Оборище мирише на смокинови листа и на още нещо, подобно на цъфнала липа, но не точно :))
/като писах Смокинови листа, та да допълня, че това не е Оня Смокинов лист :)/
Прибирам се, плувайки в бургаски стил, под оцелелите по чудо дървета. Дъсчена пейка, скована от сръчни комшии, докарана в оня син социалистически цвят на Windows 10, побира двама младежи на около 80, седнали на 2 метра един от друг. Две девойки, едната все още напета, само с леко закривяване напред в раменните стави, другата със 110 градусова чупка напред в кръста, кокетно минават по отсрещния тротоар, спирайки закачливо пред зеленчуковия магазин. Те са между 78 и 80.
В Бургас младежите се определят по ленените панталони и бели ленени шапки, обикновено памучна риза в естествено тонове, без онова бонбонено розово, толкова модерно в мъжкия гардероб това лято. Девойките с винаги с направени коси, в бледо синьо или жълтеникаво побеляване, очила с тъмно кафяви кокалени рамки, и рокля със завързано отпред коланче (памучна – басма). Нямам идея що някога толкова обидно звучеше това басма, а гордо – травира. Сега нещата са си по-тамън, само дето цените на тази басма си е … таковата.
Единственото, за което си мисля е, че след 46 метра сменям годишното време, имам около 40 проекта, по които спешно трябва да работя, имам около 200 корена домати за колтучене, почти готов панджар, магданоз, люти чушки и праз за засаждане, и утре е Първи Юли – Джулай монинг, както му измислихме прякор в детските години.
Хайде лек ден, и … по-леко 🙂