Евровизия

01. go week   – подходяща за ученическа забава през 1976 няккъде. Може и да става за саундтрак на нещо от сорта на “10 неща, които мразя у теб”
02. тодор гаджалов – тримата мускетари – ол фо уан ,,,,, даже накрая на припева иде да довършиш. Става за сингъл на седмокласник, обаче йок нещо общо с Bryan Adams, Rod Stewart, че даже и Sting
03. Стелияна Христова – нещо средно между Козият рог,  Адаптация и още нещо, но не мога да кажа – Паша Христова или “ше продължавам да пея” – обаче на места по-фалшиво, Иначе бек звукът е като на Червения площад. Доста нахално една известна певица се явява нато бек вокал и не дава шанс на момичето да се прояви. Но никога не мога да запомня – Мариана или Мария се казва
04 Рене Ранев  – потрес нещо, което винаги завърша на Ю-ю-ю…. англичаните са големи тъпанари, ако това е английски
05. Деси Слава. Просто с първите 4-5 български “песни” на Евровизия разбирам, че искам да слушам чалга. И този миг- самата Деси слава…. След 15 минути си спомням за арменския виц за 150 килограмовата жена и си викам “Що не тръсна някаква истинска чалга, а не ….” Обаче дотук е фаворит
06. Светозар Христов – Тейк ми даун ряпа да яде пред Take me down-а на нещото с брада на Устата (не искам да обидя Устата), АААААААААААААААААААААААААА –
фас-тайм ….
….
нямам сили натам….

С удовлетворение установявам, че Софи Маринова отива на Евровизия. Жената пя добре, най-добре, и има Визия, дори и да не е в Евро.