Tag: великден

Времето се опитва да парализира настроението ми, което е приповдигнато по ред прозаични причини. 🙂 От самото събуждане в главата ми се въртят едни звуци от песен на Богдана Карадочева. Опитвам се да си спомня действителния текст, но решавам, че той е точно този, който ми допада, а именно (както казват тривиалните диктори) “Малко мързи … но приятно” и после “Само в пустинята Гоби имало вечно лято”. Нерде Ямбол, нерде Стамбол или инакоказано де го чукаш – де се пукат.

Сега се сещам, че учудването при “Пукането на друго място” е в непознаване на материята, на нейната еластчност, в грешната посока на удара, в непремерената сила на същия, и купища други позеабравени понятия, едно от които е “степени на свобода”. Последното пък  означаваше, че колкото повече параметри и неясноти, толкова по-свободен е човек, а и толкова по-сложно е решаването на системата (уравнения).

Егати глупостите, които ми се въртят в главата и ръцете.
Добро утро :)) Велики четвъртък. Оправните булки боядисват яйца, другите го правим в събота заранта.

“Голям човек е Дакелът” и ченето на Константин Коцев са 18-тото нещо, което ми идва на ум, докато се чудя какво да спретна като текст за Великден.

Тръгвам с бутон “Back” и трейсвам кокошките на Бай Пенчо, после яйцата, после цените и полските яйца, които ще внасят, и след това пак Великден, и какво ще правим на Великден, децата ще са тук,  ще боядисваме яйца, обаче яйцата са скъпи, и ще видим Бай Пенчо дали има, можехме да спретнем една екскурзийка до Турция  от Оферти с Голямо намаление, обаче там официалната религия е друга, и … така.

Великденски яйца

Бай Пенчо е наш приятел. Приветлив, с излъчване на нещо средно между Клинт Истууд и професор по физика. Запознахме се с него преди 2 години на Казана. Тогава той обслужваше пещта за огнена вода и създаваше наоколо едно много готино усещане за човек, който е на село, защото му харесва.

Бай Пенчо е имал три деца, две момичета и едно момче, и една жена, която явно много е обичал, което личи от приказките му. Един след друг са си отишли синът му, жена му и едната му дъщеря. От Голямото семейство, което сядаше на масата, сега сме само двамата …

Като се замисля, много е тъжно, но всъщност той не изглежда мрачен. Видът, походката, начинът на общуване са на човек, приел, че всички злини, които са го застигнали са били неизбежни, което в никакъв случай не го класира в групата на примирените. Просто не се е срутил. Радва се на другата дъщеря, на внучето, на зет си … и така.

Малко идиотско ми се струва сега това, което изначално ми идваше да напиша от пусто мераци от определени фрази, но във всеки случай Големи хора са кокошките на бай Пенчо. А яйцата за Великден вече сме ги осигурили. Обаче пак се чудя дали да не дам на някоя друга приятелка да прегледа всички евтини оферти за Великден. Кретения!

Изпратено от дописник Соловьов не другия ден след ВеликДен
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : ” Радвайте се ! ” . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)

Наистина празникът служи за това – да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти – с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .

В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.

На “Петолъчката” спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .

“Мировското ханче” ни посреща със “Сто патрона” . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .

Иначе по пътя – позната картинка – лудница и половина. Българинът се е разбързал – също като нас – да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете – да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …

Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг – към заветната цел – ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото – старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там – о , щастие ! – от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на “Сто патрона” и оркестър ” Джипси авер ” .

На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името – всички там му казват “кръчмата на втория тунел” ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате ” тройка с гарнитура ” – за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .

Пристигаме в Мадан и както си му е реда – от пътя направо скачаме на масата. И – о, изненада ! – по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !

За сведение на тези , които не знаят – Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .

На следващата сутрин Господ ни поднася изненада – от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : ” Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! ” . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …

Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би – към обяд снега спира и ми попарва надеждите .

Междувременно “В десетката” с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата “Розенкройцер” – българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …

Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза – кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному – помаци ). Ама щом е празник – няма дърпане – пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …

Понеделник – ден за почивка и размисъл , а за мен – за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя – слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава – след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де – който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта – махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .

Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001