Първото кафе, което този път е разтворимо, поради естествения мързел на Съботата, и отлагането на клавиатурата с три цигари, създават безметежно настроение, от което с насмешка си спомням за всички толкова сериозни проблеми на отминалите дни.
В Събота всичко отминало изглежда смешно, даже собствените тегоби. 
🙂
Един от най-философските мигове от деня е неговото раждане. За да го усетиш, трябва да си на място, от което виждаш черното на Запада, платиненият блясък на звездите и имаш усещане за движение на времето.
Денят се появява като една бледо синя мъгла, която се вдига от земята от Изток. Не е точно бледосиня. Тя всъщност е илюстрация на осмозата – едно промъкващо се в катраненото небе синкаво пухкаво сияние, което разрежда катрана до графит.
В първите мигове изглежда като облак, който се качва нагоре, и поглъща една след друга звездите. Те все още са там, обаче едни такива бледички и изнефеляващи, губещи малко по малко от блясъка си, докато съвсем изчезнат.
Всъщност, ако имаш приложение за ориентация в пространството – звездите все още са там и само нахалството на деня, който прецаква реалността, ги прави изчезващи. Още по-нахална е една звезда горе вляво, която си стои там и не ще да се размива. След малко ще проверя дали се държи кучката!
Георги Любенов, в предварителен анонс, и той осъзнал, миличкият, че “денят започва в Събота”. 🙂
Силните ми подозрения са, че ако беше неделя щеше да е достатъчно да сменя Съботата с Неделя.
🙂 И както се вика, една от големите простотии, които правя в този ден е да стана, белким не изтърва времето.
Важно е да ставаме сутрин, и да гледаме небето още няколко века, после ще му мислим.
“Събота, след централните новини ….”
“Запазете в съботната вечер за Романтика и алабала ….”
Ей! Неместиха ми деня!
За по-смешно, признавам, че ще правя разсад за домати … може би … Една комшийка ме изгледа странно, когато миналата събота признах, че още не съм го заложила. Комшията, обаче, излезе след нея и вика … то пък нашия като го заложихме да не е поникнал! 🙂 … Спокойно! Тя е кротък човек 🙂
Хайде!
И леко, по-полека 🙂
🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱
/това може да са хем чушки, хем домати, хем мандарини/