На Ропотамо са направили много правилна спирка, която в нормални условия бихме нарекли капан, но в официални писма си е баш спирка. Две сладурани – една такава и една такава, са основни действащи усмивки в обслужващия екип, а майсторите имат на главите си Онези правилни шапки, които хосят само майсторите в Правилните кръчми. В далечния край на спирката се намира една пещ, която неосведомените наричат камина и там на жарта са полегнали няколко полусухи, пълни с мляно жертвено месо, свински черва. Носи се аромат, който гали пандемичния нос на посетителя и го кара да изпитва удоволствие, натрапвайки мисълта, че де факто кръчмите са просто наследници на жертвениците и не е ясно, дали Цоня Дражева не се е объркала и Бегликташ да е просто един древен хан с кръчма и ложе, което от благоприличие е наречено брачно.
Над тезгяха на майсторите виСят плетеници с чесън и посетителят не може да се сдръжи да не поръча с тънко нарязаната сланина една глава Притивогрипна ваксина. Важно за спирката е, че откровено се предлага Домашно вино, което сами са си правили хората и като сипнем студената кехлибарена (забележете отстъп от принципите ми) течност в полувинените чашки, и ги разклатиш в посока обратна на часовниковата стрелка, ароматът на гроздето излиза отгоре и приглушава аромата, който има шатрата. Ароматът на шатрата, да не забравя, е такъв, какъвто беше в Капана на Димо едно време, преди да дойдат мутрите …
за да е пълна картината сред плитките чесън, цвят екрю, се подават нанизите на сушените люти чушлета, които в изсъхнало бордо, галят окото и нашепват “.. боб в гърне, боб в гърне ….”, какъвто наистина предлагат в менюто.
