Нещо като Междузвездни войни – първо отмъщението:))
спомням си, че в кратките 2 седмици, в които учителки и родители издържаха да ме водят/предават/усмиряват в детската градина, аз много осъзнато пищях, дори подбирах точното място и време, мятах се, и удрях шамари на учителките.
Единственият момент, в който (ясно си спомням) млъквах беше, когато се чудех от коя страна и как да ударя, а както е ясно ревът беше отвличащ елемент.
След като баща ми си тръгнеше, мир на праха му :)), обаче така си беше, аз спокойно слизах от ръцете на другарката, отърсвах се, че ми мачкаха роклята и влизах вътре. …
Дори мисля, че ми харесваше да ходя, ако не бяха: следобедният сън, пълнените чушки и кюфтетата с бял сос, млякото с ориз, и отворената уста на едно момче, с което седяхме на една маса по време на храна …