Човек не много набожен и доста суеверен, се страхувам от това, което може да ме застигне – семейството, и лично мен. По време на последната вечер, в която честваме Рождество….. Еретични въпроси и дваж по-таквиз отговори щъкат из главата ми като резултат от разговорите за Кенвин Спейси край масата.
Установяваме наличието на онази гигантска машина, която манипулира света – една напитка, далеч от истинското червено вино. По 5 или 6 “централни програми” тече двучасова реклама на КолаКола. Яд ме е, така както не само ме е яд, а и завиждам на Бил Гейтс, на Цукер’не’знам’си какъв бургер, което не мога да запомня, независимо от професионалното изкривяване да помня моливчето на келнерите.
Не знам защо, но помня, че Дядо Коледа (Дядо Мраз на най-близкия ми приятел от детинство Ники Керин, беше един едър половин метров човек с някакви дрехи в беж, кафяво, доста грубички, а дядото беше с дълга бяла коса). Дядото на Ники беше внушителен, а моят червеничък Кокаколчев, беше в степени по-красив.
Естествено, че го няма Дядо Коледа във вида, в който ми го набиват, с лопатарестите “елени”. Дядо Коледа си е рибар, и не мога да си представя, че рибар в последния месец на годината се налива с КокаКола