Category: вещици

Откак кацнахме на Кометата нещо се сговняри положението на планетата
Уж вали, ама не вали, ами плюе отвисоко, прониквайте до под кожата и внасяйки зараза на махмурлук, униние (чак пък толкоз), депресия (чак пък толкоз), всъщност по-скоро на едно хмурно настроение, мързел (за да има и нешо благородно), меланхолия (за да не остаряваме), …
Уж е студено, ама е горещо, и една лапма отвън се клати от вятъра, обаче ни облива една пот, която е по-скоро нервна, отколкото пречистваща.

днес е деветият ден от втория месец на пътя ми в политиката и взе да ми доскуча от равното ежедневия на употреба
обаче – всеки си тегли ярема,
а някои си теглят и харема с него, добре, че не се връзва със същността ми
публика е гласувала с смс и очаква
–> да си идиот, и да трактуваш по идиотски начин фактите (ако факти липсват – съчиняват се, защото без факти не може)
–> да я забавляваш, щото идиотите са създадени за тяхно и не тяхно забавление, а ако не я забавляваш, значи не си идиот и е редно да те въведе в идиотство по-бързо

НА! Там Комета обърка всичко!
де факто, вменявам вина на кометата, защото тя ракия не пие, обаче Кометата си вървеше по своя път, и ние решихме да и пуснем една конска муха, която дори само информационно да наруши баланса – на всяка вещица е ясно какво значи това

Добро утро! Добро утро! :)) Червеното вино е Червено вино :)). На сутринта ти е някак си леко, не като онова натоварване на организма, който е преживял бира цяла нощ. В нощта на 7-ми срещу 8-ми Бургас беше като една пара над тенджера с врящ компот – гъста и лепкава!
Цяла нощ извънземни кръжаха над Странджа, хвърляйки отблясъци в причудливи облаци, но звук не се чуваше. Бургас стана свърталище на блуждаещи души, търсещи, ненамиращи, отчаяни, разочаровани, прибиращи се около полунощ, установявайки, че градът е безвъзвратно загубен, дори според радио Дарик. Нищо не работи след 23:30, само едно на Главната (както мома Сервитьорка на Дриймс-а нарече Богориди), отказвайки да даде покой на три души, търсещи успокоение в 6 коктейла и 30 шот-а малко преди полунощ. След това вещиците предизвикаха Светлината.
Добре, че дойде утрото (7 часа след Таксито на Петкова), та все пак тръгнаха поотделно да дирят туй, що е безследно изчезнало.
Добро утро, добро утро! Ако мислите, че на плажа можете да пиете кафе, приседнали край пясъка, преди 8 заранта – и това е спомен от късния преход към капитализма. Сега, в ерата на капитализма, утринно кафе може да получите само от няколко машини, дебнещи из Морската.
Хайде, още един път добро утро! И да си изпапкате мекиците :))
:)) ох! Петък е! :)) — with Елена Петкова and 4 others.

Хроника – 27 март 2014
Посвещава се на Lenka, Kechi, Malkoto kechi, Vancheto, Jula i men …

Част Първа:

В Кухия Четвъртък по традиция няколко Дами и едно Дамче се решаваме да тестваме ..

Някога имаше един Блок с книжарниците, после стана Червения блок на Любен Каравелов (не като притежание), след това – Блокът с Ронера, а сега е Червеният блок срещу При Шопа. Наслагването на предлози ме ужасява във всички случаи, освен в този.

Стълбите те карат да се замислиш да се въздържиш, защото единственото, което ти хрумва е, че няколко часа по късно, требе да се смъкнеш по тях. Още с качването се замислям как точно ще се случи без контузии и преценям, че ако тръгна от горния десен ъгъл, по диагонал мога да стигна до долния ляв, където е зеветната Врата. Качвайки се горе – тръгвам надясно – йок, наляво дребно помещение с една врата още по-вляво, където пише “Градината не работи”. В това време Един ме гледа озадачено, защото в този момент вече звъня на Ленка за някакъв mile stone. Тя вика “Мини зад гърба на бармана и после все наляво..” Оказва се, че този, който е Барманът, най-безотговорно е излязъл иззад бара и щъка из дребното помещение, дезориентирайки ме и правейки безсмислени всички обяснения на Петкова. След като го питам къде му е гърбът, той казва – “оттук, госпожа” и ме насочва към “Градината не работи”. Тръгвам през един пуст вагон с растителност от двете страни и скътани масички само в едната … и в Дъното, all of a sudden откривам една плъзгаща се врата. Възмущението нараства пред онази безиходица, в която ме поставят Плъзгащите се Врати, които не е ясно откъде накъде се плъзгат.
Дивакът, .т.е Аз, намирам обаче безценен помощник /за втори път/, в лицето на Бармана, който е продължил да гледа след мен през Вагона, подозирайки, че точно това ще ми се случи. Безкрайно облекчение настъпва, когато виждам Събранието вече весело, с кехлибарена магическа течност в стъкленици и няколко “менюта” с дизайн на детска книжка.

… Следва Втора част, че с Геша ще ходим на разходка