Денят започва така, както завърши предният: с Цветан Василев и КТБ. Иван Костов и Стоян Александров се върнаха в живота ми. Ако седите на маса и защитавате другарче от детските години – това е конфикт на интереси. Следва Централна кооперативна банка – важният си ти (реклама по телевизията, нищо лично). Времето реве и треш’ти над Бургас цяла нощ, демонстрирайки гръмотевично гладки криви и петна в небето над Странджа.
Голям кеф, ако не се налага да бачкаме (тоя глагол само в множествено число, иначе се чувстваш прецакан).
Добро и дъждовно утро, някакви съвети срещу кафяви петна по червени домати?
….
Да си довърша приказкаата, че ходих за закуски – 2 рогчета, 2 “домашни” баници, едно детско айрянче, и една Синя Карелия Слим. Дидинка е на 4 години. Годината е 1993 (тогава Стоенчо мама беше на толкова). Вали, задушно е, продължаа да трещи (тогава имаше такъв правопис), мръсно е, по гънките на центъра на Бургас има локви, плочките по Богоров джвакат. Влизам в Болерото (не си плюя в пазвата). Вземам 2 кофички мляко, избрани сред 10 марки кисело без мляко, кило и триста сирене (пак избрано сред много неизвестни) и една кутия от онези горе. Закръглена кака на касата намусена ме пита искам ли торбичка и ми дава една по 10 стотинки – миришеща на чувал за боклук от току-що купена опаковка в Метро. Давам 50 лева, и … ах, тази 1993-та … сърдит поглед, тон, яд – обирам и всичките дребни … щото нямам дребн банкноти, което е равносилно на убийство на котка до казаните отзад. Кротко и показвам шепа стотинки, да види, че и аз съм човек, нищо, че съм влязла с чадър. Питам я що се сърди, на което (all of a sudden) получавам логичния отговор “Защото ми обрахте парите” … има и още, ама нека да слушаме Божидар Димитров, че той поне – знаем го – няма как да казва истината. А преди него беше онова Кадиев, който каза истината, че го харесвали хората в БСП, ама Ръководството май не го харесва.