн, от два припокрити правоъгълника зее опасно, синхронизирано с мъглата
отвъд оградата се вижда едва забележим сипей, …. и толкоз
Хубаво място, викам на някого.
Да, по време на мъгла винаги така.
Чакам още приятели да пристигнат.
🙂) Мястото прави хората и добре, че мъглата скрива част от тях.
Хайде, и да не се презорвате в събота 🙂)