Времето се опитва да парализира настроението ми, което е приповдигнато по ред прозаични причини. 🙂 От самото събуждане в главата ми се въртят едни звуци от песен на Богдана Карадочева. Опитвам се да си спомня действителния текст, но решавам, че той е точно този, който ми допада, а именно (както казват тривиалните диктори) “Малко мързи … но приятно” и после “Само в пустинята Гоби имало вечно лято”. Нерде Ямбол, нерде Стамбол или инакоказано де го чукаш – де се пукат.
Сега се сещам, че учудването при “Пукането на друго място” е в непознаване на материята, на нейната еластчност, в грешната посока на удара, в непремерената сила на същия, и купища други позеабравени понятия, едно от които е “степени на свобода”. Последното пък означаваше, че колкото повече параметри и неясноти, толкова по-свободен е човек, а и толкова по-сложно е решаването на системата (уравнения).
Егати глупостите, които ми се въртят в главата и ръцете.
Добро утро :)) Велики четвъртък. Оправните булки боядисват яйца, другите го правим в събота заранта.