Category: петък

Добро утро! :)) Петък е, което дори дъждът не може да отмени!

Пускам едни справки, радвам се на резултати и първи места в google, yandex и други дребности, и се чудя с к’ъв акъл … си направих диетично кафе – с мед вместо със захар, и сега ще се наложи да пия второ, за да поема вредата на света, която скоро вече ще е натоварена с данък.

Леко ми е на душата вече 2 часа :)) – телевизорът е без звук … Сензодин … Парацетамакс … Витек – светни се … Аспирин протект и едно гадно зелено нещо, което почиства и предпазва тоалетната от микроби …. Един извънземен обещава да работи за хората, защото те заслужавали …. сива индустрия, глад и мизерия – ти решаваш … телевизорът пак е без звук!

Продължавам да мисля за световната социализация, която държим в ръцете си, менкайки я наляво-надясно. Ама после …

хайде! :)) после, че още не ми е оформено

09:00
Петък е! Облаците над Бургас се опитват да скапят полета на няколко гларуса, а паякът пак тръгна да пленява неразумните.

… чак не ми се пише

12:01 :))
Петък е! Рестартирам системата. По настояване на Mariana Markova, Maria Miteva(Кечито), Marko Bonev и Diyana Kostova (Дидката), слънцето изгря и това обезпокои ленивеца, в който блажено се преродих тази сутрин …. Няколко blue gem-a капнаха като сълзи преди да ми донесат един Moon Stone, но това е ясно само за просветените. :))

Заемам се да лъжа Яндекс, че по морето има много евтини и качествени апартаменти, и се надявам при следващия обход на Бот-а, това отвратно уеб творение да отиде на мястото си. Сещам се да погледна тефтера и осъзнавам, че всъщност мога да получа няколко гулдена, докато седя в кревата с един сгорещен Делл в скута (май трябва да му почистим вентилатора). … :))

Петък е, и зад Поморина се подават къделкитете на няколко мръсни ниски облака, които прецакаха работата. Работата наистина е прецакана, зашото кой работи в мрачен петъчен следобед. Следобредът не е за работа, а за мислене, което клиентите не зачитат за работа, защото трябва да плашат за нея.

А щом вложеното време в нещо си не е платено, то значи това нещо не е работа, което е най-тъпата мисъл проектирана някога на екран.

Вляво от Поморина, пак от прозореца на офиса, се стрелка претенциозно нагоре едно нещо, което прилича на антена на еди-кой-си-тел, a иначе е хотел Мираж, на Братята.

Не става дума за Братята, които ни просветиха и направиха различни, а за другите братя.
Обаче някак си е леко на душата, защото пукането е останало на заден план заедно с работата.

т,нар Блог Тайм