Не знам дали се събират и на пръстите на ръцете ми случаите, в които съм се срещала с Валентин Фъртунов, но ми е мъчно за мен, за близките ми, за приятелите ми, за всички, и най-вече за крехкостта на живота и за нелепостта на края му, когато мислиш, че има още 300 години, в които да осъществиш плана на мечтите си.
Мир на праха му.