🙂 Ако не знаете Евънъ вече не е Евънъ, а е Електроснабдяване Юг, като подробности на фирмата можете да откриете на сайта на фирмата, ако имате интернет без да имате ток … 🙂
Е, те! тая и множество друга полезно безполезна информация се подава в автоматизирано съобщение, което завършва с: for English press 1, за да не пропуснете високосъдържателния диалог, представен тук и по-долу …, ако случайно искате да сте обслужени на английски.
След обещанието, че всичко се записва, глас на ученичка, заработваща през ваканцията се чува в ухото ми:
- здравейте, казвам се Таня
- здрасти! и аз се казвам Таня
- къде е това? ….
- кое?
Ученичката се усеща и продължава
- с какво мога да помогна
- с ток
Следват няколко бързи паса, при което аз се оказвам подготвена за всеки отговор:
- проверихте ли предпазителите (преди НовоСмехурково не знаех, че на бушона се казва още предпазител), но сега смело заявявам ДА
- само при вас ли няма ток, или и съседите ви нямат? Явно момата е родом от село, нищо лично, защото аз по никакъв начин не бих се сетила да ида до комшиите, които са на 100 метра надолу, за да видя дали имат ток, а по-скоро бих питала Ванко във ФБ, но както разбрахте нямам нет, защото няма ток, а таблетът и телефонът не са заредени, защото … няма ток. Всъщност въпрос във ФБ мога да задам за водата, но това се случи няколко дни по-късно. Отговорът към момичето е “не знам, вие би следвало да знаете” Тук момата се окопитва, че може би Лелче, не е Лелче, и ме застрелва, за да се убеди:
- А проверихте ли на електрическия стълб отвън дали има ток …. тази мома е наистина родом от некоя махала, защото ако не е – няма как да се сети да зададе този въпрос. Отговор от моя страна: няма как, той е на 7 метра височина, а таблото е дома.
- Изпращаме екип … разбирам, че е 1:0 за мен и започвам контра атаката: все пак да кажа къде сме и как да стигнат дотук ….
В следващия ми въпрос се крие коварство: от къде ще идват от Бургас (57 км) или от Болярово (10 км) … Определено като платец, в чиято сметка ще се влеят пътните на Екипа, не ми допада “Бургас” като отговор, но все пак давам обяснения …
Разговорът завършва с от нейна страна
“с нещо друго мога ли да помогна?”
и полудив рев
“с ток” от моя страна ….
Докато водим разговора, БатеМиСашко щъка нагоре-надолу из къщата и задава въпрос: “много ми е интересно, това устройство за мишките как работи като няма ток, с каква батерия ….”
С Геша се споглеждаме и разбираме, че докато сме приказвали Токът е дошъл.
Може би стратегията на ЕВъйНъ, вече Електроснабдяване Юг е да задържа клиентите на телефона като самоубийците … хем ще се гръмнат, хем нямат ток, хем и МобилниТЕ терористи, и те да захлебят за последно …
Два часа по-късно: работя.
Чувам как някой нещо вика навън, и май влиза в двора. После отваря вратата на долния етаж, която аз по принцип без Стария Граф държа заключена, особено ако работя.
Чуват ме, че слизам по стълбите, и някой се провиква зад гърба си: чакай-чакай, тя жената е тук! (все още не ме е видял, а по принцип, селото е мъжко) и се провиква към мен, все още гледайки навън “Лелче!” … след което се обръща към мен и стреснат, вторачен в лаптопа, който нося по стълбите надолу, заявява, “Разбрахме, че нямате ток” … На Вие и много учтиво.
Казвам му “напротив имаме, но преди 2 часа и половина нямахме, но понеже знам, че имате автоматично не знам си какво, което отчита кога да спрете тока, и затова не ви се обадих, че е дошъл, за да придобие смисъл системата, която ви купихме …”
Мъжът, на възрастта на Лелче, ама Чичка, разбира още по-сериозно колко е сериозна грешката му, инак личи, че си разбира работата и е психологично интелигентен, смутено казва “а, не, няма проблем! Ние така или иначе идвахме, защото в долния край на улицата един стълб се е счупил, и трябваше сутринта да спрем за 15-на минути, за да … не знам какво, не помня вече.”
През скованата дървена врата на двора – леко гръндж врата, се промъква едно дребно човече с риза с къс ръкав, запасана в панталона и с колан, и с кожена чанта в ръка. Правоъгълна чанта, като на писар, не че знам как изглеждат писарите … Този е много по-млад и по-психологически непроницателен … защото казва “друг път изчаквайте 15 минути и тогава звънете ….”
Казвам ви, ГРЕШКА, Голяма Грешка 🙂
Надявам се, че обещанието “се записва” да е истина, и да има някой, който да изслуша този запис.