Month: August 2014

Добро утро! Добро утро! :)) Червеното вино е Червено вино :)). На сутринта ти е някак си леко, не като онова натоварване на организма, който е преживял бира цяла нощ. В нощта на 7-ми срещу 8-ми Бургас беше като една пара над тенджера с врящ компот – гъста и лепкава!
Цяла нощ извънземни кръжаха над Странджа, хвърляйки отблясъци в причудливи облаци, но звук не се чуваше. Бургас стана свърталище на блуждаещи души, търсещи, ненамиращи, отчаяни, разочаровани, прибиращи се около полунощ, установявайки, че градът е безвъзвратно загубен, дори според радио Дарик. Нищо не работи след 23:30, само едно на Главната (както мома Сервитьорка на Дриймс-а нарече Богориди), отказвайки да даде покой на три души, търсещи успокоение в 6 коктейла и 30 шот-а малко преди полунощ. След това вещиците предизвикаха Светлината.
Добре, че дойде утрото (7 часа след Таксито на Петкова), та все пак тръгнаха поотделно да дирят туй, що е безследно изчезнало.
Добро утро, добро утро! Ако мислите, че на плажа можете да пиете кафе, приседнали край пясъка, преди 8 заранта – и това е спомен от късния преход към капитализма. Сега, в ерата на капитализма, утринно кафе може да получите само от няколко машини, дебнещи из Морската.
Хайде, още един път добро утро! И да си изпапкате мекиците :))
:)) ох! Петък е! :)) — with Елена Петкова and 4 others.

Пътуваме към офиса, където в сутерена има забавачка, и бате ми Сашко прекарва там лятната ваканция при баба и дядо в Бургас …
Неочаквано, майка му, съвсем ни в клин, ни в ръкав, го пита: “Саше, ти какъв мама искаш да станеш като пораснеш”. След кратка пауза, детенце, на 7 г и 1 м, отговаря “Космонавт”…, което, като знам на баба внуче, ми прозвучава адски неубедително. Като една Истинска Баба се намесвам с доуточнващ въпрос : кажи, баба, какъв искаш да станеш, ама не се опитвай да допуснеш какво мама иска да чуе, а ти какъв искаш да станеш.
Хак (to hack) ми беше, защото детето със свенлива притеснена усмивка тутак си отговаря “Програмист” … и чува три “УЖАС!” (баба, дедо, мама) – тате е с Дидинка в друга кола.
– Защо, баба?
– За да програмирам разни неща и сайтове, и за да си правя каквото си искам, да си измислям разни работи.
Установявам, че има голяма вероятност да се окажем фамилия с 4 поколения програмисти, но обещавам още днес след обяд са се заеме да го вкарвам в занаята, защото все пак – работна ръка на ИТ пазара липсва, при това качествена.