Понеже с моите 350 най-близки приятелите все още не сме стипендианти на НОИ, както ги зове един приятел, си работим нормално – онлайн, щото да работиш офлайн няма как. То е нещо като “съм” и “не съм” в час. Иди търси в кой час сме! И дали става въпрос за час, или … Обаче е модерно така да се казва.
Установявам, че в кръг от 1 метър имам: лаптоп, 3 смартфона – единият не е зареден, един таблет и 2 “гривни”, които следят колко крачки съм изминала, докато седя. На различни производители, 2 дистанционни.
Ако разширя кръга в него попадат – един Геш, още един лаптоп и още един смартфон, и една “слушалка”, телевизор, уредба и !!!! грамофон!
Ако разширя още малко кръга и един Генерал, който е всъщност производител на Геша.
Планирала съм за утре малка разходка из дебрите на “Нова година 2021” и “кмет на Пловдив”.
От тъмна доба седя да решавам казуси от типа “хигиенизирам офис” или “дезинфек(-тирам, -цирам) офис” е по-търсено от простосмъртните,
и на база на това установявам,
че всъщност “инвестиционно злато” е с бързо нарастващо тренд (казано по модерному). Къде 8 виждам Генерала, който влиза при мен и се усмихва с въпроса, в който съзирам надежда:
А!
Днес няма ли да ходите на работа?
После носи ръкоделието, с което съм го декорирала, защото той без работа не трябва да стои, и ми вика “докато не си почнала да работиш да ти покажа докъде съм стигнал”.
Едва ли откритието ми за инвестиционното злато ще му направи впечатление, но пък вдигнатата ми ръка, с поглед вперен в екран, различен от телевизор, отдавна се е превърнала в ясно разбираем знак за “не сега”.
Установявам още, че е започнал да разчита тайните знаци: ако изобщо не реагирам – излиза и чака да ме чуе, че тракам насам-натам,
ако вдигането на ръка е придружено с поглед, значи “след 5 минути” демек имам да дописвам една простотия,
ако вдигането на ръка е без поглед, значи “спри, след 30 секунди съм готова”.
Най-му-е-странно, като ме пита нещо, и аз му кажа “чета нещо”, пък той вижда че менкам разни карантии през 10 прозореца (трябва да му покажа някои неща) и (това не го вижда) натискам Ctrl+W. Според него това е тик, и ме гледа притеснено.
оф!
Хайде да сме живи и здрави, и в тези Нюанси синьо, не са ли прекалили с червеното?
Сещам се за червеното в The Hateful Eight. Ей това беше червено! Обаче червено на Тарантино, и един оператор, когото не помня и беше велик филм!
Хм! Виждам една полупълна чаша с червено, останала от една онлайн среща с приятели.
Хайде! И лека! 🙂)
00:12
Геша вика “четох нещо и сега тръгвам”. Усещам какво е казал, когато се поправя сам и замества “тръгвам” с “лягам”… То аслъ, това разстояние си е цяло тръгване!
Хайде, и с наздраве да си кажем Лека нощ!
Хубаво е, когато намалиш стреса, режейки циреите, впили се във времето ти! 🙂)
🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷🍷