Бургас, традициите

Традициите вървят с епохата, или са отживелица. Някога Баба слагаше цаца плакия с грижливо подредени резенчета домати и ситно накълцан пресен лук, после правеше шаран плакия (научих от нея рецептата), и всичко беше много особено тържествено. После разбрах, че било Никулден в Бургас, инак си мислех, че е заради именния ден на едно мое приятелче, Ники Керин.

Някъде в началото на 21 век Бургас се събуди за онези тържества, които градовете с Традиции отдавна имаха в Календара си. Започна честването на патрона на града Свети Николай Чудотворец, закрилник на моряците, рибарите и техните семейства.

Градът замириса на риба, скумрията зачезна, а шаранът започна да достига цената на агнешкото по Гердьовден. Зажаднялата за славното минало душа на Бургазлията се появи по площади, капанчета, барачки, и похапването на Общинска печена риба и рибена чорба от казани престана да е в дневния ред на „бедните“. Бедни, бедни – колко да са бедни бездомниците сред тези с беден дом. Обаче целта не е да говорим само за онова, което ни тежи на сърцето, а и за онова, което го радва.

Помним повече лошите неща, защото те са изключения в живота ни. Това ни създава образ на страдалци и вечно мрънкащи. Истината обаче е друга. Животът е нещо много хубаво, особено, когато го имаме. А щом сега четем и пишем, то значи първо сме живи, второ сме будни, трето и четвърто – можем да четем и пишем, а то не е малко на фона на глобалната неграмотност.

Тази година Никулденските тържества ще започнат с литургия в църквата Света Богородица, един позабравен храм, в който много бургазлии сме кръстени, но който отстъпи преди години на други свети места в града, а по едно време на една палатка в центъра на Бургас.
В църквата ще бъдат връчени отличията Почетен гражданин на Бургас – цели 4 отличия.
Досега са известни шестимата спасители от първото наводнение, сполетяло Бургас.
Медалите за отличниците се изработват в момента в Монетния двор.

Оттам програмата продължава с церемония на площад Атанас Сиреков, след което литийно шествие ще премине по Александровска, за да се освети никулденския курбан, през Етнографския музей. Тържествената разходка ще завърши с хвърляне на цветя от Моста в памет на загиналите моряци и рибари.

Сливенският митрополит Иоаникий ще в начело на тържествата. Покана е отправена и към Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, който досега не е посещавал Бургас.

Говори се упорито, че от 6 декември ще бъде възможна и разходката до Морска гара.

Празникът на Бургас, тази година ще премине под знака на възстановка на старо рибарско селище в градинката до хотел България– с мрежи, предоставени от ИАРА, лодки на рибарите от Ченгене скеле, котви от музея в Ахтопол и рибарска хижа, които бургазлии ще могат да разглеждат през целия ден.

Никулденски шаран

Не знам дали поради факта, че Бургас е Бургас, но през цялото време, докато си мислех да опиша тайнството, все ми идваше на ум скверното Великденски шаран …

Ще излъжа, ако кажа, че това не е рецепта от баба ми, защото каквато и да било плакия, особено от убита риба ми звучи ненадеждно, освен ако човек не я приготви сам, така, че да знае какво има вътре.
Казано по друг начин, шаран плакия е аналог на кутията с топките по теория на вероятностите, но без да се знаят цветовете им.

И така. Първо и основно правило е да има кой да изчисти шарана, особено, ако не е “гол”. В този смисъл требе да призная, че през живота си не съм чистила риба и ако се наложи ще бъда ужасно нещастна, ще се почувствам беззашитна и предадена, което е нормално състояние на всяка жена. Фактът, че нивгаж не съм чистила риба е достатъчен, за да съм в 3% процента най-щастливи жени в света.

След като шаранът е изчистен, или са купени просто изчистени шайби от шаран, с което лесно се печели любовта на Милото, започва търсене на нещо, с което да се “оваля”. Има различни варианти: обикновено брашно, царевично такова, а има и едни специални панировки за риба, които са “сухи” и стават за овалване.

Преди да продължа, искам да известя, че ако някой иска пълнен шаран – пратете го или му разрешете да ви заведе на кръчма, където ще си плати удоволствието, защото в къщи пълненият шаран хем няма да го докарате като свекърва си, хем няма да ви платят … започнете с обработката отрано и обяснете, че на Никулден ще има щаран плакия, а не пълнен …

И така, шайбите се овалват и се нареждат в тава – дълбока – ако имате нещо 15 см дълбоко ще е пърфект

отделно се задушават:

5-6 стръка праз, нарязани на ситно, може и лук, обаче аз промених малко идеята, защото за да слагам лук, трябва да моля Геша да го реже, а пък не ми се иска

двв-три глави чесън. тук има тънкост и да си призная с кеф слагам 5 глави – обаче не ги режа, а ги слагам целите скилидки, само “дървеното им режа” … това е един приом, който научих от един приятел, който е бил някакъв строител из средния далечен изток

малко домати – аз не обичам варени домати и затова ги спестявам

орехи, но не смлени, а по-едричко начукани,за да се усешат

един лимон на резенчета – с кората!

може малко портокал – с кората!

една две чаши вино – някакво, може и полувкиснато

морков(-и)

стафиди

червен пипер

маслинки

и всичко това се задушава

Требе да го душите (миришете) непрекъснато, за да разберете по аромата какво точно му липсва.

На перверзния въпрос колко от кое и колко време се задушава и т.н. ше кажа, че това не е професионално, и на такива въпроси не отговарям. Една манджа се готви докато замирише на каквото требе.

След като се свали от огъня, адската смес се допълва с черен пипер и дафинов лист, с каквито ви се струва, че мерудии трябва, но може и без тях.

Маха се шарана от Онази така в началото, после се слага малко отдолу от сместа, нареждат се парчетата и се заливат отгоре

Пъха се във фурна и се души наоколо – като замирише на готово се вади.

позлва се ИЗСТИНАЛО и с каквото искате вино
не знам дали усешате леко киселкия, тръпчив вкус на манджата, и оня приятен вкус на салата от ряпа, а която можете да я допълните

посвешавам горното на дъщерите си