мрън-мрън-мрън

Попадаме във Вила Вилекула една

Някак си очаквах друга публика – приятели като Стефан Корадов, Ели, други, с които имам спомени. На съседната маса две пикли коментират лекции или матура.

Кризата се е отразила на консумацията, а ние сме се изчанчили. По съседните маси попийват бира, замезвайки всичко от една чиния, а ние отказваме директно наливното червено

Цените са като в Котвата, само дето порциите са една трета …… но пък в котвата има тринайсет пъти повече народ.

Менюто е доста ограничено, затова пък музикалният фон, както префърцунено променят, е … кефещ.

Някой би помислил, че не сме доволни, което не е истината.