М’дам! Изядохме първата половина на 2016-та, гаче ли ще живеем още 318 години. Горе-долу такива са намеренията ми, и ме е яд, че така се попилява тъпото време.
Съобразено с него, но не и с оставащите 317 и половина години, осезаемата част на материята се опитва да ме прецака, и всеки ден по едно и също време и се спи, та чак прописва!
Един климатик удря безмилостно върха на косата ми, която бавно хваща простуда от връхчетата към корените. Абсолютно не осъзнава, че тези връхчета, са по-скъпата част от косъма, останали покрити с едно неевтино (най-скъпото на пазара) удоволствие, прикриващо времето в материята.
Друга част от материята, приела формата на хотел Мираж, бавно – ден след ден, минава в по-заден слой. Между тази материя, и моята материя се появява една друга материя – дето някакви хора протестираха срещу нея. И аз протестирам срещу материята, но в крайна сметка тя си има собствени правила, които можем само да насочваме в подходяща посока.
“Някой ще печата ли?” ме спира да продължа, а “Скъпа, аз да отивам ли да вземам децата, или заедно ще ходим” направо ме кара да кажа …. базовите лагери на странджанските хималаи ме зоват, през устата на Геша, и строгия поглед впит в мен, но от другата страна на монитора :))
Хайде! И утре ще посрещаме Юлското утро в Ново Смехурково.