Category: хепи

Йок Happy

Съвет на една Баба към дамите, които носят тази почетна титла в родословното си дърво

С Дидинка, в понеделник надвечер – 18:30, знам точния час, се запътваме към хотел България. Баба е зарибила Детенце да и прави компания, с идеята, че ще го води на Кръчма.

Понеже в Големия ресторант се вихри Циганска сватба!!!, то всички врати и подходи към Капитанска зала и Зала Компас са оключени, за да не нема зумлуци, и Баба с Детенце се вижда принудена да седне на Happy … отвън

Да, ама не – в този задух и горещина влизаме след минутка вътре, в “Зимната градина”, гдето се пуши
Питат ни колко ще сме – две и още една ще дойде,. отвръщам, при което тутакси ни се курдисва една маса на атрактивно за Детенце място – до една подскачаща вода.
Детенце събира очакващи погледи на Какичките, защото в това Детенце те виждат онза Вече Известна Принцеса и Богата, която нема как да не накара Баба да се чувства недобре, ако случайно не угоди с поръчката

…
Йок Хепи!

Вървя по Гурко след един life чат с Нина Христозова-Атанасова в Хепи, при който тя пи капучино, а аз две малки тъмни.

Насреща ми, по средата на жълтото, което твърдят било велоалея, върви дама с походка, фигура, шапка, палто, чанта, стойка и всичко останало, което ме кара да я чувствам Дама, но най-вече нейното явно самоосъзнаване, че е такава.
Наближава и виждам, че е другарката Леонова (мама Леоне, както мило я наричахме) – една от учителките ми по история, втората най-любима след Любов Пулева.

Знам, че е била учителка, когато Леля ми е била ученичка (моято крехка възраст е текущо 54, а на леля 76). Целувам я, тя мен също. В началото казва “чакай да видим кой е това” (явно има деликатен проблем с очите (аз също). Познава ме! По име! (последно съм била в Английската гимназия м.май 1979 г).

След няколко искрени думи от моя страна, всяка продължава по пътя си.

Започвам да пресмятам. Обръщам се – там си е, Бога ми, върви надолу и през нея не минава никой.