Седя в офиса в Бургас, слушам гадните климатици на Райфайзен пред офиса, гледам долнокачествени клипове за градушката в София, която се оказва е бастисала едно предно стъкло на единствената Тойота, за която ми пука, и си мисля – какво нещо е Животът!
… низ от събития, които те карат са се замислиш какви са истинските ценности …. къде са децата и внуците ти, къде са приятелите ти, къде са ключовете ти!
Защото логиката на Живота е странна!
Децата и внуците ти изпълняват прищявките ти, вместо да са наоколо,
Приятелите ти отдавна са по местата си и се чудят къде се губиш толкова време,
а Ключовете ти, мам.а му са дома на някой рафт, или на масата, или на терасата, или дори на вратата, но не и при теб!
Защото, ако бяха при теб – нямаше да се моткаш още в офиса, а отдавна щеше да се радваш на Живота, такъв какъвто са го мечтали всички ,които ти звънят от 4 след обяд да те питат до колко мислиш да бачкаш днес.